Решение № 4586 от 13.5.2022 г. на ВАС, I о.

ВАСПърво отделение13.05.2022 г.докладчик Полина Якимова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 3811/11.06.2021 г., постановено по адм. дело 5689/2019 г. на Административен съд София-град

и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт Р-22221418002625-091-001/12.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 466/19.03.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който в тежест на ЕТ Д. Кожухаров са установени задължения по ЗДДС в размер на 150182 лв. заедно с лихви 35475,32 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Д. Кожухаров, осъществяващ стопанска дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ Д. Кожухаров , [ЕИК], гр. София, [жк], [адрес], сумата 7665,26 /седем хиляди шестстотин шейсет и пет лева и двайсет и шест стотинки/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛОЗАН ПАНОВ /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Д. Кожухаров, осъществяващ стопанска дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ Д. Кожухаров , [ЕИК], гр. София, [жк], [адрес], чрез адв. Симеонов, преупълномощен от АД Балкански и партньори , обжалва решение 3811/11.06.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 5689/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт Р-22221418002625-091-001/12.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 466/19.03.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който в тежест на ЕТ Д. Кожухаров са установени задължения по ЗДДС в размер на 150182 лв. заедно с лихви 35475,32 лв.

В касационната жалба са наведени трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, аргументирани с доводи, че то не съдържа посочване на фактите, които според съда са приети за установени, което означава, че е постановено при неизяснена фактическа обстановка, обусловила необоснованост на правните изводи. Според касатора съществен пропуск на АССГ е игнорирането на изложените от него аргументи във връзка липса на валидно проведени и документирани процесуални действия от страна на ревизиращите. Решението е постановено при неправилно разпределена доказателствена тежест. При положение, че ревизиращите не оспорват изпълнението на формалните предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит, противоречивите позиции на страните по делото касаят получаването на стоките, обективирани в спорните фактури. Съобразителната част на РД сочи, че органите по приходите отказват правото на данъчен кредит, обосновавайки се с недоказан потенциал на дружествата-доставчици да извършат доставките. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса касаторът следва да установи при условията на главно и пълно доказване реалното изпълнение на оспорените доставки. Прехвърлянето на собствеността върху стоките, предмет на фактурите, е настъпило при условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД с предаване на същите, за което са съставени протоколи. Изпълнението на спорните услуги се установява от приемо-предавателните протоколи, съдържащи изрично изявление на възложителя, че приема извършената работа без забележки като съответстваща на уговореното. Единственото действие на доставчика, от което зависи правото на приспадане /на данъчен кредит/ от получателя по доставката, е издаването на данъчен документ със законоустановеното съдържание. Получателят не може да носи отговорност за действията на своя доставчик това разбиране, възприето в практиката по приложението на съюзнато право, е игнорирано от АССГ.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в потвърдената от органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК част. Претендират се и разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" София, чрез юрк. Василева, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който в тежест на ЕТ "Д. Кожухаров" са установени задължения по ЗДДС като последица от отказ да бъде признато право на данъчен кредит по фактури:

