Решение № 4038 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 988/2024 г.

ВАСВторо отделение03.04.2024 г.докладчик Славина Владова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛАрешение 98 от 23.11.2023г., постановено по адм. д. 13/2023г. по описа на Административен съд гр. Силистра.

ОСЪЖДА ИМС 2020 ЕООД със седалище гр. София да заплати на ЕТ Далия МГ М. Георгиева със седалище гр. София сума в размер на 1 728 (хиляда седемстотин двадесет и осем) лева, разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на ИМС 2020 ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния представител адв. Чернев, срещу решение 98 от 23.11.2023г., постановено по адм. д. 13/2023г. по описа на Административен съд гр. Силистра, с което е отменено по жалба на ЕТ Далия МГ М. Георгиева изменение в кадастралния регистър (КР) на [населено място], общ. Дулово, обл. Силистра, състоящо се в промяна на данните за собственост на основание чл. 53а от ЗКИР в кадастралния регистър за имоти идентификатори 81150.721.171.3 /цех за сирене/, 81150.721.171.4 /котелно/ и 81150.721.171.7 /гараж/, намиращи се в имот идентификатор 81150.721.171, а именно заличаване на ЕТ Далия МГ М. Георгиева като собственик и вписването за такъв на ИМС 2020 ЕООД въз основа на влезнало в сила съдебно решение 4 от 11.01.2023г. на Районен съд гр. Дулово. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че в хипотезата на чл. 53а ЗКИР в КР се записват всички собственици, които се легитимират като носители на собственост върху даден имот, която хипотеза обаче твърди, че в случая не е налице. Посочва, че жалбоподателят пред първата инстанция не се легитимира като собственик на имотите, които са били предмет на изменението, тъй като не е представил титул за собственост за тях. Поради това посочва, че съдът в противоречие с процесуалните правила не е изследвал произходът на правото на собственост на жалбоподателя в първата инстанция и съответно основанието за отразяването му като собственик в КР. Твърди, че такова основание не съществува и отразяването на едноличния търговец като собственик е резултат от допусната грешка. Твърди, че са били налице основанията по чл. 53а т. 1 ЗКИР за вписването му като лице, легитимиращо се за собственик, именно въз основа на влезнало в сила съдебно решение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на ЕТ Далия МГ М. Георгиева, а алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при установяване на предпоставките по чл. 222 ал. 2 т. 1и/или т. 2 АПК. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника по касация ЕТ Далия МГ М. Георгиева адвокатско възнаграждение. Ответникът Началник на СГКК гр. Силистра не изразява становище по касационната жалба. Ответникът ЕТ Далия МГ М. Георгиева, чрез процесуалния си представител адв. Тодорова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Силистра е приел, че оспореният акт е издаден в процедурата по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменение, като на основание чл. 21 АПК представлява индивидуален административен акт. Посочил е, че чл. 53а ЗКИР в редакцията ДВ бр. 49/2014г. допуска изменение чрез действие на КР при наличието на съответните предпоставки. Достигнал е до извод за материална незаконосъобразно на извършеното изменение, с което жалбоподателя в първата инстанция ЕТ Далия МГ М. Георгиева е заличен като собственик на три обекта на кадастъра, а за такъв е вписано дружеството ИМС 2020 ЕООД въз основа на съдебно решение 136 от 23.12.2022г. по гр.д. 532/2021г. на РС гр. Дулово по проведен иск собственост на ИМС 2020 ЕООД срещу Жоси ЕООД, поради липса на предпоставките по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР. Приел е, че това е така, тъй като с посоченото съдебно решение на РС гр. Дулово е установено само по отношение на Жоси ЕООД, че ИМС 2020 ЕООД е собственик на трите обекта на кадастъра, предмет на оспореното изменение, но това решение няма сила на присъдено нещо по отношение на ЕТ Далия МГ М. Георгиева, тъй като тя не е била страна по делото. Посочил е и че жалбоподателят в първата инстанция едноличният търговец се легитимира с надлежен документ за собственост на обектите, предмет на изменението, поради което и предвид това, че решението на РС гр. Дулово не е решение по смисъла на чл. 54 ал. 2 ЗКИР, с което е разрешен спор за собственост между ЕТ и ИМС 2020 ЕООД, за да се приеме наличието на основанието по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР. Посочил е, че в случая при наличие на данни за конкуриращи се права спрямо един и същи имот е следвало съгласно чл. 53 ал. 2 ЗКИР да впише всички собственици, представящи титули за собственост, а не да заличи някои