Решение № 6283 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13849/2010 г.

Решение № 6283 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13849/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Даяна" ЕООД - Сливен, чрез роцесуалният си представител адв. Илиев, срещу Решение № 1075/20.09.2010 г., постановено по адм. д. № № 1149/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 2008003651/23.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД - Сливен на НАП, в частта му, в която е потвърден с решение № 10-155/10.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен обжалвания РА. Ответникът по жалбата, директор на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2008003651/23.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД - Сливен на НАП, в частта му, в която е потвърден с решение № 10-155/10.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, с която на "Даяна" ЕООД са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ - за данъчен период февруари 2008 г. - 2380 лева главница и 389,27 лева лихва; за месец май 2008 г. - 19 807,85 лева главница и 2483,10 лева - лихва; за месец юни 2008 г. - 18 500 лева - главница и 2040,84 лева - лихва и за месец юли 2008 г. - 20 526,80 лева главница и 2 073,24 лева лихва. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден въз основа на надлежно възложена ревизия, в хода на която не са допуснати нарушения на ДОПК и акта е издаден от надлежно оправомощено лице. От фактическа страна за всеки от ревизираните данъчни периоди съдът е приел, че от доставчика "Леском" ЕООД са издадени процесните фактури с предмет на доставката по фактура № 200005/13.02.2008 г. с "тополови трупи 170 м3": по фактура № 20/31.05.2008 г. "тополова дървесина с транспорт и тополова целулоза с транспорт", по фактура № 21/31.05.2008 г. "тополова дървесина 451,50 м3 и тополова целулоза 29,50 м3", по фактура № 26/30.06.2008 г. "тополова дървесина 380 м3" и фактура № 27/30.06.2008 г. "тополова дървесина 583 м3 и транспорт": по фактура № 136/30.07.2008 г. "догласка с транспорт 1026,34 м3". За всяка от процесните доставки, съдът е обсъдил подробно събраните в хода на ревизионното производство, административното и съдебно обжалване доказателства и е достигнал до извода, че законосъобразно от органа по приходите е прието, че не е установен факта на реалност на доставката, тъй като няма категорични и безспорни доказателства, че е прехвърлена собствеността върху стоките, предмет на доставката. За данъчен период февруари 2008 г., съдът е обсъдил подробно представените от доставчика договор за доставка от 1.02.2008 г. 3 броя превозни билети за транспортиране на обла дървесина, издадени на Община Сливен; както и 3 броя превозни билети издадени на "Фишкомерс" ЕООД, количеството дървесина по които е общо 126,10 м3. Съдът е обсъдил и декларираното от доставчика обстоятелство, че транспортът на дървения материал е извършен с автомобил № СН 1414 СС от шофьорите Нено Ненов и Добрин Николов, както и договор между доставчика и "Фишкомерс" ЕООД за извършване на действия по премахване на всички дървесни видове от имоти № 98 и № 135 в землището на село Малко Чочовени, община Сливен, както и договор между доставчика и Жечко Славов Стоянов за премахване на всички храсти и тополови дървета от имоти № 385, № 398 и № 399 в землището на село Въглен, община Сливен. Приел е, че при извършени насрещните проверки е установено, че шофьорът Ненов е извършвал през конкретния данъчен период превоз на дървен материал в село Малко Чочовени по граждански договор с "Даяна" ЕООД, а шофьорът Добрин Николов не е открит на декларирания адрес. От приетия по делото договор между "Даяна" ЕООД и "Леском" ЕООД от 1.02.2008 г. съдът е приел, че могат да се извлекат единствено данни за страните и за предмета - "тополови трупи 170 куб. м", като цената, посочена в договора, е с неясно формулиран начин на определяне на стойността, а в останалата си част е с бланкетно съдържание. Съгласно договорите, сключени от доставчика с третите лица - Жечко Стоянов и "Фишкомерс" ЕООД", за установено съдът е приел, че доставчикът "Леском" ЕООД поема задължение за документалното оформяне на извършената сеч и транспортирането на материала, като придобива собствеността върху отсечените дървета в момента на натоварването им в собствените му или ангажираните за доставката транспортни средства. От представените превозни билети съдът е приел, че не се установява правото на собственост на "Леском" ЕООД върху фактурираните количества тополови трупи, тъй като част от тях са издадени преди датата на сключване на договора с жалбоподателя, като не са представени доказателства за вида, собствеността и основанието за използване на транспортното средство - СН 1414 СС. От писмените обяснения - изявления на шофьора Добрин Николов, съдът е приел, че липсва информация за доставчика "Леском" ЕООД, който - по силата на сключения договор, е следвало да оформя документално извършената сеч, както и да извърши натоварването и транспортирането на дървения материал, като поеме и разноските за това. Другото лице, посочено като шофьор, Нено Ненов е декларирал, че не е извършвал транспорт от името на "Леском" ЕООД, а е работил като тракторист за ревизирания субект. При тези данни съдът е приел, че след като по силата на сключените договори, "Леском" ЕООД е следвало да придобие правото на собственост върху материала, фактуриран на "Даяна" ЕООД, след натоварването му на съответните транспортни средства, а натоварването и транспортирането на тополовите трупи от доставчика не е доказано, законосъобразно, поради липсата на доказателства, че доставчикът е собственик на процесните родово определени вещи от органа по приходите е отказано право на данъчен кредит за процесния период. За данъчен период май 2008 г. при сходна фактическа обстановка съдът е обсъдил приетия по делото договор за доставка от 7.05.2008 г., превозни билети за транспортиране на дървесина, както и декларираното от доставчика, че транспортът на дървения материал е извършен с автомобил № СН 1414 СС от шофьорите Петко Азманов и Димитър Митев. Обсъдил е и приетите договорите между доставчика и "Фишкомерс" ЕООД за извършване на действия по премахване на всички дървесни видове от имоти № 98 и № 135 в землището на село Малко Чочовени, община Сливен, както и между доставчика и Жечко Славов Стоянов за премахване на всички храсти и тополови дървета от имоти № 385, № 398 и № 399 в землището на село Въглен, община Сливен. От извършени в хода на ревизията насрещните проверки съдът е възприел установеното, че шофьорът Петко Азманов не е извършвал превоз на тополов материал през май 2008 г., няма никакви взаимоотношения с "Даяна" ЕООД, не разполага с транспортни средства, а транспортните средства, за които са изискани обяснения от него не са му известни. За шофьора Димитър Матев от страна на ревизираното лице не са представени данни, позволяващи неговата идентификация, поради което лицето не е открито. По идентични за предходния период правни изводи, съдът е приел, че договорът от 5.07.2008 г. между "Даяна" ЕООД и "Леском" ЕООД е с бланкетно съдържание, като не е установен фактът на реалност на доставките, свързан с придобиване право на собственост от "Леском" ЕООД върху отсечения дървен материал и тополова целулоза, тъй като вещите са родово определени, а правото на собственост за доставчика, по силата на представения договор, възниква в момента на натоварването на стоките на превозните средства, с които той е следвало, пак по силата на договора, да извърши транспортирането им. По делото не се спори, че доставчикът "Леском" ЕООД не разполага със собствени транспортни средства, поради което е прие, че РА в тази му част е законосъобразен. За данъчен период месец юни 2008 г. съдът е обсъдил приетия по делото договор за доставка от 10.06.2008 г.; превозни билети за транспортиране на дървесина и декларираното от доставчика, че транспортът на дървения материал е извършен с автомобили с номера - № СН 1414 СС, № СН 7228 СС, № СН 7944 и ремарке № СН 1684 ЕЕ от шофьорите Петко Азманов, Жеко Колев и Станчо Станев. Обсъдил е и договор между доставчика и Жечко Славов Стоянов за премахване на всички храсти и тополови дървета от имоти № 385, № 398 и № 399 в землището на село Въглен, община Сливен. От извършени в хода на ревизията насрещните проверки за установено съдът е приел, че шофьорът Петко Азманов не е извършвал превоз на тополов материал през май 2008 г., че няма никакви взаимоотношения с "Даяна" ЕООД, не разполага с транспортни средства, а транспортните средства, за които са изискани обяснения от него, не са му известни. Шофьорът Жельо Колев не е извършвал превоз на дървен материал през 2008 г. При така установеното, съдът е приел, че правото на собственост за доставчика съгласно представения договор, възниква в момента на натоварването на стоките на превозните средства, с които доставчикът е следвало да извърши транспортирането им. По делото не са представени доказателства, че превозно средство с регистрационен № СН 1414 СС е собствен или нает от доставчика "Леском" ЕООД. Относно другите транспортни средства са представени доказателства, че са собственост на "Слави" ЕООД /със собственик Жечко Славов Стоянов - собственик и на недвижимите имоти, от които е "добита" дървесината/. Съдът не е кредитирал представения договор за безвъзмездно ползване от 11.05.2008 г., сключен между "Слави" ЕООД, представлявано от Жечко Стоянов, и "Леском" ЕООД - за предоставяне на камион "Камаз" № СН 7228 СС и ремарке № СН 1684 ЕЕ за безсрочно ползване, тъй като е частен документ, не обвързва съда с материална доказателствена сила и е лишен от икономическа логика. Превозните билети съдът е приел, че не удостоверяват извършването на доставките от "Леском" ЕООД, а шофьорите, посочени като водачи на МПС, с които е транспортирана дървесината, отричат да са извършвали транспорта. Твърдените от тях отрицателни факти не са оборени от жалбоподателя в хода на съдебното производство. За данъчен период месец юли 2008 г. съдът е обсъдил приетия по делото договор за доставка от 1.07.2008 г.; превозни билети за транспортиране на дървесина и декларираното от доставчика, че транспортът на дървения материал е извършен с автомобили с номера - № СН 7228 СС, № СН 7944 и ремарке № СН 1684 ЕЕ от шофьорите Жеко Колев и Станчо Станев., както и договор между