  1. издадени от Ванвест билд ЕООД 5 фактури за периодите 01.01.-28.02.2016 г. с предмет заготовки, изработка корпус, изработка модел и лагер, изработка втулка, изработка гривна, по които е упражнено право на приспадане на ДК в размер на 7410 лв;
  1. издадени от Юрта апартмънтс ЕООД по факктура 10 074/17.04.2014 г. с предмет механична обработка на детайли, по която е приспаднат ДК в размер на 780 лв.
  1. Крис България ЕООД по 10 фактури за периодите 01.08.-31.12.2013 г. и 01.01.-28.02.2014 г. с предмет ремонт на покрив, СМР изолация на офис, изработка на метална заготовка, изработка на основи, механична обработка на машинни детайли, ремонт на ел. инсталация, механична обработка, по които е приспаднат ДК в размер на 9242 лв.;
  1. Стеди-ека ЕООД по фактура 423/22.02.2013 г. с предмет механична обработка, по която е приспаднат ДК в размер на 360 лв.
  1. Лукс България ЕООД по 5 фактури с предмет изработка на ремъчни шайби, механична обработка на детайли, ремонт асансьор, изработка на входна врата, по които е упражнено право на ДК в размер на 4220 лв. през данъчни периоди 01.01.-31.03.2015 г.
  1. Агро груп АМ ЕООД по фактура 20 0118/28.06.2013 г. с предмет ремонт на санитарен възел, по която е приспаднат данъчен кредит в размер на 300 лв.;
  1. Стрелец 90 ООД по пет фактури с предмет механична обработка на детайли и изработка на метална конструкция, по които е приспаднат ДК в размер на 4564 лв. за периодите 01.08.-30.11.2014 г.;
  1. Санта Лучия 2014 ЕООД по фактура 630/23.10.2015 г. с предмет доставка на материали за ремонт на покрив, по която е приспаднат ДДС 1250 лв.;
  1. Прекар ЕООД по две факкури с предмет механична и термична обработка на детайли, по които е приспаднат данъчен кредит в размер на 1500 лв. за данъчен период м. 04.2014 г.
  1. Ем Джи комерс 09 ЕООД по 48 фактури с предмет заготовки за вал, за втулка, за корпус, за зъбен венец, за колело, за траверси, за шлиц, за фланец, лагерна втулка, корпусна втулка, по които е приспаднат данъчен кредит в размер на 64872 лв. през данъчни периоди 01.04.-31.05.2016 г. и 01.07.2016 г. 28.02.2017 г.
  1. Инжталант 63 ЕООД по 45 фактури с предмет различни видове заготовки, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 55684 лв. през данъчни периоди 01.03.-31.08.2017 г. и 01.10.2017 г. 30.04.2018 г.

По констатациите на ревизиращите занятието на вписания в ТР на 01.11.1993 г. ЕТ Д. Кожухаров е търговия и ремонт на специализирани метални изделия, осъществявана в обект на бул. Илиянци 12. Според съставените за насрещни проверки на 11-те дружества-доставчици протоколи проверените дружества с изключение на Инжталант 63 ЕООД не са представили изисканите им документи и обяснения в отговор на връчени по електронен път / Ванвест билд ЕООД/, по пощата / Лукс България ЕООД/ или по реда на чл. 32 ДОПК /всички останали/ ИПДПОЗЛ. Нито едно от тях не е включило в дневниците за продажби издадените факутри с получател ЕТ Д. Кожухаров . Управителят на Инжталант 63 ЕООД потвърдил издаването на фактурите, но отрекъл осъществяването на услугите и декларирал, че не е последвало плащане по тях, поради което фактурите не са включени в отчетните регистри по ЗДДС.

Органите по приходите констатирали, че 11-те дружества-доставчици са дерегистрирани по ЗДДС в хипотези по чл. 176 ЗДДС в периоди, следващи по време издаването на фактурите с изключение на Стрелец 09 ООД, чиято регистрация е прекратена на 13.08.2013 г., а фактурите, по които е приспаднат ДК, са с дати от м. 08.-11.2014 г. и Еми Джи комерс 09 ЕООД с прекратена регистрация от 31.05.2016 г. и фактури, по които е приспадан ДК, датиращи от м. 04.2016 г. до м. 02.2017 г.

От едноличния търговец на ревизиращите са представени копия на фактурите, касови бонове за разплащане по част от тях - Ванвест билд ЕООД, Юрта апартмънтс ЕООД, Крис България ЕООД, Агро груп АМ ЕООД, Стрелец 90 ООД по една от петте фактури, Санта Лучия 2014 ЕООД, Прекар ЕООД и Ем Джи комерс 09 ЕООД; договори и приемо-предавателни протоколи към фактурите, издадени от Инжталант 63 ЕООД и приемо-предавателни протоколи към фактурите, издадени от Ванвест билд ЕООД. Проверката в информационния масив на НАП показала, че нито една от приложените към фактурите касови бележки не е издадена от регистрирано на дружеството-издател електронен касов апарат с фискална памет. Приемо-предавателните протоколи не съдържали указание за мястото на предаване и индивидуализация на елементите, предмет на доставките.

