Решение № 2022 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14547/2012 г.

Решение № 2022 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14547/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Силвър Груп 2" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Христо Ботев" № 105, ет. 1, офис 1, представлявано от управителя Стоян Рангелов Попов, чрез пълномощник, против решение № 159 от 5.10.2012 г., постановено по адм. д. № 53/2012 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 3/27.10.2011 г., издаден от ст. експерт в отдел "Приходи" при Община Димитровград, потвърден с решение № ОК-10-1/10.01.2012 г. на кмета на Община Димитровград, с който са определени публични задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за ревизирания период 01.09.2006 г. - 30.11.2009 г., като са определени за довнасяне ДНИ в размер на 20,90 лв. за 2009 г. и лихва за просрочие в размер на 4,85 лв. и ТБО за 2009 г. в размер на 195,29 лв., ведно с лихва за просрочие в размер на 45,27 лв. По съображения за необоснованост на съдебното решение и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК, се претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ДРА. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че данъкът върху недвижимите имоти (ДНИ) и таксата за битови отпадъци (ТБО) следва да бъдат определени като за жилищна сграда, т. к. обектът е със степен на завършеност 63%. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Димитровград, не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, намира същата за подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна. За да постанови обжалваното решение, Административният съд е описал изключително подробно наличния доказателствен материал по делото, използвайки нехарактерни за правен акт преизказни форми без спомагателен глагол. При вярно установената фактическа обстановка по делото, формираният решаващ правен извод за законосъобразност на акта е неправилен. За да отхвърли жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № 3/27.10.2011 г., издаден от ст. експерт в отдел "Приходи" при Община Димитровград, потвърден с решение № ОК-10-1/10.01.2012 г. на кмета на Община Димитровград съдът е приел, че е налице компетентност за издателя на РА и на контролния административен орган, в случая кметът на Община Димитровград (Арг.: чл. 4, ал. 1 и ал. 5 ЗМДТ, вр. с чл. 152, ал. 2 ДОПК). Посочил е, че не са установени допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта, който е постановен в съответствие с материалния закон. Счел е за неоснователен наведеният единствен довод за незаконосъобразността на РА - незавършеност на нежилищния обект, деклариран по реда на чл. 17 ЗМДТ (отм., ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г.) с декларации вх. № М-419/28.09.2006 г. и вх. № 22/12.01.2007 г. до степен на груб строеж 63 % и невъвеждането му в експлоатация. Позовавайки се на нотариален акт от 11.08.2006 г., решаващият съд е приел, че към месец септември 2006 г. сградата е до ниво "груб строеж" и за нея има издаден и Акт обр. 14 за приемане на конструкцията, което сочи на завършеност на сградата. Въз основа на тези съображения е посочил, че за да се дължи ДНИ, съответно ТБО, съгласно чл. 15 ЗМДТ е достатъчно да е налице едно от алтернативно дадените условия - завършеност на сградата или тя да се ползва. Приемайки за обективирана първата хипотеза на нормативното предписание е счел, че през ревизирания период за процесния нежилищен имот правилно са определяни ДНИ и ТБО, доколкото не е спорно, че имотът е в строителните граници на града и там се извършват дейностите по чл. 62 ЗМДТ. В крайна сметка е формирал извод, че след като не се оспорва размерът на сумите, определени за довнасяне от задълженото лице, съставляващи невнесени през ревизирания период задължения за ДНИ и ТБО за 2009 г. и лихви за просрочие, жалбата на "Силвър Груп 2" ООД против Ревизионен акт (РА) № 3/27.10.2011 г., издаден от ст. експерт в отдел "Приходи" при Община Димитровград, потвърден с решение № ОК-10-1/10.01.2012 г. на кмета на Община Димитровград е неоснователна. Решението е неправилно. Още в жалбата пред първоинстанционния съд касаторът е изложил доводи относно основния спорен момент от фактическа и правна страна, а именно - вещноправният статут на процесния имот, рефлектиращ върху допустимостта на данъчното облагане. В хода на производството неотклонно е поддържал, че поради незавършеност на сградата и невъвеждането й в експлоатация за нея изобщо не се дължат ДНИ и ТБО за ревизирания период. Приложената от решаващия съд, относима към казуса разпоредба на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. При