Решение № 13050 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2645/2016 г.

Решение № 13050 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2645/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. М. Р. от гр. П. Тръмбеш срещу Решение № 508 от 11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 524/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., В ЧАСТТА, в която съдът в производство по чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлил предявения от Русчев иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА)- Б. за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платен адвокатски хонорар по НАХД № 1789/2014 г. по описа на Великотърновски районен съд, както и в частта му, в която е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от С. М. Р., ЕГН ********** от гр. П. Тръмбеш, ул. "Стара планина" № 12 срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури Б. за претърпени неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 04-2131/10.04.2014 г. на началника на Отдел "Рибарство и контрол" към отдел на ИАРА, гр. В. Търново против С. М. Р. в частта му над 150 лв до пълния предявен размер от 1500 лв. Касаторът твърди неправилност на решението в атакуваната част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковите претенции на Р. и присъди исканото от него обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в пълния предявен размер. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която ИАРА е осъдена да заплати на С. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 лв, е предявена касационна жалба и от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Този касатор твърди неправилност на съдебното решение в осъдителната му част и моли същото в тази част да бъде отменено, а исковата претенция на Русчев - отхвърлена изцяло като неоснователна. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът С. М. Р. не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. П. Пенков по делото са постъпили писмени бележки по съществото на спора с подробно развити в тях съображения за основателност на касационната жалба на доверителя му, съответно - неоснователност на касационната жалба на ИАРА. Касационният жалбоподател, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба на С. Р. с подробно развити в него съображения за правилност на съдебното решение в отхвърлителната му част и неправилност на същото в осъдителната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационните жалби. Счита жалбата на С. Р. за частично основателна. Дава мнение, че по отношение на иска за присъждане на имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, жалбата на Русчев следва да се уважи, а по отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, жалбата е неоснователна, а тази на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Б. е основателна. Върховният административен съд, трето отделение намира двете касационни жалби, предявени срещу различни части на съдебното решение, за подадени в срок, от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт в атакуваните от тях части е неблагоприятен, поради което същите са допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на С. М. Р. е частично основателна, а касационната жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Б. е основателна. С обжалваното съдебно решение АС-В. Т. е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от С. М. Р., ЕГН ********** от гр. П. Тръмбеш, ул. "Стара планина" № 12 против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА)- Б. за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платен адвокатски хонорар по НАХД № 1789/2014 г. по описа на Великотърновски районен съд; осъдил е Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Б. да заплати на С. М. Р., ЕГН ********** от гр. П. Тръмбеш, ул. "Стара планина" № 12 сумата от 150 лева (сто и петдесет), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 04-2131/10.04.2014 г. на началника на Отдел "Рибарство и контрол" към отдел на ИАРА, гр. В. Търново; отхвърлил е като неоснователен предявения от С. М. Р., иск срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури Б. за претърпени неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 04-2131/10.04.2014 г. на началника на Отдел "Рибарство и контрол" към отдел на ИАРА, гр. В. Търново за сумата над 150 лв до пълния предявен размер от 1500 лв и е осъдил Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури Б. да заплати на С. М. Р., ЕГН ********** от гр. П. Тръмбеш разноски по делото в размер на 53,33 лева (петдесет и три лева и тридесет и три стотинки). За да постанови този резултат, съдът е приел, че претенцията на Русчев за претърпени от него имуществени вреди в размер на 300 лв адвокатски хонорар в производството по обжалване и отмяна на НП № 04-2131/10.04.2014 г. на началник отдел"Рибарство и контрол" към отдел на ИАРА-В. Търново е неоснователна, тъй като реално претърпените вреди не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Адвокатското възнаграждение е платено по сключен договор за правна защита и съдействие и е в причинно -следствена връзка с възникнало на база на договор за поръчка облигационно правоотношение. Това плащане не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП. АС-В. Т. е приел претенцията на Р. за заплащане на обезщетение за претърпени от отмененото като незаконосъобразно НП неимуществени вреди - уронване на авторитета и доброто име на ищеца, достойнството му и публичния му образ на образцов гражданин, намаляване клиентелата на фирмата му, негативни емоции и постоянно напрежение от издаденото незаконосъобразно НП и др. - за частично основателна. Съдът е намерил за основателна и доказана претенцията за неимуществени вреди, изразяващи се в негативното отражение върху ищеца на издаденото НП и претърпените от него притеснения и напрежение във връзка с образуваното административно-наказателно производство. Недоказани според него остават претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име на ищеца като образцов гражданин, намаляване на клиентелата му в резултат на образуваното срещу него административно-наказателно производство, срам, подтиснато самочувствие, раздразнителност и скандали с близки и колеги, отчуждение и изолация от приятели и колеги и др. С оглед вида неимуществени вреди, които съдът намира за доказани и намиращи се в пряка причинно -следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП, съдът е определил по справедливост размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД - 150 лв. Съдебното решение е неправилно в частта, в която искът на Р. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв платено по н. а. х. д. № 1789/2014 г. по описа на ВТРС адвокатско възнаграждение е отхвърлен като неоснователен. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази - пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, / макар адвокатската защита да не е задължителна/ се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Русчев вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС / задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В конкретния случай ищецът е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП за сумата от 300 лв., която следва да му бъде присъдена. Съдебното решение е неправилно и в частта, в която ИАРА е осъдена да заплати на С. Р. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - стрес, негативни емоции и притеснение от издаденото, а впоследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, в размер на 150 лв. Неправилно съдът е приел, че по делото се доказва реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди - притеснения от образуваното административно-наказателно производство. Видно от събраните по делото гласни доказателства, евентуално претърпени от ищеца неимуществени вреди се претендират не толкова от образуване на административно-наказателното производство срещу Русчев и издаване на наказателното постановление, а от това, че за така образуваното производство се е разчуло в града, т. е. претендират се вреди от разгласяването за издаденото НП, но по делото не се доказва това разгласяване да е извършено от ответника и той да е отговорен за него. От друга страна стрес и негативни изживявания от самото наказателно постановление нито се твърдят, нито се доказват от ищеца. Съдебното решение в частта на присъденото обезщетение от 150 лв следва да бъде отменено като неправилно, а претенцията на Русчев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена изцяло като недоказана. Като последица на отмяната на осъдителния диспозитив на съдебното решение следва да бъде отменено и съдебното решение в частта му на присъдените в полза на Русчев съдебни разноски в размер на 53,33 лв съразмерно на уважената част от иска. Правилно административният съд е приел, че настъпването на други неимуществени вреди от вида на твърдените - уронване на доброто име на ищеца, загуба на клиенти, изолация и отчуждение на приятели и колеги, остава недоказано по делото. С оглед изхода на делото в полза на С. Р. следва да бъдат присъдени съдебни разноски съразмерно на уважената част от исковете. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно направеното от касационния жалбоподател Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури възражение за прекомерност на претендирания от Русчев адвокатски хонорар пред касационната инстанция в размер на 520 лв. Както с оглед обстоятелството, че с исковата молба са предявени два обективно съединени иска, така и с оглед изготвената подробна касационна жалба и представената по делото писмена защита, уговореният и реално заплатен адвокатски хонорар не е прекомерен. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, върховният административен съд, трето отделение