Решение № 7813 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4560/2010 г.

Решение № 7813 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4560/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 209, т. 3 от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 2932 от 05.03.2010 г., постановено по адм. д. № 9629/2009 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, трето отделение с доводи за неправилност. Ответникът Илия Иванов Мандралиев, чрез процесуалния си представител адвокат Снежана Василева, прави искане за оставяне на решението в сила, като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна защото не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила. С посоченото по-горе решение, тричленният състав на ВАС в производство по реда на чл. 223 ЗМВР във връзка с чл. 145 АПК, по жалба на Илия Иванов Мандралиев от гр. Варна, е отменил като незаконосъобразна заповед № К - 4685/21.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи. Със същата, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилник за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателя е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и е било прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта, в качеството му на полицейски инспектор VI степен към Областна дирекция на МВР - Варна, притежаващ категория Г - II степен. Съображенията за това са били, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие на материалноправни разпоредби - чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съдът е развил довод, че по делото не е било доказано изпълнението на изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ, че дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Не е доказано също така, че пропуска се дължи на отказ от страна на служителя да упражни гарантираното му по закон право на защита. Така приетото е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. По делото липсват доказателства това да е било сторено. Не е доказано също така, че пропуска се дължи на отказ от страна на служителя да упражни гарантираното му по закон право на защита. Неизслушването на държавния служител, необсъждането на неговите обяснения и липсата на доказателства за разисквания на тези обяснения и събиране на доказателства по тях от страна на дисциплинарно-наказващия орган води като последица до прилагане разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с § 1а от ДР на ЗМВР - отмяна на заповедта, без спорът да бъде разглеждан по същество т. е. относно съставомерността на извършеното деяние и правилното прилагане на материалния закон. От приложените към делото доказателства се установява, че от Илия Мандралиев са били дадени две писмени обяснения вх. № 24729/11.07.2008 г. и вх. № 26179/22.07.2008 г. и едно възражение вх. № 26963/28.07.2008 г. в хода на дисциплинарното производство. Всичките те обаче са адресирани до дисциплинарно-разследващия орган и са насочени срещу направените от последния констатации в обобщената справка рег. № 26741/25.07.2008 г. Тези обяснения, настоящият петчленен състав приема, че не могат да бъдат приети като такива по чл. 229, ал. 1 ЗМВР. Това е така защото, целта на изслушването и на приемането на обясненията от дисциплинарно-наказващия орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е да даде последна възможност на служителя и да му се осигури такава да изрази своето отношение към установените в хода на разследването/проверката обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. Посочените по-горе две "обяснения" и "възражение", според съда не може да бъде приет за писмено обяснение по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като съставянето му е адресирано до дисциплинарно-разследващия орган и е съставено във фазата на разследването. Като е достигнал до същия извод, тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение е постановил законосъобразно решение което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,