Решение № 6085 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 480/2015. г.

Решение № 6085 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 480/2015. г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 442 от 31.10.2014 г. по административно дело № 374/2014 г., Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Димитър Петков Игнатов от с. Гложене, област Враца против решение № 44 от 16.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Враца и потвърденото с него разпореждане № 5602031866/27.03.2014 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" към ТП на НОИ - Враца. С определение № 465 от 5.12.2014 г., постановено по административно дело № 374/2014 г. същият съд е допълнил решение № 442 от 31.10.2014 г. по административно дело № 374/2014 г. в частта за разноските, като е осъдил Димитър Петков Игнатов да заплати на директора на ТП на НОИ - Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.

Така постановените съдебни актове са атакувани с касационна и частна жалба от Димитър Петков Игнатов, чрез процесуалния му представител адв. Димитров. По съображения за неправилност, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на сторените по делото разноски. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното определение, с което е допълнено решението в частта за разноските и се иска отмяната му.

Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Враца, действащ чрез процесуалния си представител юрк. Маринова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира и присъждане на направените в двете съдебни производства разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба изразява становище за неоснователност и правилност на оспореното определение.

1. По касационната жалба:

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея съдебно решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК.

С разпореждане № 5602031866 от 27.03.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Враца е отказано на Димитър Петков Игнатов отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР (преходните и заключителни разпоредби) на КСО. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Враца е приел жалбата на Игнатов срещу това разпореждане за неоснователна, тъй като стажът от втора категория на заявителя е 14 години 6 месеца и 19 дни, т.е. няма необходимите 15 години стаж от втора категория, за да му бъде отпусната пенсия за ранно пенсиониране. По-горестоящият административен орган е мотивирал отказа си с това, че на Игнатов не следва да му се признае трудът положен в "ГБС - Енергостроймонтаж" АД, гр. Козлодуй в периода от 1.04.1998 г. до 31.12.1999 г. като шофьор на Камаз, като такъв от втора категория, тъй като във ведомостите на осигурителя няма данни за тонажа на автомобила, а единствените данни, които има за товарния автомобил, са документи по застраховането му от 1999 г. и 2000 г., от които е видно, че Камаз 5511 е с товароподемност 10 тона.

Решението на Административен съд - Враца, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод в мотивите му, че законосъобразно е отказано отпускането на пенсия по реда и условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО.

Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и е издадено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и КСО, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по съществото на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от Димитър Петков Игнатов за неговата незаконосъобразност. Съдът е изложил подробни и убедителни аргументи за отсъствието на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразността на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни.

Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на Димитър Петков Игнатов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е, че лицето не отговаря на изискването да има най-малко 15 години трудов стаж от втора категория труд, а директорът на ТП на НОИ - Враца е потвърдил разпореждането с мотив, че макар и да има изискуемата възраст, то не отговаря на условието за осигурителен стаж от втора категория труд най-малко 15 години. Решаващо в случая се явява незачитането от административните органи на положения от Игнатов труд в "ГБС - Енергостроймонтаж" АД, гр. Козлодуй на длъжност шофьор на "Камаз" 5511 през периода 1.04.1998 г. до 31.12.1999 г. като такъв от втора категория, и категоризирането му от трета категория.

С т. 53а от ПКТП (отм.) от втора категория е категоризиран трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.

