Решение № 17 от 8.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 686/2009 г.

Решение № 17 от 8.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 686/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимите Д. Н. Н. и П. Х. М. против решение № 166/12.10.2009 г. по в.н.о.х.д. № 148/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата са релевирани основанията за проверка на въззивното решение по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от НПК. Излага се доводът, че въззивната инстанция е направила собствена интерпретация на фактите и е приела фактическа обстановка различна от тази на първата съдебна инстанция, при която неправилно е приложила закона, приемайки обвинението за доказано от субективна страна. Последното обстоятелство се оспорва от защитата, която прави искане за оправдаване на подсъдимите, поради несъставомерност на деянието. Пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимите поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и искания. Прокурорът също даде заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице визираните в нея основания за отмяна на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе, констатира следното: С присъда № 46/15.05.2009 г. по н.о.х.д. № 153/2008 г. на Габровския окръжен съд подсъдимите Д. Н. Н. и П. Х. М. са признати за виновни в това, че на 19.09.2008 г. в гр. Г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие - първата като извършител, а вторият, като помагач, прокарали в обръщение в търговски обект подправен паричен знак - една банкнота с номинална стойност 20 лв., емисия 1999 г., серия АЯ № 8* и направили опит да прокарат в обръщение в други търговски обекти в същия град п. парични знаци - 24 броя банкноти с номинална стойност от по 20 лева, всички емисия 1999 г. и серийни номера, както следва: 9 броя банкноти серия ЯФ № 2* броя банкноти серия АЯ № 8* и 7 броя банкноти серия АУ № 4* за които знаели, че са подправени, като недовършване на деянието е по независещи от тях причини, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 26, ал. 5, във вр. ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2-за Н. и чл. 20, ал. 4-за М., както и чл. 54 НК - за двамата, са осъдени както следва: -подсъдимата Н. една година лишаване от свобода; -подсъдимият М. десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието на двамата подсъдими е отложено за изпитателен срок от по три години. На основание чл. 53, ал. 2, б. "а" НК е отнет предметът на престъплението - подправените банкноти са иззети в полза на държавата и е постановено унищожаването им след влизане на присъдата в сила. С решение № 166 от 12.10.2009 г. по в.н.о.х.д. № 148/2009 г. на Великотърновския апелативен съд присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. К. цяло в нея са развити доводи, които по съдържание са оплаквания за необоснованост на обжалваното решение и са идентични с тези направени от защитата пред въззивния съд, на които последният при потвърждаване на присъдата е дал ясен отговор защо счита, че са неоснователни. Доводите за необоснованост не могат да бъдат предмет на касационна проверка при изрично посочените основания за това, в разпоредбата на чл. 348 от НПК. Конкретно, по другите релевирани в жалбата основания: Настоящият състав на Върховния касационен съд, извършвайки проверка на процеса на събиране на доказателствата и техния анализ от двете съдебни инстанции, с оглед разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 339, ал. 2 във вр. чл. 305, ал. 2 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона - от тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства, като изрично е посочено защо се съгласява с приетите фактически положения от първоинстанционния съд и неговата правна аргументация. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин и вътрешното убеждение на втората по делото съдебна инстанция е възможно да бъде проследена, както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението/л. 9-10/ е даден изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на защитата, включително и по оспорената доказаност на субективната с. на престъплението. Въззивният състав е обосновал подробно своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото по начин, по който волята му защо не е уважил жалбата на подсъдимите е напълно ясна. Съдилищата са изпълнили основното си задължение да формират вътрешното си убеждение за фактите по делото чрез всестранен анализ на доказателствата. То е основано на намиращите се по делото гласни доказателства, релевантни към предмета по чл. 102 от НПК - показанията на свидетелите И, С. Й. Й., М. Г. Е., И. М. И., Н. К. Н., и С. И. П. Показанията на свидетелите са логични и последователни. Те не са познавали подсъдимите и липсва мотив да им навредят, приписвайки им действия, които не са извършили. Съобщените от тях факти за упоритите опити на Н. да си послужи в част от търговските обекти при заплащане на сметки с подправена банкнота от 20 лв.; за заплащането с такава банкнота при извършени покупки в магазина на свид. Марияна Е.; за точното описание на характерните физически белези на Н. при престъпната й дейност и на автомобила на подсъдимите, с който те се предвижвали в града, както и на обстоятелствата, при които е извършена полицейска проверка се подкрепят от останалите източници на доказателства, в това число-от протокола за личен обиск на Н., при който в нея е била открита друга подправена банкнота с номинал от двадесет лева; от протокола за претърсване и изземване /л. 18 от досъдебното производство/ установяващ наличието на останалите инкриминирани подправени парични знаци в автомобила, управляван от подсъдимия М, от протоколите за разпознаване на подсъдимата от свидетелите С, както и от заключението на назначената и изслушана от съда техническа експертиза за истинността на изследваните 25 банкноти. При установените от двете инстанции по фактите фактически положения деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 244, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 26, ал. 5, във вр. ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2-за Н. и по чл. 20, ал. 4-за М. Подсъдимите са съзнавали, че банкнотите, които държат са неистински и като съучастници-Н. като извършител, а М. като помагач умишлено са прокарали в обръщение една от тях и се опитали да прокарат в обръщение останалите 24 банкноти, знаейки, че са подправени, но опитът им останал недовършен, поради независещи от тях причини. Доводът за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК е функция от довода за неправилно приложение на закона. Доколкото това оплакване е развито в тази посока, настоящият касационен състав намира, че наложените на подсъдимите наказания по размер и начин на изтърпяване не са явно несправедливи. Те са определени в рамките на закона, предвидени за престъплението, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК и очевидно съответства на степента на обществената опасност на деянието и подсъдимите като дейци, както и на целите по чл. 36 НК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, III н. о., в този състав приема, че не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,