Решение № 14291 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11112/2016 г.

Решение № 14291 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11112/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 5007 от 14.07.2016 г. по административно дело № 2191/2016 г. Административен съд - С.-град е отхвърлил подадената жалба от С. Д. П. против решение № 5 от 02.02.2016 г. на управителя на НОИ (Националния осигурителен институт), и е осъдил жалбоподателката да заплати на Националния осигурителен институт разноски в размер на 350 лева. Постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от С. Д. П., постоянно живуща в Гърция, чрез процесуалния й представител адвокат Б. А. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него решение на управителя на НОИ, както и връщане на преписката на НОИ за решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и присъждане на разноските по делото в размер на 300 лева адвокатски хонорар. Ответникът - управителят на Националния осигурителен институт, чрез надлежно упълномощената Д. Й. (служител с юридическо образование), в писмен отговор и в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. С формуляр E204GR ("Проучване на молба за пенсия за инвалидност") от 07.05.2013 г., изпратен на 07.07.2014 г. и получен в НОИ на 18.07.2014 г., гръцката компетентна институция е изпратила на дирекция "Европейски регламенти и международни договори" заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност от България, подадено от жалбоподателката на 28.12.2011 г. След кореспонденция между Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", жалбоподателката (комуникацията с нея е предимно чрез упълномощения да я представлява адвокат в България), гръцката компетентна институция и Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), и предоставяне на последната на гръцка медицинска документация, е постановено експертно решение (ЕР) № 2029 от 05.10.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания към втора МБАЛ - гр. С., с което на С. Д. П. е определена 100 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане без чужда помощ с дата на инвалидизиране 05.10.2015 г. С последващо ЕР № 2390 от 03.11.2015 г. ТЕЛК е коригирала предишното си експертно решение в частта, касаеща срока на определената трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, като е постановила тригодишен срок - до 01.11.2018 г. Двете експертни решения ведно с придружително писмо от 26.11.2015 г. са връчени на пълномощника на жалбоподателката, като в тях и в писмото се съдържа информация относно реда и срока за обжалването им. Жалбоподателовият пълномощник със заявление от 07.12.2015 г. изрично е декларирал, че доверителката му е съгласна с експертните решения на ТЕЛК. Последните не са обжалвани и са влезли в сила. С разпореждане № 5406158039, изх. № 94С1-8101-3 от 09.12.2015 г., издадено от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, на С. Д. П., считано от 02.10.2015 г., е отпусната пожизнено лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. по заявление, подадено в Гърция на 28.12.2011 г., отпусната й е пожизнено социална пенсия за инвалидност, считано от 02.10.2015 г., по чл. 90а, ал. 1 от КСО за 100 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 02.10.2015 г., и на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната социална пенсия за инвалидност, като е останала за изплащане личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Пълномощникът на жалбоподателката е атакувал това разпореждане пред управителя на НОИ по отношение на датата, от която е отпусната на пенсията, с твърдение, че тя трябва да е 28.12.2011 г., като е поискал реалното изплащане на дължащата се на доверителката му лична социална пенсия за инвалидност за периода от 28.12.2011 г. до 02.10.2015 г. С оспореното пред Административен съд - С.-град решение № 5 от 02.02.2016 г. управителят на Националния осигурителен институт на основание чл. 117, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Д. П. срещу това разпореждане. Решението на Административен съд - С.-град, с което жалбата на С. Д. П. против посоченото решение на управителя на НОИ е отхвърлена, е обосновано и е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Софийският градски административен съд правилно е приложил националното право, като и регламента на общността № 883/2004 г., поради което изводът му за законосъобразност на оспореното решение е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Основният спор е относно началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социалната пенсия за инвалидност. Както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното решение, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социалната пенсия за инвалидност са отпуснати правилно от българските органи по пенсионно осигуряване съобразно националното законодателство от 02.10.2015 г. - датата на инвалидизиране, посочена в експертното решение на ТЕЛК, а не от 28.12.2011 г. - датата на подаването на заявлението пред гръцката компетентна инстанция. Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящия състав, защото след анализ и съпоставяне на относимите разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004, обосновано е приета за приложима разпоредбата на чл. 50, § 1 от глава V, съгласно която всички компетентни институции определят правото на обезщетение, съгласно всички законодателства на държавите членки, на които заинтересованото лице е подчинено при подаване на заявление за отпускане на пенсия, освен ако заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускане на обезщетения за старост съгласно законодателството на една или повече държави. Изводът за приложимост на българското законодателство и в частност на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, съгласно която правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, се обуславя и от чл. 46, § 1 от регламента, препращащ за правото на обезщетение съответно към глава пета при отчитане на § 3 на чл. 46. Съгласно последния текст решението, прието от институция на държава - членка относно степента на инвалидност на молителя е задължително за институцията на всяка друга държава - членка при условие, че съответствието между законодателството относно степента на инвалидност в тези държави - членки е признато в приложение VII, като в това приложение не е посочено признаване на съответствието относно степента на инвалидност между законодателствата на Р. Б. и Р. Г.. Това обстоятелство е в подкрепа на извода, че правото на обезщетение, а в случая - правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на социална пенсия за инвалидност се определя от българското национално право. Правилото на чл. 50, § 1 от регламента предполага, че правото на обезщетение за инвалидност, съобразно материалния обхват по чл. 3, § 1, б. "в" от същия, се подчинява на действащото право на тази държава - членка, в която е подадено заявлението за отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. В случая жалбоподателката е представила ЕР на ТЕЛК пред българските пенсионни власти, от което следва, че правото на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване се подчинява и определя от действащото българско национално право. При това положение е приложима разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО. Съответно това е приетата с ЕР на ТЕЛК дата на инвалидизиране - 02.10.2015 г., поради което правилно е преценен началният момент за отпускане на личната пенсия на жалбоподателката за инвалидност поради общо заболяване и на социалната пенсия за инвалидност. От съществено значение в случая е обстоятелството, че по отношение на С. Д. П. не е обжалвала експертните решения на ТЕЛК относно определената в тях начална дата на инвалидизиране. Датата на инвалидизирането се определя от съответния орган на медицинската експертиза и след като в случая е налице влязъл в сила административен акт - обсъдените по-гори експертни решения, в който е определена тази дата, то при произнасянето по искането за отпускане на пенсия за инвалидност административният орган е бил длъжен да се съобрази с него, тъй като съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Пред касационната инстанция не са представени нови доказателства за изменение на решенията на ТЕЛК в частта, в която е определен началния момент на инвалидизирането, които да водят до промяна на заключенията, направени от първоинстанционния съд. Релевираните и пред първоинстанционния съд възражения на жалбоподателовия повереник, че не е спазена процедурата по връчване на обсъжданите експертни решения на ТЕЛК, са неоснователни. На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) те законосъобразно са връчени на пълномощника в България на С. Д. П., като лично упълномощения да я представлява адвокат ги е получил и не е направил искане за предоставяне на други заверени копия от тях поради нечетливост на предоставените му от НОИ. Нещо повече, след получаването им той изрично от името на клиентката си е декларирал съгласие с тях и не ги е оспорил в законоустановеният срок, поради което те са влезли в сила. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а доколкото ответникът по касация не е претендирал разноски, то такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,