доставчика и "Слави" ЕООД за премахване на всички храсти и дървесни видове от имоти № 028024, № 028025, № 028023 и № 098004 в землището на село Раково, община Сливен. От извършените в хода на ревизията насрещните проверки за установено съдът е приел, че шофьорът Жельо Колев не е извършвал превоз на дървен материал през 2008 г., а за лицето Станчо Станев не е предоставена конкретна информация, която да позволи на органите по приходите да извършат насрещна проверка на лицето. Съдът е приел, че от жалбоподателя не са представени доказателства за придобиване правото на собственост от "Леском" ЕООД, върху процесните вещи, които са родово определени. До този извод съдът е достигнал като е приел, че транспортните средства, посочени за извършен транспорта на дървесината, са собственост на "Слави" ЕООД /със собственик Жечко Славов Стоянов - собственик и на недвижимите имоти, от които е "добита" дървесината/, а не на доставчика. Като по аргументи за предходния данъчен период съдът не е кредитирал представеният договор за безвъзмездно ползване от 11.05.2008 г. между "Слави" ЕООД, представлявано от Жечко Стоянов, и "Леском" ЕООД. Съдът е обсъдил приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и е приел, че заключението й не променя фактическата обстановка, установена от съда, нито правните му изводи. Решението е правилно. Подробно съдът е изложил доводи, въз основа на кои доказателства е приел установените за безспорни факти и защо не е кредитирал част от представените частни документи, които изцяло се споделят от настоящия състав. За всеки данъчен период, съдът е обсъдил подробно представените във връзка с процесните доставки доказателства и е приел, че с оглед уговореното между страните и вида на процесните стоки, като родово определени от касатора в настоящото производство, не са ангажирани доказателства за прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Основният довод в касационната жалба е свързан с необсъждане от съда на заключението на ССЕ, от което при обсъждането му с останалите доказателства по делото се налага извода, че доставката е реално извършена. Като доводи в РА за липса на реалност на доставката са изложени непосочени от общинската администрация количества на добития дървен материал по видове от съответните имоти, непосочване кои са отчетените превозни билети за добити количества дървен материал от тези имоти, не е потвърдила дали представените от ЗЛ превозни билети са във връзка с добит дървен материал от тези имоти. В решението на директора на дирекция ОУИ е прието, че не е установена реалността на услугата във връзка със сключените договори за сеч и първична обработка на отсечените дървета. Не са представени доказателства, че доставчикът разполага с активи за извършване на сеч, за транспорт на дървесината, позволителни за транспортиране, както до временен склад така и от него до дърводелския цех на касатора. На следващо място е посочено, че не са представени доказателства за извършени разходи във връзка с процесната дърводобивна дейност - добив и реализация на дървесина. От мотивите на обжалвания акт е видно, че съдът е приел, че не е установено придобиването на собствеността от доставчика върху процесните стоки, поради факта, че съгласно договорите за сеч между него и "Фишкомерс" ЕООД и "Слави" ЕООД собствеността върху отсечените дървета се придобива от момента на натоварването на дървесината в собствени или ангажирани от доставчика транспортни средства. От заключението на приетата без оспорване ССЕ, се установява, че превоза на процесните количества дървесина е извършен с товарен автомобил марка Камаз с рег. № СН 7228 СС и ремарке с рег. № СН 1684 ЕЕ въз основа на договор за безвъзмездно ползване от 11.05.2008 г., сключен със "Слави" ЕООД, специализиран автомобил Волво и ремарке, собственост на касатора, товарен автомобил Зил 131 също собственост на касатора и автомобил Ивеко, собственост на Жеко Колев Колев. В тази насока съдът подробно е обсъдил извършените насрещни проверки на посочените от доставчика и в превозните билети шофьори и е приел, че част от тях са в трудови отношения с касатора, друга част не са извършвали посочените в билетите превози. От касатора не са представени доказателства във връзка с осчетоводени при доставчика разходи, свързани с процесните доставки и преди всичко транспортни такива, предвид по-високата цена на доставената дървесина, включваща транспорт. В тази насока не са представени доказателства за начина на предоставяне от касатора на собствените си товарни автомобили, а именно възмездно или безвъзмездно. Действително от приетото без оспорване заключение на ССЕ се установява, че процесните количества дървен материал са заприходени от доставчика, след тяхното придобиване в гр. 30 /стоково-материални запаси/, която е организирана аналитично-количествено и стойностно, но не са ангажирани доказателства за момента на придобиване от доставчика на процесните количества дървесина /натоварване на собствени или наети автомобили/, с оглед последваща им продажба на касатора. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба отменителни основания. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение