Решение № 10784 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. М. Д., подадена чрез пълномощника адвокат К. Байков, против решение 1205 от 28.03.2025 г., постановено по адм. дело 831/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на Община Казанлък да издаде заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ) за УПИ ІІІ-6263, кв. 256, гр. Казанлък, по подадено от него заявление вх. 194-И-6466-1/03.07.2024 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е извършил пълна проверка за законосъобразност, като не е установил, че в производството по чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) може да бъде издадена заповед за разрешаване или изричен отказ да се изработи проект за изменение на плана, което налага отмяна на формирания мълчалив отказ. Намира, че с решението си съдът не може да приеме мотиви, като замести липсващите такива на органа. Посочва, че няма становище на главния архитект по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, а поисканото отреждане на имота отговаря на предвижданията на плана. Иска отмяна на атакуваното решение и отмяна на мълчаливия отказ, ведно с последиците от това. Претендира разноски, съгласно представен списък. Ответникът - кмет на Община Казанлък, чрез пълномощника юрисконсулт П. Славенска, в представени писмен отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон и пледира за отмяна на съдебното решение като неправилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: В хода на производството пред Административен съд Стара Загора е установено, че със заявление вх. 194-И-6466-1/03.07.2024 г. И. Д. е поискал от кмета на Община Казанлък да му бъде разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ ІІІ-6263, кв.256, гр. Казанлък, на основание чл. 135 ЗУТ. Към заявлението е приложил нотариален акт с който се легитимира за собственик на сграда, предназначена за търговия, построена въз основа на отстъпено право на строеж в имота. Приложил е също задание, скица-извлечение от кадастралната карта и скица-проект за изменението. С писмо изх. 194-И-6466-1#1/30.07.2024 г. Д. бил уведомен от главния архитект на Община Казанлък, че с проекта не са спазени отстоянията по чл. 31 ал. 4 и чл. 32 ЗУТ и изискванията за паркиране по чл. 42 ал. 1 и ал. 8 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната схема на урбанизираната територии. На основание чл. 5в ЗУТ му е предоставен е 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите. На 12.08.2024 г. Д. представил коригиран вариант на проекта за изменение на ПУП. С писмо изх. 194-И-6466-1#3/12.09.2024 г., издадено отново от главния архитект на общината, на заявителя било обърнато внимание за приложението на уредбата за отклонения от правилата и нормативите за застрояване по чл. 36, ал. ЗУТ, както и че не е установил, че е собственик на УПИ ІІІ-6263. След вменено задължение от съда до кмета на Община Казанлък да посочи дали е оправомощавал главния архитект на общината да издава актове по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, по делото е представено писмо изх. 194-И-6466-1#6/12.11.2024 г., подписано заместник-кмета, че такива правомощия не са предоставяни на главния архитект. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че с непроизнасянето на кмета в едномесечния срок по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, считано от датата на отстраняване на посочените нередовности - 12.08.2024 г., е бил формиран мълчалив отказ, а изпратеното на 12.09.2024 г. писмо на заявителя от главния архитект се квалифицира като становище по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Преценил е, че искането за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗ не удовлетворява материалноправните условия за издаване на положителен административен акт, защото се предлага запазване предназначението на УПИ ІІІ-6263 - за жилищно строителство, но се иска в разрез със същото да се предвиди режим за застрояване със сграда, чието предназначение е различно - за обществено обслужване. Поради това е прието, че мълчаливият отказ на кмета е законосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно административният съд приема, че в конкретния случай е налице формиран мълчалив отказ на кмета на Община Казанлък да се произнесе по подадено до него заявление вх. 194-И-6466-1/03.07.2024 г., с което И. Д. е поискал издаване на заповед по чл. 135 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП. Това следва от установената липса на произнасяне от самия кмет на общината и липсата на опровомощаване за органа който е изпращал писмата до заявителя - главния архитект. Неправилно, обаче, първоинстанционният съд е приел, че този мълчалив отказ е законосъобразен. В производството по чл. 135, ал. 1, вр. ал. 3 ЗУТ се проверява дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, представено ли е становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и се извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт и обратното - при липсата им следва да се постанови отказ. Следователно, съгласно чл. 135 ЗУТ, компетентният орган разполага с две правни възможности при осъществяване на правомощията си - да издаде заповед с която да разреши или да откаже да се изработи проект за изменение на плана. Така формулирана нормата ясно сочи, че отказът следва да се извърши с изричен акт и излагане на мотиви. Искане като процесното се разглежда в специално административно производство, в което се представят определени документи и изискването за произнасяне с изричен акт за отказ, е с оглед осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. При проверката на постановен изричен отказ да се изработи проект за изменение на плана следва да се изходи от изразената воля на административния орган, като тя не може да бъде заместена с мотиви от съда. В настоящия случай, макар мотивите на съда да имат значение за правилното изясняване на спора, такава воля на органа липсва и само на това основание мълчаливият отказ следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за постановяване на изричен акт с определени съображения съобразно изискванията на закона. Поради изложеното и като е приел, че оспорения пред него мълчалив отказ е законосъобразен, административният съд е постановил неправилно решение в противоречие със закона, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК касационната инстанция следва да разреши спора по същество, като отмени мълчаливия отказ и предвид липсата на произнасяне на компетентния орган с изискуемия акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, следва да му изпрати преписката за произнасяне по същество по заявлението на И. Д.. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски в производството по представения списък, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в тежест на бюджета на органа, следва да се възложат поисканите такива в размер на 70 лева - държавна такса за касационната жалба и 1350 лева - за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,