Решение № 9515 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2018 г.

Решение № 9515 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 175, ал. 1 АПК и по чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано по искане на адв. С. С., пълномощник на М. Б., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3048 от 28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 8911/2018 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение, в мотивната част, където е записано [адрес], като следва да се изпише " [улица]. Освен това се поддържа искане за изменение на решението в частта му за разноските, които съдът е присъдил в полза на Столична община, район "С." в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции, като се твърди, че за първата съдебна инстанция юрисконсултско възнаграждение не е поискано, а за втората това е направено в "последната секунда". Поддържа се и молба, че част от разноските трябва да се възложат на ответницата М. В. и се прави искане да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист в полза на Столична община, район "С.". Ответникът- Столична община, район "С.", в законоустановения срок излага съображения за допустимост, но неоснователност на искането по чл. 175 от АПК и недопустимост на останалите искания, като моли същите да бъдат оставени без уважение. Ответницата М. В., редовно уведомена, не ангажира становище по исканията. Съдът като съобрази данните по делото и становищата на страните, намира следното: С Решение № 3048 от 28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 8911/2018 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение, е отменено Решение № 2987/03.05.2018 г., постановено по адм. д. № 12094/2017 г. по описа на Административен съд С.- град и е отхвърлена жалбата на М. Б. срещу Заповед № РСЛ17-РД09-375/02.10.2017 г. на кмета на Столична община, район "С.", като същата е осъдена да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В мотивите на Решение № 3048 от 28.02.2019 г., съставът на ВАС е изписал на стр. 3 от него: [адрес] вместо правилно изписаното на стр. 2 " [улица], зад блока". Искането по чл. 175 от АПК е допустимо, но неоснователно. Според правната теория и по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, както и по чл. 247 ГПК, очевидна фактическа грешка в решението е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава очевидна фактическа грешка би била налице както когато диспозитивът на съдебното решение не съответства на описанието на фактите и обстоятелствата в жалбата, така и когато същият не съответства на установените по делото с надлежни доказателства факти и обстоятелства. Не представлява очевидна фактическа грешка и не може да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК, респ. чл. 247, ал. 1 от ГПК грешка, която съдът е допуснал при формирането на своята воля, тъй като по този начин под формата на поправка на ЯФГ се замества действителната воля на съда. В случая съдът констатира, че на стр. 3 от решението, както се твърди в искането, не е допусната от съда очевидна фактическа грешка, а обикновена техническа грешка, като съдът не е формирал мнение относно валидността на относима разпоредба или определен факт. На това основание не могат да се поправят грешки в мотивите. Волята на съда относно спазване на процедурата по чл. 46 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община и законосъобразността на Заповед № РСЛ17-РД09-375/02.10.2017 г. на кмета на Столична община, район "С.", както в мотивите, така и в диспозитива, е ясно изразена и не е налице противоречие между нея и външното й изразяване в диспозитива на решението. В случая не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла, дефиниран с приложимата процесуална норма, поради което искането в тази част следва да се отхвърли. Съдът приема, че искането по чл. 175 от АПК досежно разноските е с правно основание чл. 248 от ГПК, тъй като се иска изменение на решението в частта му за разноските. То е допустимо, като депозирано в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, но неоснователно. В депозираното становище от ответника от 02.11.2017 г. по първоинстанционното дело е отправено искане към съда да бъде осъдена жалбоподателката да заплати сторените деловодни и съдебни разноски, в случай, че бъдат сторени, като изрично се претендира и юрисконсултско възнаграждение. При разглеждане на делото във ВАС, процесуалният представител на Столична община, район "С." е отправил искане за присъждане на разноски до приключване на устните прения, поради което и това негово право не е преклудирано. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда, което в конкретния случай не е налице. Съдът е изложил в мотивите на решението съображенията си за присъждане на точно тази сума, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, дължими по силата на чл. 143 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По отношение на ответницата М. В., не намира опора в закона направеното искане за разделяне на разноските, тъй като не произлиза от страна, която има правото да претендира такова искане. Това може да е само касаторът по делото, поради което искането се явява недопустимо. Не е процесуално допустимо и искането за обезсилване на издадения изпълнителен лист по делото, защото той повтаря диспозитива на решението, така, както е постановено, който от своя страна съдържа необходимите реквизити и няма очевидни фактически грешки. Предвид процесуалната недопустимост на последните две искания, те следва да се оставят без разглеждане, а делото да се прекрати в тази част. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,