Решение № 2924 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2139/2011 г.

Решение № 2924 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2139/2011 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Венелина Николова Рачева в качеството й на едноличен търговец с фирма "Вени травел - Венелина Рачева" с адрес на управление в град Русе против решение № 32 от 1.12.2010 г. по адм. дело № 349/2010 г. на Русенския административен съд в частта му, в която е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против решение № 917 по протокол № 45 от 17.06.2010 г. на общински съвет - Русе. Прави доводи за противоречие на решението с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Мотивира се, че предвидените точки за оценяване на автобусите с оглед на тяхната възраст, значително превишават точките по задължителните критерии. Това води до нарушаване правилата на конкуренцията. Дискриминационен по същността си е и критерият за притежаването на автобусите, с които се участва в конкурса. В останалата й част счита жалбата за неоснователна, за което развива самостоятелни доводи. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Венелина Николова Рачева в качеството й на едноличен търговец с фирма "Вени травел - Венелина Рачева" против решение № 917 по протокол № 45 от 17.06.2010 г. на общински съвет - Русе в частите му относно: раздел VI - определяне цената на закупуване на конкурсната документация и изискванията за допустимост по раздел II, т. 2.1 - брой превозни средства, в това число и резервни и т. 3 - необходим парк за обслужване на едно маршрутно разписание - 1 автобус и 1 резервен. На следващо място е оспорила законосъобразността и на пет от критериите за оценка по раздел IV: т. 3 относно критерия - "социални облекчения"; т. 2.1. - критериите работещ санитарен възел и т. 2.2. - състояние на седалките - здрава и чиста тапицерия; критерия по т. 5 - възрастов състав на автомобилите по първоначалната им регистрация и критерия т. 6 - собственост на автомобилите. Възраженията са били за противоречие с нормите на Наредба № 2 от 2002 г. и Наредба № 33/1999 г., както и за нарушаващи принципите на конкуренция и равнопоставеност на участниците. От приложената административна преписка, съдът е установил, че с оспореното решение, общинският съвет в изпълнение на правомощията си по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 2/2002 г. е взел решение за възлагане на превозите по посочените четири линии от републиканската транспортна схема между областите Русе-Силистра; Русе-Свищов и Русе-Бургас. Едновременно с това е утвърдил изисквания към кандидатите и техническите условия към превозните средства; задължителните документи за участие; критериите и начина за оценка и класиране; определил е състава на конкурсната комисия и цената на конкурсната документация. След проведени обсъждания решението е взето с 38 гласа "за" и един "въздържал се". При тези данни по делото, съдът е приел жалбата за частично основателна и е отменил обжалваното решение на общинския съвет в частта му по раздел VI за определяне цена на закупуване на конкурсната документация и в частта му по раздел IV, т. 2.2 - критерия състояние на тапицерията - здрава и чиста. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. При обсъждане на останалите оспорени части от акта на общинския съвет, съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и 5 за елементите от решението за откриване на процедурата, както и на чл. 19, ал. 2 за задължителните критерии за оценка на предложенията. Съобразил е, че те са задължителни по характера си и като такива са елемент от законосъобразността на оспорения акт Що се касае до останалата му част - то тя е свързана с преценка на конкретните нужди на населението на общината от надеждно, бързо и удобно пътуване и са в пределите на оперативната самостоятелност на общинския съвет. Изхождайки от това принципно разбиране, съдът е счел за неоснователни възраженията срещу критерия по т. 3 - "социални облекчения". Обосновал се е с факта, че те не са от задължителен характер и зависят от преценката на всеки кандидат. Предлагането на такива би довело до незначително увеличаване на оценката, без да е условие за допустимостта на предложението, поради което няма дискриминационен характер. На следващо място е съобразил, че даването на допълнителни точки за онези участници, които предлагат автобуси с работещ санитарен възел, също е въпрос на преценка на общинския съвет и не противоречи на нормативни актове, регулиращи правоотношенията във връзка с автобусния превоз на пътници. Приел е за неоснователна жалбата и в частта й, в която са оспорени критериите - възрастов състав на автобусите по първоначална регистрация и право на собственост върху тях. Посочил е, че въвеждането им, като оценителни показатели не нарушава нормативни изисквания и е въпрос на целесъобразност, с каквато разполага административният орган. С аналогични мотиви е приел за законосъобразно решението на съвета и в атакуваната му част от раздел II, т. 2 и 3 относно задължителните автобуси, с които трябва да разполага всеки участник, за да бъде допуснат до оценяване и класиране. Счел е и в тези части жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е неправилно само в частта му относно оценителните критерии по раздел VI, т. 5 и 6, а в останалите му части е правилно. Неоснователна е жалбата срещу въведеното изискване за допустимост в раздел II, т. 3 от акта на административния орган. То изисква от участниците наличие на необходим парк за обслужване на едно маршрутно разписание - един автобус и един резервен. При участие в повече от едно разписание необходимият парк е по един автобус за всяко от тях и по един резервен. Правилно съдът е приел, че то няма дискриминационен и ограничаващ характер, тъй като цели осигуряване на предвидения превоз във всички случаи. Развитите доводи от жалбоподателя, че не било поставено изрично условие резервните автобуси да не участват в други конкурси е по-скоро в подкрепа мотивите на съда, отколкото на възражението в жалбата. За да може да се осигури предвидения автобусен превоз по четирите линии от републиканската транспортна схема е напълно логично да се изисква от кандидатите наличие на минимално количество автобуси. Изискуемите основен и резервен автобус, съответстват на значимостта на превоза, който обслужва областните центрове на различни области и нямат ограничителен характер. Тъй като наличието им е изискване за техническа възможност на кандидатите да реализират превоза, то липсата на такива автобуси правилно е предвидена, като самостоятелно основание за недопускане на офертата до оценяване и класиране. Ето защо жалбата срещу раздел II, т. 2.1 от решението на съвета също се явява неоснователна. Неоснователна е жалбата и срещу частта от решението на съда относно законосъобразността на оценъчните критерии в раздел IV, т. 2.1 - наличие на работещ санитарен възел и т. 3 - социални облекчения. Първият критерий попада в обхвата на чл. 19, ал. 1, т. 5 от наредбата - позволяваща на общинския съвет по негова преценка да въведе допълнителни оценъчни показатели, извън изрично предвидените в същата норма. Наличието на такъв санитарен възел е пряко относимо към удобствата и комфорта на пътниците при реализирането на превоза. Съществено за преценката е и обстоятелството, че този критерий е с невисока относителна тежест - само половин единица. Той не ограничава участието на фирмите-превозвачи в конкурса, а дава незначително предимство на онези от тях, които разполагат с него. Незначителна е относителната тежест и на оспорения критерий "социални облекчения" - само по 0.1 точки. Въвеждането на такъв критерий е изрично предвидено в нормата на чл. 19, ал. 1, т. 3 от наредбата и действително има социална насоченост, без да влияе върху възможността на превозвачите да участват в конкурса. Основателна обаче е жалбата срещу решението на съда в частта му относно извършената преценка на критериите по раздел IV, т. 5 и 6. Сам по себе си първият от тях - възрастов състав на автомобилите по първоначална регистрация - не е незаконосъобразен. Не е все едно дали превозът се извършва със стар или нов автобус, независимо от това, че и двата са технически изправни. В конкретния случай обаче незаконосъобразно е определена изключително висока относителна тежест на този критерий. По начина, по който е предвидено, че автобусите от 0 до 2 години ще получат само на това основание по 30 точки, се обезсмислят останалите оценъчни критерии. Касае се за необосновано предимство на кандидати с нови автобуси, тъй като максималният брой точки по останалите критерии е едва 33.5 точки. Незаконосъобразен на свой ред е и критерият - Собственост на автобусите. От участниците се изисква веднъж, като условие за допустимост, да разполагат с по един основен и по един резервен автобус за всяко маршрутно разписание. А след това се предвижда различно оценяване в зависимост от факта дали автобусите са собствени, получени на лизинг или наети. Правната форма за притежанието им не е относима нито към качеството, нито към цената на превоза. Въвеждането й като оценителен критерий има дискриминационен характер и нарушава основните принципи за реализирането на автобусните превози. Поради това критерият по т. 61.1; 6.2. и 6.3 се явява незаконосъобразен. Такъв е и този по т. 6.4., тъй като предварителният договор не установява придобити права върху автобусите и не може да бъде изобщо оценителен критерий, независимо от факта, че в решението на съвета в този случай е предвидено да не се присъждат точки. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отхвърлил жалбата срещу решението на съвета в раздел IV, т. 5 и 6, съдът е постановил неправилно решение, противоречащо на материалния закон. То ще следва да се отмени в тази му част, като се отмени и актът на общинския съвет. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение