Решение № 16855 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2019 г.

Решение № 16855 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Сандански чрез процесуалният му представител срещу Решение № 1402/25.07.2018 г. постановено по адм. д. № 416/2017 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отменена Заповед № 47/19.10.2016 г. издадена от касатора. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопоризводствените правила и необоснованост- отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че по делото безспорно е индивидуализиран имота, предмет на оспорената заповед и посочването в различните документи от административната преписка, както в кв. 106 а, така и в кв. 106 съставлява техническа грешка, която не опорочава волята на административния орган. Оспорват се изводите на съда за липса на основание за издаване на административния акт. Иска се оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. В с. з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Представя писмени бележки с които поддържа оплакванията по жалбата. Ответниците редовно призовани не се явяват и не се представляват. От ответната страна "Софарма"АД е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна-адресат на решението и срещу акт, подлежащ на съдебен касационен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното пред Върховния административен съд решение, Административен съд-Б. е отменил Заповед № 47/19.10.2016 г. издадена от кмета на Община Сандански, с която на осн. чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 135, ал. 3, чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на действащ ПУП-План за регулация и застрояване и се изготви ПУП-ПР по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ при условията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ в обхват Урегулиран поземлен имот /УПИ/- I в кв. 106 а по плана на гр. С., като се образуват три нови УПИ: УПИ- I, с отреждане за "Комплексно жилищно строителство", XI за ПИ 65334.300.2555 и част от ПИ 65334.300.2561 с отреждане за "Жилищно строителство" и УПИ XII с отреждане за "Комплексно жилищно строителство". За да постанови своя съдебен акт Административен съд-Б. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за установената форма, при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. Приел е че в заповедта липсват фактическите основания за допуснатото изработване на проект за изменение на действащия ПУП. Посочил е, че в заявлението на ответниците Д. Р., А. Р. и Г. Р. е поискано изменение на ПУП за имоти попадащи в кв. 106 по плана на гр. С., а предмет на оспорената заповед е кв. 106 а по плана на гр. С.. Приел е че процесното изменение не отговаря на изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, посочено като правно основание в заповедта на Кмета на Община Сандански. Приел е, че от доказателствата по делото не е установено наличието на съгласие на всички лица по чл. 131, ал. 2, т. 1, носителите на ограничени вещни права върху тях и концесионерите. Паради това е приел материална незаконосъобразност на административния акт, поради липса на един от елементите за разрешаване на проектиране на исканото изменение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционния съд е събрал и коментирал относимите към правния спор доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими към спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, проверил е изцяло законосъобразността на административния акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК на основанията по чл. 146 АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен правен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед. Настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 134, ал. 2 ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят при условията на чл. 134, ал. 1, както и в хипотезите изброени чл. 134, ал. 2, т. 1-8 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, влезлите в сила ПУП могат да се изменят когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 1, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая с оспорената заповед се дава съгласие за изработване на проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ и се изработи нов ПУП-ПР на УПИ I като се предвижда образуване на три нови УПИ-та, както следва: площта на ПИ 65334.300.2561, в който се намира жилищен блок с идентификатор 65334.300.2561. 1 се намалява със 123 кв. м., които се предават към новообразувано УПИ XI и се урегулира в самостоятелен УПИ, като се променя регулационната граница между ПИ 65334.300.2561 и ПИ 65334.300.2555. Площта от ПИ 65334.300.2561 от 123 кв. м. заедно с ПИ 65334.300.2555 се урегулират в общ УПИ XI. Образува се нов УПИXII. Безспорно установено е по делото, че жалбоподателите са собственици на отделни апартаменти в жилищния блок находящ се в ПИ 65334.300.2561, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Безспорно е че същите като носители на ограничени вещни права върху имота, пряко засегнат от исканото изменение на ПУП не са дали съгласието си за това. При това положение правилно административния съд е приел че не е налице законовата предпоставка на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за издаването на оспорената заповед. Правилни и законосъобразни са изводите на административния съд, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати нарушения на изискванията за форма на индивидуалния административен акт. Безспорно заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ и същата следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В случая административния орган не е посочил фактическите основания за издаването на оспорената заповед, нито такива се съдържат в документите по административната преписка. По изложените съображения решението на Адм. съд –Б. като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение