Решение № 6381 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2183/2010 г.

Решение № 6381 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2183/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по искане на "Идо Стил" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Иван Йорданов Митов, чрез пълномощника адв. Валери Славчев Стойков, за отмяна на влязлото в сила Решение № 1951/12.02.2009 г., постановено по адм. дело № 10614/2008 г. /неправилно посочено в искането като адм. дело № 7018/2008 г./ по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в частта, с която съдът е отменил Решение № 698/04.07.2008 г., постановено по адм. дело № 5810/2007 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е отменен РА № 20000591/25.04.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София-град, и е постановено решение, с което е отхвърлена жалбата против РА в съответната част. В искането се твърди, че решението е постановено в противоречие с чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/. Излагат се подробни съображения, според които за дружеството са били налице всички основания за признаване право на приспадане на данъчен кредит, поради което, като е отказано признаване на това право с РА и потвърждаващото го съдебно решение, което е предмет на искането за отмяна, е допуснато нарушение на правото на собственост по смисъла на конвенцията. Поддържа се, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, предвид постановеното решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по съдебно дело "Булвес" АД срещу България по жалба № 3991/2003 г. Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, не е изразил становище Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С Решение № 1951/12.02.2009 г., постановено по адм. дело № 10614/2008 г. на ВАС, в частта, която е предмет на искането за отмяна, тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК, е отменил Решение № 698/04.07.2008 г., постановено по адм. дело № 5810/2007 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е отменен РА № 20000591/25.04.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София-град, потвърден с решение № 1679/10.10.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Идо Стил" ООД по фактури № 4001/04.04.2005 г., № 4053/13.05.2005 г., 4071/20.05.2005 г., 5075/07.07.2005 г., № 5238/11.08.2005 г., 5249/19.08.2005 г., 5267/30.08.2005 г., 5277/31.08.2005 г., № 5619/20.10.2005 г., № 5726/31.10.2005 г., № 5517/11.10.2005 г., № 6252/15.12.2005 г. и № 6430/29.12.2005 г., издадени от "ПНП Лимитид" ООД, както и в частта, в която същият ревизионен акт е отменен за определения на дружеството корпоративен данък за 2005 г. в размер на 61 084,30 лв. и лихви - 9133,22 лв., вследствие увеличение на финансовия резултат със сумата 407 426 лв., като със същото решение на касационната инстанция е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 20000591/25.04.2007 г. в посочените части. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна на решението е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. С извънредното производство за отмяна се засяга стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, поради което основанията за отмяна не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. В конкретния случай в искането за отмяна, по което е образувано настоящото производство, се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. В искането за отмяна се поддържа на първо място, че с решението, чиято отмяна се претендира, е допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - относно правото на собственост. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана от Р България със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г., обн. ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. Допълнителен протокол към конвенцията /Протокол № 1/ е ратифициран и обнародван заедно със самата конвенция, а според чл. 5 от същия, разпоредбите на чл. 1, 2, 3 и 4 от протокола се считат за допълнителни членове на конвенцията. Следователно, конвенцията е инкорпорирана в националната правна система и се прилага с предимство пред вътрешноправните актове, които й противоречат, с изключение на Конституцията. При това не е необходимо приемането на специален вътрешноправен акт, който да възпроизведе клаузите на конвенцията, за да станат същите част от вътрешния правен ред. От изложеното следва, че твърдението за нарушение на ЕКПЧОС представлява по естеството си твърдение за нарушение на материалния закон и като такова би представлявало касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Нарушенията на материалния закон при постановяване на съдебния акт обуславят неправилност на този акт, поради което следва да се наведат в производството по касационно обжалване на същия. Решенията на тричленен състав на Върховния административен съд, постановени в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК не подлежат на инстанционен контрол. Същите са окончателни и могат да бъдат отменени само при наличие на някое от отменителните основания по чл. 239 АПК. Нарушението на материалния закон не представлява основание за отмяна по чл. 239 АПК, поради което твърдяното нарушение на ЕКПЧОС не представлява основание за отмяна на влезлите в сила решения. По същество претенцията на молителя представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид естеството на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Не е налице и конкретно посоченото основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, аргументирано с постановеното решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека, по съдебно дело "Булвес" АД срещу България по жалба № 3991/2003 г. Посоченото решение на ЕСПЧ е постановено по жалба по чл. 34 ЕКПЧОС от търговското дружество "Булвес"АД против България и с него е установено нарушение на правото на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към конвенцията във връзка с отказа на право на данъчен кредит по ДРА, издаден против дружеството, който е бил потвърден при обжалването по административен ред и по съдебен ред пред две съдебни инстанции пред националните съдилища. С решението на жалбоподателя е присъдено и съответното справедливо обезщетение за имуществени вреди и разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, съдебното решение подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Несъмнено разпоредбата има предвид установено нарушение на конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по чл. 34 от Конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по конвенцията, на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна по делото. Действието на решението не се разпростира и върху други прави субекти, които претендират, че са били жертва на нарушение при сходни обстоятелства, тъй като решението се отнася до конкретна фактическа обстановка и винаги предполага нарочно сезиране на съда с жалба от засегнатото лице, при това след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита и в преклузивния 6-месечен срок по чл. 35 от конвенцията, считано от датата на постановяване на окончателното решение на националната инстанция. В конкретния случай не е представено решение на ЕСПЧ, с което да е установено нарушение на ЕКПЧОС по отношение на искателя в настоящото производство "Идо Стил" ЕООД, също така не се и твърди наличието на такова решение. Поради изложените съображения не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,