При горните констатации ревизиращите приемат, че фактурите, издадени от 11-те дружества, не документират действително извършени доставки и не пораждат право на приспадане на ДК.

Решаващият орган потвърдил РА с аргумент, че договорите между Инжталант 63 ЕООД и ЕТ Д. Кожухаров , освен дата на сключване, страни и общо посочен предмет доставяне на съответен вид заготовка, не съдържат съществени уговорки. Приемо-предавателните протоколи са ценени като лаконични и документиращи предаване на вида заготовка с посочени бройки. Според органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК договорите не обезпечават получаване на техния предмет, тъй като липсват характеристики, на които е необходимо да съответства той като габарити, материал и т.н. Нямало уговорки за дължимо плащане и за срок за изпълнение. Не било установено и кой е фактическият извършител на услугите. Доставчиците биха били в състояние да ги осъществят ако разполагат с трудов ресурс или са натоварили подизпълнител, каквито твърдения не са заявени. Проверката в информационния масив на НАП показала, че с изключение на Крис България ЕООД, което разполага с трима работници в строителството, а Санта Лучия 2014 ЕООД е изплатило възнаграждение по договор за изработка, останалите търговци не са регистрирали трудови договори. Освен че липва кадрова обезпеченост, не се установява и ресурсна такава с оглед предмета на доставките. В своята преимуществена част те се състоят в изработка на заготовки на различни машинни части, което предполага превоз, за да бъдат предадени, а доказателства в тази насока по преписката липсват. Не са налице данни за произхода на материалите, от които би следвало да са изработени фактурираните заготовки. Нито едно от дружествата-доставчици не е представило счетоводни регистри за отразяване на вида и количествата на материалите и изписването им при влагане по калкулация, или, липсват документи за материалните разходи, формирали себестойността на услугите. Не са представени доказателства за техниката, с която те са извършени и счетоводно отразяване на частта от амортизациите, участващи в себестойността, т.е. липсват доказателства как точно е формирана именно фактурираната цена, а не друга. От РЛ не са ангажирани платежни документи с изключение на фискални бонове към фактурите, издадени от Ванвест билд ЕООД, Юрта апартмънтс ЕООД, Крис България ЕООД, Агро груп АМ ЕООД, Стрелец 90 ООД /по една от петте фактури/, Санта Лучия 2014 ЕООД, Прекар ЕООД и Ем Джи комерс 09 ЕООД, за които е установено, че са от нерегистрирани фискални устройства, а липсата на насрещна престация по фактурите е косвено доказателство за отсъсвие на реални сделки.

В обобщение, административната инстанция приема, че спорните фактури нямат съдържание, позволяващо да се конкретизира предметът на доставката, начина на формиране на цените и размяната на насрещни престации, което препятства извод за тяхното реално изпълнение. Касае се за фиктивно оформени от касатора сделки, чията цел е неправомерно използване на право на приспадане на ДК и отчитане на разходи.

По делото е прието заключение на ССчЕ, в което са проследени счетоводните операции, взети от касатора във връзка със спорните фактури. Пояснено е, че заявките са получавани устно по телефон непосредствено преди доставката от Д. Кожухаров към представител на доставчика. Изделията са превозвани с транспорт на всяко от дружествата до обекта на бул. Илиянци 12. Металните заготовки са влагани директно в производството на заявени от клиент на касатора детайли. Материалите са осчетоводявани директно като разход за материали по сч см 601, а извършените услуги по сч см 602. За ремонта на производственото хале, в което се осъществява дейността на едноличния търговец, разходите са осчетоводени по сч см 219. Според заключението информацията за фактурите за продажби, издадени от ЕТ Д. Кожухаров през ревизираните периоди сочи икономическа връзка между процесните доставки и дейността на ЕТ, същите са влагани в основната стопанска дейност и са използвани за формиране на приходи от последващи доставки.

Административен съд София-град приема, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи след надлежно възложена и проведена ревизия, подписан с квалифициран електронен подпис на издателите си, валидни към 12.12.2018 г., при спазване на предписаната в чл. 120, ал. 1, предл. 1 ДОПК писмена форма и с реквизитите по чл. 120, ал. 1, предл. 2, т. 1-8 от кодекса. Фактическите констатации и правните изводи на РА са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД, съставляващ по силата на чл. 120, ал. 2 ДОПК неразделна негова част.

