Решение № 13770 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2014 г.

Решение № 13770 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Мария Димитрова, като пълномощник на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и на ДФЗ, срещу Решение № 6230 от 21.10.2014 г., постановено по адм. д. № 6038 по описа на Административен съд София-град (АССГ), 24 състав за 2013 г. С обжалваното решение, по жалба на "Екобулшанс" ЕООД е отменено Уведомително писмо (УП) за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., с изх. № 01-2600/2796 от 27.03.2013 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и ДФЗ е осъден да заплати на настоящия ответник по касация разноски по делото в размер на 1950,00 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения се иска неговата отмяна и отхвърляне на жалбата срещу УП. Претендират се сторените пред първоинстанционния съд разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът "Екобулшанс" ЕООД оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание чрез упълномощен адвокат. По същество иска обжалваното решение да остане в сила по съображения, подробно изложени в писмена защита. Претендира заплащането на направените разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък и съгласно доказателства за извършването им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Екобулшанс" ЕООД срещу посоченото УП за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г., с изх. № 01-2600/2796 от 27.03.2013 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. За да се произнесе по жалбата, първоинстанционният съд е приел, че писмото, като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, е издадено от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия за издаване на писма за прекратяване на агроекологичен ангажимент и в предписаната от закона форма. За да направи изводите си относно компетентността на издателя на акта, съдът се е позовал на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 11 от Устройствения правилник на ДФЗ (УПДФЗ) и служебно известната му Заповед № 03 - РД/606 от 21.02.2013 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ (същата приложена към касационната жалба). Приел е, че актът е издаден в предписаната от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е постановил неговата отмяна. Решението е валидно, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Констатира се, че с Разпореждане от 11.07.2013 г. първоинстанционният съд е конституирал като ответник в производството по делото, образувано по оспорването на "Екобулшанс" ЕООД срещу посоченото УП, издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ не последния, а ДФЗ, който е юридическо лице съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). За съдебното заседание пред първоинстанционния съд на 09.12.2013 г. е бил призован изпълнителният директор на ДФЗ, който е представил писмено становище по делото чрез упълномощен юрисконсулт. В протокола от това съдебно заседание, от провелото се на 14.04.2014 г. и на 06.10.2014 г. е вписан като ответник ДФЗ, който не е изпратил представител за участие в първите две заседания, а в последното е представляван от упълномощен от изпълнителния директор на ДФЗ юрисконсулт. Решението е постановено по отношение на ДФЗ. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В настоящия случай издателят на акта не е конституиран от съда и той не е участвал в съдебното производство пред АССГ. Въпросите относно материалната компетентност на издателя при делегиране на правомощия, каквото се твърди в настоящия случай, имат отношение към законосъобразността (валидността) на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, което е задължение на съда предвид чл. 154, ал. 1 АПК. Конституираният като ответник ДФЗ, е юридическо лице по чл. 11, ал. 1 ЗПЗП и не е издател на акта, поради което не е и не може да бъде надлежна страна по делото. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и е постановил спрямо нея неблагоприятно съдебно решение първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, довело до постановяване на недопустим съдебен акт. По изложените съображения съдебното решение, предмет на контрол, следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК като недопустимо поради постановяването му при ненадлежно конституирана страна. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При това съдът следва да конституира страните съобразно чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК като ги призове и проведе съдебноадминистративното производство с участието на издателя на акта - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,