осъществяване на едно от посочените законови условия възниква облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. В конкретния случай няма спор, че строежът не е приет и въведен в експлоатация, съответно няма издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и няма данни относно фактическото завършване на сградата. Нормативната уредба в ЗМДТ не съдържа изрични критерии, при наличието на които една сграда е "завършена". Моментът на завършване на строежите се определя от ЗУТ и издадените на основание на този закон подзаконови нормативни актове. В Глава ХI ЗУТ е уредено завършването на строителството. Съгласно чл. 177, ал. 2 и ал. 3 с. з. сградите, в зависимост от категорията на строежа, се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК или въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Именно това разрешение удостоверява завършването на строителството. Ето защо под новопостроена сграда по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ следва да се има предвид въведен в експлоатация обект по правилата на чл. 177 ЗУТ. В посочения смисъл са и указанията на изпълнителния директор на НАП, дадени по реда на чл. 4, ал. 6 ЗМДТ с Разяснение № 08-Б-10 от 26.07.2012 г. относно момент на завършване и облагане на новопостроени сгради, както и указанията към общинската данъчна администрация, дадени с писмо изх. № 96-СЛ-204/31.01.2002 г. на МФ, Главна данъчна дирекция. Тълкуването на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ налага извод, че за да се дължи данък за сградата или за част от нея е необходимо същата да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са предвидени алтернативно, т. е. достатъчно е да е налице едно от тях, за да се дължи данък за сградата или за част от нея. В конкретния случай не е доказано наличието на нито едно от тези условия. Безспорно е, че цялата сграда не е била завършена, а според приложените удостоверения № 438/16.12.2011 г. (л. 6) и № 18/25.05.2011 г. (л. 92) на Главния архитект на Община Димитровград, за строежа е представен Акт обр. 2 за откриване на строителна площадка и Акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 09.01.2008 г., като обект "Мебелна къща с пристройка на 2 етажа" е със степен на завършеност до груб строеж - 63% на основание Приложение 2, раздел III, чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМДТ. Завършването на сградата или на част от нея и годността й за ползване се констатират и удостоверяват със съставянето на протокол обр. 16 и разрешение за ползване на сградата, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ, каквото в случая не е било издадено към ревизираните данъчни периоди 2006 - 2010 г. Според трайно установената практика издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация или на разрешение за ползване на обекта определя момента, от който сградите се считат завършени и подлежат на облагане с данък по ЗМДТ. Моментът на завършването на строителството е началният момент на облагане с ДНИ на новопостроени сгради, т. к. тогава възниква облагаем обект. По делото няма данни сградата, декларирана от праводателя на касатора "Екомебел" ООД, съгласно придобивния титул като дълготраен материален актив, да е използвана фактически, въпреки че не е имало разрешение за ползване (респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация - чл. 177, ал. 3 ЗУТ). Само при наличие на такива констатации, би могло да се приеме, че е налице втората хипотеза, при която се дължи данък съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. Поради това в случая неправилно е начислен ДНИ и ТБО. В конкретния правен спор за нуждите на данъчното право сградата не представлява данъчен обект и поради това не е част от сложния фактически състав, от който възниква данъчното задължение. В същия смисъл виж решение № 5706 от 20.04.2012 г. по адм. дело № 11525/2011 г.; решение № 7857/20.07.2007 г. по адм. дело № 10699/2006 г. на ВАС и др. Предвид изложените съображения с обжалвания РА № 3/27.10.2011 г., издаден от ст. експерт в отдел "Приходи" при Община Димитровград, потвърден с Решение № ОК-10-1/10.01.2012 г. на кмета на Община Димитровград, незаконосъобразно са били начислени задължения за ДНИ и ТБО за ревизирания период 1.09.2006 г. - 30.11.2009 г. Решението, с което съдът е приел обратното е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, като бъде отменен РА относно допълнително начислените задължения по ЗМДТ. При този изход на спора в полза на касатора следва да се присъдят направените и доказани с приложени писмени документи, разноски за производството пред двете съдебни инстанции в общ размер от 1980 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,