В съдебното производство пред първоинстанционния съд е установено, че липсват данни от осигурителя, които да дават сведение за товароподемността на управлявания от Игнатов "Камаз" 5511, тъй като видно от писмо изх. № 69 от 8.05.2014 г. от "ГБС - Енергостроймонтаж" АД за автомобил с рег. № ВР 1768 се съдържат данни само в застрахователна полица "Гражданска отговорност" на този автомобил за 2001 г., от която се установява, че процесния "Камаз" 5511 е с товароподемност 10 тона. Жалбоподателят е поискал назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за товароносимостта на товарния автомобил, както и да отговори в колко модификации е произвеждан "Камаз" 5511, има ли промяна в тонажа му и дали може да тегли ремарке, но съдът е отказал назначаването на експертизата, тъй като е приел, че са налице данни относно тонажа на МПС-то при работодателя в държавния архив и ведомства. В съдебно заседание, проведено на 25.06.2014 г., са изслушани свидетелите Пламен Стефанов и Иван Илиев - бивши колеги на жалбоподателя. В показанията си Стефанов твърди, че е работил с Игнатов в периода 1997 г. - 1998 г. в "ГБС - Енергостроймонтаж" АД, като и двамата са управлявали "Камаз" 5511, който е бил самосвал с леген и е с товароподемност 13 тона. В показанията си Илиев твърди, че е работил с Игнатов през периода 1982 г. - 1983 г., като и двамата са били шофьори на "Камаз" 5511 в Заводски строежи Козлодуй. Изложил е, че тонажът на товаримостта е 12 тона, като дори са товарили по 13 тона, но не си спомня колко е тонажа на самото МПС. От направена справка в МВР Сектор "Пътна полиция" - Враца няма данни за "Камаз" 5511 с рег. № ВР 1768. Видно от данните по делото Игнатов е бил осигуряван през процесния период за втора категория труд. По делото е представен и протокол за бракуване на МПС "Камаз" 5511 с рег. № ВР 1768, собственост на "ГБС - Енергостроймонтаж" АД, както и опис на застрахованите МПС, собственост на дружеството, сред които е и автомобилът, който е управляван от Игнатов, като в него е отбелязано, че е с товароносимост 10 тона. Пълномощникът на жалбоподателя е поискал с писмена молба до Административен съд - Враца да се изиска справка от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - Враца за товароподемността на "Камаз" 5511, произведен в периода 1981 г. - 1999 г., като се вземат предвид особеностите на автомобила, и да се даде информация за посочения автомобил - самосвал има ли възможност за прикачване на ремарке, и ако има - каква е товароносимостта на самосвала и ремаркето. С писмо рег. № 10-00-13-1641#1/30.07.2014 г. от директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Враца е дадена информация, че товарен автомобил "Камаз" 5511 като изпълнение е само самосвал, а технически допустимата маса (товароносимост) на МПС-то е 10 000 кг., както и че има възможност за прикачване на ремарке при условие, че е монтирано теглително-прикачно устройство (теглич). Съгласно протоколно определение от 22.07.2014 г. на Административен съд - Враца по административно дело № 374/2014 г. е изискана информация от "Камаз - Балкан" ЕООД относно това дали има различни видове "Камаз" 5511, функциониращи към 1.04.1998 г. - 31.12.1999 г. и какви са техните технически характеристики, и изрично да се посочи тяхната товароподемност. В отговор "Камаз - Балкан" са изпратили писмо изх. № 054/15.08.2014 г., видно от което в периода от 1.04.1998 г. до 31.12.1999 г. на територията на България са били в експлоатация два модела самосвали марка "Камаз", а именно "Камаз" 5511 и "Камаз" 55111, като по отношение на първия товароподемността е 10 000 кг, а по отношение на втория - 13 000 кг.

Административният съд въз основа на горепосочените доказателства обосновано е приел, че трудовият стаж за времето от 1.04.1998 г. до 31.12.1999 г. не е от втора категория и не се обхваща от т. 53а от ПКТП (отм.), тъй като касаторът е бил шофьор на такъв модел товарен автомобил "Камаз", който е с товароподемност под 12 тона. По делото безспорно е установено, че управляваният от касатора автомобил "Камаз" е модел 5511 и е с товароподемност 10 000 кг, видно от писмото на "Камаз - Балкан", а твърденията на жалбоподателя, че е бил над 12 тона, не кореспондират с доказателствата по делото. Възражението на жалбоподателя, че е осигуряван за втора категория труд през процесния период, не води до извода, че товарния автомобил, който е управлявал, е такъв над 12 тона, а и не са представени надлежни доказателства, които да удостоверят твърденията му.

Неоснователен е и касационният довод за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение поради несъобразяването му със свидетелските показания. На основание чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. С оглед създадената процесуална забрана показанията на разпитаните свидетели относно полагания труд и вида на товарния автомобил не могат да служат като годно доказателство относно категорията му. Следва да се отбележи, че свидетелят Илиев не е работил с Игнатов в "ГБС - Енергостроймонтаж" АД, а в Заводски строежи - Козлодуй и то през 1982/1983 г., което не касае спорния период. Относно показанията на Стефанов, че "Камаз" 5511, който е управлявал Игнатов, е 13 тона, то те не се подкрепят от доказателствата по делото. От представения опис на застрахованите МПС, които са собственост на дружеството - осигурител, също се установява, че "Камаз" 5511 с рег. № ВР 1768 е 10 тона. Тези данни се подкрепят и от информацията, дадена от Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Враца и от "Камаз - Балкан", като е изяснено, че товарният камион е самосвал и е с товароподемност 10 000 кг. Доколкото Игнатов е работил като шофьор на товарен автомобил с товароподемност под 12 тона, а трудът на такъв шофьор не е от втора категория труд по т. 53а от ПКТП (отм.), спорният стаж правилно е бил зачетен от трета категория.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е допусната съдебно-техническа експертиза за изясняване на въпроса относно товароподемността на товарния автомобил, доколкото по делото са налични достатъчно и непротиворечиви писмени доказателства, които удостоверяват това обстоятелство. Освен изложеното, видно от протокол за бракуване на МПС, автомобилът, който е управляван от Игнатов в процесния период, е бракуван и такава експертиза реално не може да се осъществи.

Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Враца е постановил правилно съдебно решение, което при установената по-горе липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.

1. По частната жалба:

Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения:

С решение № 442 от 31.10.2014 г., постановено по административно дело № 374/2014 г. на Административен съд - Враца, е отхвърлена жалбата на Димитър Петков Игнатов от с. Гложене против решение № 44 от 16.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Враца и потвърденото с него разпореждане № 5602031866/27.03.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Враца.

С молба от 18.11.2014 г. пълномощникът на директора на ТП на НОИ - Враца е заявил искане пред Административен съд - Враца за допълване на решението в частта за разноските, като се присъди юрисконсултско възнаграждение, осъществено от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство.

С определение № 465 от 5.12.2014 г. по административно дело № 374/2014 г. обжалвано в настоящото производство, Административен съд - Враца е приел, че искането за допълване на решението в частта за разноските от ответника е направено своевременно, а с оглед изхода на спора такива му се дължат. Обосновал е извод, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита следва да бъде уважено в размер на 350 лева, каквото е минималното адвокатско възнаграждение по административни дела при неоценяем материален интерес по дело по КСО, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на административен орган, освен ако не е по реда на чл. 161, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесния казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен (както е в случая) или колективен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по дела по Кодекса за социално осигуряване, възнаграждението е в размер на 350 лева за съдебна инстанция, които ответникът по касация е следвало да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Враца (очевидна фактическа грешка е че Административен съд - Враца е присъдил разноските на административния орган - директорът на ТП на НОИ - Враца).

Неоснователно е възражението, че юрисконсултът не се е явявал в съдебните заседания, поради което не е коректно да му се заплаща възнаграждение. Видно от представените по делото доказателства, юрисконсултът е осъществил защитата, като е представил писмен отговор вх. № 1389 от 24.06.2014 г. и писмена защита вх. № 1928 от 15.09.2014 г., поради което настоящият състав намира, че въпреки неявяването в съдебни заседания надлежно упълномощеният юрисконсулт е осъществил необходимата правна защита.

Не може да се приеме и изложеното в частната жалба, че жалбоподателят не е могъл да се запознае с писменото становище от директора на ТП на НОИ - Враца, с което е направено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В откритото съдебно заседание, проведено на 17.09.2014 г., съдът е посочил, че ответникът е изпратил писмено становище от 15.09.2014 г. Последното по делото заседание е било на 1.10.2014 г., като жалбоподателят е могъл до тази дата да се запознае със становището на административния орган. Няма данни да е поискано от процесуалния представител на Игнатов да се уведоми за представеното писмено становище, нито отказ на съда да му го предостави.

Предвид изложеното Административен съд - Враца е постановил правилно определение, което при липса на основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само по отношение на искането за настоящата съдебна инстанция, тъй като с определение № 465 от 5.12.2014 г. по административно дело № 374/2014 г., с което е допълнено решение № 442 от 31.10.2014 по същото дело в частта за разноските, Административен съд - Враца е присъдил юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното Димитър Петков Игнатов следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева за производството пред касационната инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,