За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът се е мотивирал с отсъствие на доказателства за това, че доставчиците са разполагали с работници, имащи квалификацията и уменията да осъществят специфичните дейности по металообработка, свързани с изпълнението на фактурираните услуги. Позовал се е на дерегистрацията на 11-те дружества в хипотези по чл. 176 ЗДДС и на невключване на спорните фактури в отчетните регистри по ЗДДС. Акцентирал е върху неяснотата как е определена цената на услугата с оглед непредставянето на технически и ценови оферти. Съдът е заключил, че наличието на фактури, договори и приемо-предавателни протоколи не може да бъде доказателство за изпълнение на доставката, а е необходимо както доставчикът, така и получателят да притежават достатъчно убедителни доказателства за това изпълнение, каквито в случая липсват. В никоя от фазите на установителното ревизионно производство не са ангажирани доказателства, удостоверяващи възможността на доставчиците да извършат фактурираните доставки. Установените факти налагат извод за формалното им участие в оборота единствено за издаване на първични счетоводни документи извод, който не се променя от заключението на ССчЕ.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

По фактурите от 11-те дружества-доставчици правото на данъчен кредит за получателя не е признато с РА съобразно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Цитираните правни основания транспонират точно чл. 168, б. а от Директива 2006/112 и регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник СЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки /услуги/ са били използвани за извършването на облагаеми сделки.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане /в същия смисъл т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, т. 46 от решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06/. Според т. 37 и т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, т. 53 от решението му по дело C-273/11, Mecsek-Gabona точка 53, т. 32 от решението C-285/11, Боник, т. 57 от решението по дело C-643/11, ЛВК-56 приложими са регламентираните в националното право правила за доказване и националната юрисдикция следва в съответствие с тях да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали получателят може да упражни право на приспадане.

За доказването на двете материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане ревизираното дружество представя фактурите, издадени от 11-те доставчика, неоспорени като авторство и съдържание приемо-предавателни протоколи, счетоводни регистри и баланси, отчети за приходите и разходите за ревизираните периоди.

Транспортирането на стоките е част от фактическия състав за доказване реалността на доставките единствено в хипотеза, при която страните са уговорили транспортът им да се извърши от получателя. В разглеждания случай това не е така според заключението на ССчЕ превозът на стоките по всяка фактура е осъществен от доставчиците, поради което не може да се изисква от получателя да контролира тази дейност на своите доставчици.

Според практиката на СЕС Решение от 06.09.2012 г. по дело C-324/11, Директива 2006/112/ЕО не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне от ДДС, поради това, че издателят на фактурата за предоставените услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата. В този аспект приходната администрация не поддържа, че спорните услуги са осъществени в рамките на търговското предприятие на касатора или на друг субект.

При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка на стока е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и с оглед спецификата на търговската дейност те са частни документи, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. Поради това не би могло да се приеме, че доказателствената сила на частните документи следва да се изключи a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна с липсата на каквато и да е доказателствена сила. Този извод следва от нормата на чл. 180 ГПК, която при преценката на доказателствената сила на частни документи, касаещи правоотношения между търговци, следва да бъде съобразена и с разпоредбите на чл. 301 и чл. 55, ал. 1 ТЗ. Правилото на чл. 301 ТЗ намира приложение както при сключването на търговски сделки между търговци, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение и регламентира правните последици при действия на лице без представителна власт от името на търговец и обвързващото им действие спрямо последния при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването. Нормата на чл. 55, ал. 1 ТЗ сочи, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки.

Съобразявайки тежестта на доказване на реалността на доставките на стоки и тяхното влагане в последващата му облагаема дейност, касаторът е ангажирал съдебно-счетоводна експертиза, установяваща коректното им отразяване в счетоводството на дружеството и тяхната реализация.

Административен съд София-град необосновано е приел, че неустановеността на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка. Този негов извод не е съобразен с т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, според което, когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". Това разбиране е застъпено и в решението по дело С-18/13, в което СЕС подчертава, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица." Съобразно разясненията по цитираното решение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ППЗДДС е отменена като противоречаща на Директива 2006/112.

