Решение № 14521 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2011 г.

Решение № 14521 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Младенка Кирилова Алащинова против решение № 1752/13.04.2011 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 5057/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-СО-01/10.01.2009 г. на началника на СРДНСК за премахване на незаконен строеж "Двуетажна сграда", изпълнена в УПИ ХIV-195, кв. 37 по плана на с. Мировяне, ул. Парашутист № 24, район Нови Искър-СО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на обжалваната заповед. Ответната страна Началник на сектор София при РДНСК Югозападен район писмено оспорва жалбата. Ответникът Румен Серафимов Михайлов оспорва касационната жалба. Димитър Кирилов Алащанов не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Обжалваното решение е допустимо в частта, в която е постановено спрямо касатора, адресат на задължението за премахване и органа, издал оспорената заповед. Само те са надлежни страни в производството по оспорване на заповеди за премахване на строежи. Съсобствениците на дворното място, в което е изграден строежа, както и собственикът на съседния имот не са заинтересувани страни /чл. 147 АПК/. Заповедта за премахване не засяга техни законни права и интереси, нито им създава задължения. Тяхното съгласие е условие за разрешаване на строителството, но не е елемент от характеристиката на незаконния строеж. Тези лица имат право да сигнализират за извършено незаконно строителство, но ДНСК не е обвързано дори от основателните сигнали, а служебно упражнява законните си правомощия, като не разрешава гражданскоправните спорове за упражняване правата на собствениците, подсъдни на общите граждански съдилища /чл. 109 ЗС/. Решението спрямо посочените лица следва да се обезсили и производството по отношение на тях да се прекрати. Касационната жалба срещу останалата, допустима част от решението, е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно и обосновано приема процесния строеж за извършен след 2000-2001 г., което изключва приложението на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Според заключението на тричленната експертиза, което правилно е кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно, съответно на другите събрани по делото доказателства, строежът, чието премахване е разпоредено, представлява отделна, монолитно изпълнена двуетажна сграда, долепена и функционално свързана със законно изградената жилищна сграда от основното застрояване в УПИ. Първият етаж на сградата от допълващото застрояване се състои от три помещения, което изключва третирането му като гараж, както е според "Махленското свидетелство", на което се позовава касатора. Фактическото състояние на тухлената зидария, установено при огледа от вещите лица, както и липсата на нанасяне на тази сграда в кадастралния план от 2001 г., са достатъчни основания да се приеме, че е изпълнена след това. Твърдението на касатора, че първият етаж от постройката е гараж, извършен през 1978 г., се опровергава от доказателствата по делото, вкл. приложения към заключението на вещите лица снимков материал. Няма допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с недопускане до разпит на свидетели, които са подписали "махленското свидетелство", тъй като това не е било необходимо, доколкото свидетелството, представляващо сведения от неучастващи в производството лица по смисъла на чл. 44 АПК, има сила и в производството пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК. Дадените сведения обаче са недостоверни и са опровергани от другите доказателства по делото, както правилно приема и решаващият съд. Извършването на част от строежа в чуждия съседен имот е в противоречие с правилата и нормите по ЗТСУ и ЗУТ. Това е друго основание, освен периода на извършването му, да не се приема за търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Като е достигнал до верни изводи, съответни на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила в допустимата му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,