от тях, както е сторено в случая. Поради това е приел, че оспореното изменение на КР е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е правилно. При изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в КККР се извършват без издаване на заповед - чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. В настоящия случай спорното изменение на КР е извършено чрез действие, волеизявление на органа, при което не е налице акт с номер и дата. В рамките на компетентността на началника на СГКК за съответния район е изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър, поради което е правилен извода на съда, че оспореното действие е акт по смисъла на закона и е извършено от компетентния за това орган. Правилно е и решението досежно извода на съда за материална незаконосъобразност на оспореното изменение чрез действие на КР. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в тази хипотеза, а именно по чл. 53а ал. 1 т. 1 от ЗКИР, е дали изменението съответства на отразяването според решението на гражданския съд. Това предполага наличие на решение, обвързващо и двете страни по спора, т.е. такова, което установява както собственост и разрешен за това спор, който да е постановен и да има сила на присъдено нещо по отношение както на вписвания, така и на заличавания собственик. За да е приложима в тази хипотеза разпоредбата на чл. 53а ал. 1 т. 1 от ЗКИР, т.е. за да възникне право на началника на СГКК с действие да извърши вписване в КР, е необходимо да е налице съдебно решение с обвързваща изпълнителна сила спрямо страните в случая както спрямо ИМС 2020 ЕООД, така и спрямо ЕТ Далия МГ М. Георгиева. Решението, на което се е позовал административният орган, за да извърши вписването, а именно решение 136 от 23.12.2022г. по гр.д. 532/2021г. на РС гр. Дулово не е такова решение и както правилно е приел АС гр. Силистра, то няма изпълнителна сила, както и няма сила на присъдено нещо по отношение на ЕТ Далия МГ М. Георгиева, тъй като ЕТ въобще не е било страна в производството по делото и то не разрешева спор за собственост между ИМС 2020 ЕООД и ЕТ. Това решение не е от категорията решения, визирани в чл. 53а ал. 1 т. 1 от ЗКИР, поради и което не са били налице материално правните предпоставки по посочената разпоредба за изменение на КР по заявлението на ИМС 2020 ЕООД с действие от страна на началника на СГКК гр. Силистра. Липсата на решение, което да попада в приложното поле на чл. 53а ал.1 т. 1 от ЗКИР, което да води до наличието на материално правните предпоставки за изменение на КР, обективирано чрез действие на началника на СГКК, като представеното такова по адм.д. 532/2021г. на Районен съд гр. Дулово не е от категорията на визираните в чл. 53а от ЗКИР, води до правилност на извода на АС гр. Силистра за незаконосъобразност на оспореното действие и съответно наличие на предпоставките за неговата отмяна. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че тъй като ЕТ Далия МГ М. Георгиева не се легитимира в документ за собственост за сградите, предмет на оспореното изменение, то е неправилен извода на съда за незаконосъобразност на изменението. Напротив от представените по делото доказателства е видно, че ЕТ се легитимира с титул за собственост нотариален акт от 1995г. за обектите, предмет на оспорения акт. Неоснователно е и възражението за неправилност на решението, поради това, че е отменено изцяло извършеното изменение. Действително чл. 53 ал. 2 ЗКИР предвижда, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост за един и същ имот в кадастралния регистър се записват данните за всички лица и документи, но това става в отделно производство, различно от производството, предмет на настоящото дело, както правилно е приел и АС гр. Силистра, като в случая в съответствие със закона се е произнесъл в рамките на основанията и съдържанието на оспорения акт. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация ЕТ Далия МГ М. Георгиева като основателно и доказано следва да бъде уважено. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ЕТ Далия МГ М. Георгиева, тъй като същото е договорено и заплатено в размер на 1 728 лв., от които 1 440 лв. възнаграждение и 288 лв. ДДС, като договореното и платено възнаграждение е малко над минималния размер по чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който за представителство по дела по ЗУТ и ЗКИР, от която категория е настоящият спор, е определен на 1 250 лв. В случая предвид правната и фактическа сложност на спора и процесуалната активност на представителя на ответника по касация, определеният малко над минимума адвокатски хонорар не е прекомерен по размер. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение