Решение № 3811 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2010 г.

Решение № 3811 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Желязка Недялкова Димитрова в качеството й на ЕТ "Желязка Недялкова Димитрова" гр. Добрич, чрез адв. И. Стефанова, против, постановено по адм. дело № 102/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ № 900302/05.10.2009 г., потвърден с Решение № 721/03.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че решението е незаконосъобразно. По подробни съображения в този смисъл моли решението да се отмени и да се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваният РА. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна - не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Желязка Недялкова Димитрова" гр. Добрич против Ревизионен акт № 900302/05.10.2009 г., потвърден с Решение № 721/03.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. За да постанови това решение, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила по издаването му. Преценявайки фактическите констатации на органите по приходите, е приел, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, за извършваните от жалбоподателя продажби и реализираните от това доходи. Съдът е приел, че към 31.12.2007 г. търговецът е реализирал облагаем оборот над 50 000 лв. /87 364,02 лв./ и е следвало да се регистрира по ЗДДС в срок до 14.01.2008 г., което не било направено. Регистрация по ЗДДС е налице, считано от 26.01.2009 г. За периода от 14.01.2008 г. до 26.01.2009 г. съдът е приел, че след като търговецът е бил длъжен, но не е подал заявление за регистрация в срок, следва да се приеме, че същият дължи заплащане на ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС като задълженията правилно са определени с ревизионен акт по реда на ДОПК. Вследствие на извършена счетоводна и фактическа проверка при търговеца и събрани данни от регистрирани по ЗДДС лица е установено е, че за 2007 г. касаторът е реализирал оборот от продажба на стоки 87 364,02 лв. За данъчния период от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, е установена данъчната основа като облагаеми доставки, извършени от касатора. Данъчната основа е определена въз основа на декларираните от търговеца приходи то продажби, при съобразяване на доставени стоки по фактури, които не са заведени счетоводно и при непризнаване на разходи за лична консумация. Стойността на закупените от търговеца стоки е увеличена с минималната и декларирана от лицето търговска надценка. Върху формираната данъчна основа е определен данък за внасяне в размер на 12 631,70 лв. и лихва за забава в размер на 1586,83 лв. Съдът е приел за неоснователни оплакванията на касатора, че липсата на подпис на представляващия касатора върху някои фактури за покупки лишава същите от доказателствената им сила. Приел е също за неоснователно като недоказано оплакването, че някои от закупуваните стоки са освободени доставки, тъй като са използвани за лични нужди, както и че някои от стоките са били бракувани. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с релевантните по делото факти и при правилно прилагане на материалния закон. Ревизията е проведена при спазване на процесуалните правила, от компетентни органи и при надлежно уведомяване на ревизираното лице за провеждането й по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. След насрещна проверка при доставчиците на касатора е установено наличие на издадени фактури за продажби, които не са осчетоводени от касатора, т. е. на се били отчетени приходи. Данъчната основа за облагане с ДДС е определена след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Основните възражения на жалбоподателя са в насока на това, че част от закупената стока от ЕТ е използвана за лична консумация на собственика и членовете на домакинството му, при което търговецът не е реализирал продажби, не са формирани облагаеми обороти и за стоките, за които не са налице доказателства, че за закупени и получени от търговеца, не са отчетени и констатираните липси. По всички спорни въпроси първоинстанционният съд е изложил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. За пълнота на изложението касационната инстанция отбелязва, че в конкретния случай ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 на същата правна норма от ДОПК т. е. при особени случаи, поради което фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Освен това фактическите констатации, които са изградени от данъчните органи се базират на официални документи по смисъла на чл. 50, ал. 1. РА, обект на настоящия правен спор е базиран на база насрещни проверки на доставчиците "Триада-ГТ" ООД, "АТС Табак" ООД, "Деврак" ООД, "Пролет" ЕООД, "Табак трейд" ООД и "Тропик" ООД, обективирани в съответните протоколи. Твърденията са наличие на липси и бракувани стоки са останали недоказани. В протоколите за брак не са били описани фактурите, по които е извършено бракуването на стоките, не е описан срокът на годност на стоките и документи, от които да е виден този срок, както и документи относно унищожаване на бракуваните стоки. По представените инвентаризационни описи не е констатирана установена липса на стоки, липсват ведомости за установяване на липси и излишъци. Установено е, че за д. п. 2007 г. са налице фактури за покупка на обща стойност 2474,78 лв. и за д. п. 2008 г. - фактури на обща стойност 644,30 лв. /индивидуализирани в приложение № 1 към заключението на вещото лице/, върху които липсва подпис на лице, приело стоката за касатора. Липсата на подпис на приемащия не лишава тези документи от доказателствената им сила. За целите на данъчното облагане по ЗДДС при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. В това се изразява материалната й доказателствена сила. В случая, въз основа на другите документи и насрещните проверки е пълно установено, че е извършена доставка с получател касатора. Ето защо в случая само липсата на реквизит, предвиден в ЗСч, не е основание за изключване на фактурите от доказателствения материал и съответно отпадане на доказателствената им сила. Установено е било безспорно, че в материалната книга на търговеца за д. п. 2008 г. ежемесечно са изписвани стоки за лична консумация, на обща стойност 12 933,61 лв. Останали е недоказано, че стоките са използвани за лична консумация и като такива са освободени от начисляване на ДДС. Това е така, защото на счетоводната отчетност е ненадлежно водена. Представените протоколи за иззети стоки за лична консумация не са водени хронологично, липсва аналитична информация по видове стоки. При заприходяване на стоки за сметка на предприятието на едноличния търговец, същите следва да са надлежно отписани, дори и при използването им за лични нужди, като отчетната им стойност следва да бъде отнесена като задължение на собственика. При наличие на направени разходи от името на търговеца, в случая не са отчетени приходи за негова сметка. Правилен е изводът, че в този случай са налице данни за укрити приходи, които следва да бъдат обложени с данък по реда на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Наведеното касационно оплакване се явява неоснователно. В жалбата си касаторът излага доводи за нарушение на материалния закон, което при проверка от настоящия състав, не се установява. Изложените в жалбата възражения са аналогични на тези, посочени пред първоинстанционния съд. В своето решение ВАС обстойно е изследвал тези доводи на жалбоподателя и е изложил подробни мотиви за това. Съдът е преценил всички представени по делото доказателства и е направил законосъобразни изводи. Съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК - ревизии при особени случаи, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Тези констатации не са оборени от задълженото лице. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 ДОПК, който извод се подкрепя от събраните доказателства. Настоящият състав намира, че ВАС е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А"отделение,