Решение № 14 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10822/2012 г.

Решение № 14 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10822/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Стоил Виденов Стоилов и Искра Виденова Терзийска, двамата от гр. София, чрез адв. Гергана Живкова - САК, срещу решение № 672/14.08.2012 г. на Министерски съвет на РБългария за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18" Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участък от км 60+550 до км 61+629,18-етап II" на територията на област София, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр с чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на ЗДС, в частта му относно имот с идентификатор № 68134.4400.1007 по КККР на гр. София, по т. 67 от Приложението. В жалбата поддържат, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от 121 кв. м от имота с идентификатор № 68134.4400.1007 по КККР на гр. София, целият с площ от 219 кв. м, по плана на гр. София, кв. Обеля. Твърдят, че е налице противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Претендират направените разноски по делото. Ответникът по жалбата - МС и заинтересованите страни поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Определената оценка от експертното заключение от 16.05.2013 г. потвърждава правилността на оценката на административния орган. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 672/14.08.2012 г. на МС е отчуждена част с площ от 121 кв. м /сто двадесет и един кв. м/ от имот с идентификатор № 68134.4400.1007 по КККР на гр. София, целият с площ от 219 кв. м, находящ се в гр. София, кв. Обеля. Отчуждената част от имота е оценена на 13 454 лв. По искане на жалбоподателя съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, с която е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателя в размер на 13 480 лв. Предвид направено възражение от жалбоподателя, че е отчуждена част от 121 кв. м от общата площ на имота от 219 кв. м и остатъкът е негоден за застрояване и ползване, съдът назначи съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса възможно ли е от остатъка от имота да се образува самостоятелен имот по изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Вещото лице е дало заключение, че няма градоустройствени пречки по ЗУТ за образуване на УПИ с площ от 98 кв. м за нежилищно застрояване или други нужди. Съдът възприема заключението на съдебно-техническата експертиза, която е обективна и изготвена в съответствие с метода, посочен в чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а ДР на ЗДС, както и на втората съдебно-техническа експертиза. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да се увеличи на 13 480 лв. От жалбоподателя са направени разноски по делото в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лв./, които следва да се заплатят от ответната страна - Министерски съвет. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,