Решение № 8186 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13923/2017 г.

Решение № 8186 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13923/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. "У. - 56" ЕООД, гр. Б., представлявано от В. И. У. обжалва решение 6070/27.10.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 3368/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0055152/14.03.2017 г. на директора на дирекция Контрол при ТД на НАП гр. С. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Конкретните възражения се основават на нарушение на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Касаторът счита, че е парадоксално да се запечатва обект, за който няма определена и наложена санкция, чието плащане е основание за прекратяването й. Твърди, че към датата на връчване на заповедта за налагане на ПАМ, АУАН не е съставен и наказателно постановление не е издадено. Посочва, че с наказателно постановление от 25.04.2017 г. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, която с решение от 17.10.2017 г. на РС - Б. е намалена на 500 лева. Излага съображения, че в търговския обект се продават бързоразвалящи се стоки - цветя, на стойност 4 000 лева и запечатването му ще доведе до загуби. Искането е за отмяна решението Ответникът - директор на дирекция Контрол при ТД на НАП - С., чрез юрк. Н. Г. счита, че първоинстанционното решение следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била заповед № 0055152/14.03.2017 г. на директора на дирекция Контрол при ТД на НАП гр. С., с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект - цветарски магазин, находящ се в гр. Б., ул. Св. Св. Кирил и Методий № 11, стопанисван от "У - 56" ЕООД гр. Б., за срок от 14 дни. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени. По материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел за установено неспазване реда и начина за отчитане продажбите в търговския обект на "У. - 56" ЕООД, което представлява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект за срок до 30 дни" и забрана достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. От доказателствата в административната преписка, съдът е установил, че на 08.03.2017 г. при контролна покупка на 1 бр. кошница с цветя на стойност 13 лева, платени в брой, от дружеството, стопанисващо обекта, не е издадена фискална касова бележка. При тези факти е обоснован краен извод, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. Доводите на жалбоподателя, че неиздаването на НП за констатираното нарушение, го е лишило от защита срещу запечатването на обекта, чрез плащане на наложената имуществена санкция, са отхвърлени като неоснователни. Аргументите на първоинстанционния съд са, че ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се прилага независимо от предвидените за нарушението глоби и имуществени санкции. Относно чл. 187, ал. 4 ЗДДС съдът е посочил, че предвижда възможност за прекратяване на ПАМ, от органа, който я е наложил след заплащане на наложените санкции, като от жалбоподателя не са ангажирани доказателства в тази връзка. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според ал. 3 на тази разпоредба фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая от данните по делото безспорно е установено, че на 08.03.2017 г., "У. - 56" ЕООД в търговски обект - магазин за цветя, находящ се в гр. Б. е извършило продажба на кошница с цветя на стойност 13 лева, заплатена в брой за която не е издало фискална касова бележка от фискалното устройство, работещо в обекта. При така установените факти, правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Твърденията на дружеството, че служителите на НАП са подхвърлили сумата, съответно не са изчакали нужното технологично време за издаване на фискален бон, предвид натоварването в магазина по случай празника 08.03.2017 г., не са подкрепени с никакви доказателства. Възраженията в касационната жалба са по приложението на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Тази норма предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпили след налагането й. Следователно издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Тази норма, както правилно е прието в обжалваното решение, изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. В случая разпореждането за предварително изпълнение на оспорената заповед е отменено с определение № 2127/03.04.2017 г. на АССГ, по адм. дело № 3264/2017 г. Съгласно чл. 60, ал 6 АПК при отмяна на предварителното изпълнение, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. Неоснователни са и касационните доводи, основани на естеството на продаваните стоки. В чл. 187, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че лицето само отстранява стоките от обекта при прилагане на мярката. Начинът на прилагане на мярката, задължението за отстраняване на стоките от обекта от лицето и последиците от неотстраняването им са указани изрично в оспорената заповед. По изложените съображения настоящият състав преценява, че обжалваното решение не е засегнато от пороци по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора, разноски за касационното производство на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат на ответника по касация за процесуално представителство от юрисконсулт, чрез представяне на писмено становище на 10.04.2018 г. и на 22.05.2018 г. в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,