Установеният в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. режим на приспадане на данъчен кредит цели да облекчи предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с неговата икономическа дейност. В решение от 21.10.2010 г. по дело С-385/09 (Nidera), решение от 01.03.2012 г. по дело С-280/2010 г. (Polski Trawertyn), решение от 11.12.2014 г. по дело С-590/13 (Idexx) СЕС следва константната си практика, че държавите-членки могат да ограничат правото на приспадане на ДДС само в изрично предвидените от Директива 2006/112 случаи, както и че основният принцип на неутралитет на ДДС налага да се предостави приспадането му по получените доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания. Фактите по основния спор, във връзка с който е отправено преюдициалното запитване по това дело, включват неспазване от страна на данъчнозадълженото лице на изискването за отразяване на фактурите в дневника по ДДС. СЕС обаче приема, че ако данъчната администрация разполага с необходимата информация, за да установи, че изискванията по същество са изпълнени, приходната администрация не може да налага допълнителни условия във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. Принципът на данъчен неутралитет изисква да бъде признато правото на приспадане, като ревизираното лице бъде облекчено от данъчната тежест за ресурс, който използва за извършване на облагаеми сделки.

Правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС доставчикът да е регистрирано по този закон лице е формално изискване, което не може да постави под въпрос правото на освобождаване от ДДС, доколкото са изпълнени материалните условия за доставка на стока.

Съвкупният анализ на неоспорените от приходната администрация протоколи за предаване/приемане на фактурираните изделия, при установено по несъмнен начин отреждане на получените стоки/услуги в последващата облагаема дейност на търговеца /заключение на ССчЕ/ обуславят извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури.

Действително, прилагайки националните счетоводни стандарти, ЕТ Д. Кожухаров" е бил длъжно да изпълнява изискванията на счетоводен стандарт /СС/ 2 "Отчитане на стоково-материални запаси", който определя реда за отчитането на стоково-материалните запаси, а такива според т. 2, б. "в" са стоки, придобити главно чрез покупка и предназначени за продажба. За стоково-материални запаси, закупени от доставчик, коректното текущо счетоводно записване за заприхождаването е Дт с/ка от гр. 30 "Стоково-материални запаси" - Кт с/ка от гр. 40 "Доставчици", както и заприхождаване по съответните подсметки аналитично по видове въз основа на фактурата, издадена от доставчика и стокова разписка. В т. 9.1, т. 9.2. и т. 10 от СС 2 са регламентирани методите за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление.

Спазването на националните изисквания за счетоводната отчетност е предвидено като задължение на данъчно задължените лица и в чл. 242 от Директива 2006/112, според който всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Този въпрос е коментиран и в т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11.

От друга страна, в т. 63 от своето решение по дело С-95/07, ECOTRADE СЕС приема, че неизпълнението на някои формални изисквания, вкл. свързани със счетоводната отчетност, не може да лиши данъчно задълженото лице от правото на приспадане.

Основателен е доводът на касатора, че ако е доказано притежанието на редовен от външна страна данъчен документ/фактура, реалното осъществяване на доставките и последващото им използване в икономическата дейност на ревизирания субект за осъществяване на последващи облагаеми доставки, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците и непредставянето на доказателства за произход, транспорт /когато е за тяхна сметка/ и такива за счетоводното отразяване на доставките в счетоводствата на доставчиците, освен ако приходната администрация докаже, и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки /Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, т. 66; Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, G. T., т. 45; Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, т. 31/. Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване е изцяло в доказателствена тежест на органите по приходите. Извод са съпричастност на ревизирания търговец към данъчна измама не следва от тезата на приходната администрация, че доставчиците не са открити при насрещните проверки, нито от дерегистрацията им по ЗДДС като превенция срещу данъчни нарушения.

По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон. Като е достигнал до друг извод, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което да се отмени ревизионният акт в обжалваната част.

При този изход на спора основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, заявена своевременно пред настоящия съд. Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на едноличния търговец 7665,26 лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение