Решение № 3320 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1776/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, чрез гл.юрк. Кърлин, срещу решение 9415 от 22.11.2024 г., постановено по адм. дело 1109/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед 3282з-2702/18.06.2024 г. като незаконосъобразна. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК , и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Н. П. Г., чрез адв. Икономов, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и незаконосъобразност на обжалваното решение и предлага да се отмени изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Н. П. Г. заповед 3282з-2702/18.06.2024 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР на Г. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши полицай на ГКПП Лесово при ГПУ Елхово към Главна дирекция Гранична полиция , поради неустановеност по безспорен начин на авторството на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган при спазване на изискванията по чл.210, ал.1 от ЗМВР и Инструкция 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и при спазена процедура по чл.207, ал.1, т.2 , чл.207, ал.7-12 и чл.206, ал.1 от ЗМВР. Установено е също, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 във вр. с чл.196 от ЗМВР. Незаконосъобразността на процесната заповед е изведена на три основания, а именно: 1. Необоснованост на извода на ДНО за извършени две дисциплинарни нарушения по чл.194, ал.2, т.1 и т.4 от ЗМВР, тъй като мотивите в заповедта сочат единствено на нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР; 2. Недоказаност наличието на нарушението по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във връзка с посочените норми от Етичния кодекс, тъй като соченото корупционно поведение по време на дежурството на 08.02.2024 г. почива на предположения и подозрения; 3. липсват предпоставките за уронен престиж на службата по смисъла на ТП 3/07.06.2007 г. на ВАС по т.д. 4/2007 г. ДНО. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл при напълно изяснена фактическа обстановка, от която се установява ,че дисциплинарното нарушение се базира на три деяния на Г. / вземане на суми от 20 евро, 10 евро и един шоколад/ от водачите на три товарни автомобила с румънска регистрация по време на извършвана проверка на превозните средства в различни часове от дежурството на 08.02.2024 г. В дисциплинарното производство тези деяния са установени по записите от извършеното техническо изследване на видео файловете от камерите, както и от обясненията на тримата водачи на товарните автомобили, които обаче не сочат Г. като служителя получил сумите и шоколада. Същевременно на изследваните записи от видеонаблюдението на АРМ 17 няма индикации за получени от Г. суми и шоколад. От подробното описание на действията на Г. от видеонаблюдението на АРМ 17 в 04:23:15 часа се установява единствено, че проверявания водач държи някакъв предмет , който в последствие слага между подадените за проверка документи. За описаното в заповедта второ нарушение, в справката от извършения преглед на видеонаблюдението е посочено единствено, че водачът на проверявания камион прави движение, при което се вижда как прехвърля някакъв неопределен предмет , като впоследствие ръцете на служителя и ръцете на водача се срещат в зоната на бялата рамка на отворения прозорец , но не могат да се определят действията и на двамата. Идентично е описанието и за третото деяние след извършеният преглед на видеонаблюдението. С оглед на това, обосновано е прието в обжалваното решение, че не е установено Г. да е получил предмети, приличащи на банкноти , както и описания шоколад, т.е. липсват безспорни доказателства, че е налице получаване на лична облага. Следователно корупционно поведение на служителя, свързано с получаването на неследваща му се облага по време на дежурството на 08.02.2024 г. на АРМ 17 не е установено, което изключва възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Г. по чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР. В тази връзка се явява обоснован и изводът на съда за постановяване на процесната заповед в нарушение изискванията на чл.35 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от процесуалният представител на ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи на ответника реално направените и доказани разноски пред настоящата инстанция в размер на 2000лв, съставляващи адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025г. Основателно се явява обаче възражението за прекомерност , заявено от процесуалният представител на касатора, тъй като настоящето производство не се отличава с по-голяма фактическа и правна сложност от първоинстанционното. Следва размерът на адв.възнаграждение да бъде редуциран до сумата 1000лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,