Решение № 625 от 13.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2716/2011 г.

Решение № 625 от 13.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2716/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на задочно осъдения АСЕН Н. за възобновяване на нохд № 2170/2008 г., по описа на Пазарджишки районен съд /РС/ и за отмяна на обявената присъда № 3 от 08.01.2009 г., на основание чл. 425, ал. 1, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК. В открито съдебно заседание на 06.12.2011 г. осъденото лице и служебният му защитник поддържат заявените претенции. Поставя се акцент на незнанието на А. Н. за проведения срещу него наказателния процес и за постановения осъдителен акт. Конституираните в качеството на частни обвинители - М. В., С. К., Т. П. и наследникът на починалия пострадал Д. Г. - Й. Й. се явяват лично и пледират за правилност на атакуваната присъда. Останалите представители на частното обвинение - И. И. и П. Г. /наследник на Д. Г./, редовно призовани, не участват в извънредната процедура. Прокурор от ВКП аргументира основателност на подаденото искане, като се позовава на предписанията на чл. 423, ал. 1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 3 от 08.01.2009 г., по нохд № 2170/2008 г., РС - Пазарджик е признал А. А. Н., за виновен в осъществено през периода 25.05.2008 г. - 02.06.2008 г., в с. Хаджиево престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5, вр. чл. 194 , вр. чл. 29 , вр. чл. 26 от НК, и го осъдил, налагайки му наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален "строг" режим на изтърпяване. С визирания съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на С. М. С. по чл. 195, ал. 1, т. т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194 , вр. чл. 28, вр. чл. 26 , вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и на Й. Н. К. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5, вр. чл. 194 , вр. чл. 29, вр. чл. 26 от НК, със съответните санкционни последици - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с приложение на института на чл. 66 от НК /за С./ и лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален "строг" режим на изтърпяване /за К./. Съдебният акт не е бил предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязъл в сила, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет. Депозираното искане за възобновяване на нохд № 2170/2008 г. на Пазарджишки РС е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при съблюдаване изискванията на чл. 423 от НПК, като преценката на приложената документация и интерпретацията на действуващата уредба, сочат и на неговата основателност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл. 423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид въведените допълнителни уточнения в чл. 423, ал. 1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр. 109/2008 г./ Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл. 55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б. "а", "b", "c" и "d" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, /КЗПЧОС/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия съд. Правната разпоредба на чл. 423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и за приложението на материалния закон. Внимателният преглед на представените по делото писмени материали предпоставя заключение, че осъденият Н. не е участвал лично при досъдебното и съдебно разследване. С постановление от 03.07.2008 г. е образувано дознание № 822/2008 г., по описа на РПУ-гр. Пазарджик срещу А. Н., С. С. и Й. К., за извършена за времето от края на месец май до 02.06.2008 г. продължавана престъпна дейност по чл. 196 от НК за Н. и К., и по чл. 195 от НК за С. В рамките на реализираната процесуално-следствена дейност е постъпила информация, че в системата граничен контрол ИИС - "СПРАВКИ" е регистрирано пътуване за А. Н. на 22.06.2008 г. /преди иницииране на досъдебното разследване/ до Франция, като няма данни за последващо влизане на лицето в страната. Констатираната обективна невъзможност за издирване на Н. в чужбина е мотивирало компетентните органи, на 15.09.2008 г. да го привлекат в качеството на обвиняем, при условията на задочна процедура по чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, финализирала с неприсъствено предявяване на разследването на същата дата. На 09.10.2008 г., по внесен от Районна прокуратура - Пазарджик обвинителен акт срещу А. Н., С. С. и Й. К. е образувано нохд № 2170/2008 г., на Пазарджишки РС. В съдебната фаза на наказателния процес решаващият орган е положил усилия за установяване местонахождението на А. Н. и за надлежното му уведомяване за предстоящото производство, обективирани в изискани и предоставени официални справки от Областна дирекция на МВР - Пазарджик, съдържащи доказателства, че лицето А. Н. е напуснало пределите на Република България на 22.06.2008 г. и отсъства регистрация за завръщането му. Последица от осъществените процесуални действия е назначаването на служебен защитник на подсъдимия в съответствие с изискванията на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК и даване ход на делото в открито заседание на 08.01.2009 г., при съблюдаване предписанията на чл. 269, ал. 3 от НПК, с последващо съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда, влязла в сила на 24.01.2009 г. В изпълнение на придобилия юридически стабилитет съдебен акт, А. Н. е задържан със заповед за арест на 29.08.2011 г. в Кралство Испания и екстрадиран в Р България. Визираната фактология обосновава налични предпоставки за възобновяване на делото, по предвидения в чл. 423 от НПК ред. Изследваната конкретика не сочи на виновно поведение на А. Н., съзнателно препятстващо разследването; на неправомерно отклонение от досъдебното и съдебно производство, при знание за неговото стартиране и развитие; и на демонстрирано нежелание на осъдения за лично участие в наказателния процес. В обсега на проведеното досъдебно разследване, чиито времеви измерения сочат на следващ заминаването на А. Н. в чужбина период, срещу лицето не е повдигнато и предявено обвинение, лимитиращо с изискуемата се от закона конкретика инкриминираното престъпно посегателство, и не са наложени мерки за процесуална принуда, очертаващи неговия наказателноправен статус, с произтичащите от това права, задължения и ограничения. Правната норма на чл. 6 от КЗПЧОС и константна практика на Европейския съд по приложението й, лимитират търпимост към задочното производство в процесуална ситуация на налична яснота за причините и характера на обвинителната теза и при доказан отказ на обвиняемото /подсъдимо/ лице да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства не се установяват в казуса, предмет на разглеждане по н. д. № 2716/2011 г. Процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да участвува в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение, да е резултат от достатъчна по обем, яснота и доказателствен интензитет информираност, липсващи в случая. Аргументи, подкрепящи изведеното заключение са инкорпорирани и в действащата до 29.11.2011 г. нормативна уредба и в актуалната редакция на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Цитираната норма, с измененията в ДВ, бр. 109/23.12.2008 г., в сила от 27.12.2008 г., императивно предписва уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство и предоставя възможност за лична защита - гаранция за справедлив процес, като допуска изключения при изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 от НПК и последващо неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, или при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на преследването. Установеният към момента регламент /ДВ, бр. 93/25.11.2011 г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл. 423, ал. 1 от НПК е основателно, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, лицето се е укрило или неправомерно и виновно отклонило от разглеждане на делото в съдебната му фаза. Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на касационния съд за прилагане на извънредния способ за контрол по чл. 423 от НПК, чрез възобновяване на нохд № 2170/2008 г., отмяна на постановената по него присъда по отношение на А. Н. и връщане делото на прокурора за ново разглеждане, в присъствието на осъдения и при осигурени реални параметри за упражняване на процесуалните му права. При съблюдаване изискванията на чл. 423, ал. 4 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед приобщените фактически данни за продължителен престой на задочно осъдения в чужбина и за множество предходни осъждания, индициращи на опасност от укриване и извършване на престъпления; и предвид необходимостта от бързина и своевременност на предстоящите процесуално-следствени действия, обусловена от предявения в чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС и чл. 22 от НПК стандарт за разумен срок на наказателното производство, е наложителна мярка за неотклонение задържане под стража. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 423, ал. 1 и 4 от НПК, Върховният касационен съд