Решение № 11808 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 883/2020 г.

Решение № 11808 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 883/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на П. Бистрекова от [населено място], чрез пълномощника адв. Т. Божинов, срещу Решение № 2202 от 31.10.2019 г., постановено по административно дело № 396/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. Бистрекова с искане за прогласяване нищожността на Решение № 2153-15-11/11.01.2019 г. на ръководител на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 2150-15-6953 от 07.11.2018 г. на ръководител "ПО" към ТП на НОИ – Пловдив за осъвременяване на пенсията й за осигурителен стаж и възраст. Касаторката е подала и частна жалба срещу частта от първоинстанционното решение, която има характер на прекратително определение и с която съдът е оставил без разглеждане жалбата й с искане за отмяна като незаконосъобразно по същество на Решение № 2153-15-11/11.01.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 2150-15-6953 от 07.11.2018 г. на Ръководител "ПО" към ТП на НОИ – Пловдив за осъвременяване на пенсията й за осигурителен стаж и възраст, като просрочена, и прекратил съдебното производство в тази част. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Искането е решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г. Вълчанова, е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба и възражение срещу частната жалба. Поддържа тезата, че са налице предпоставките за осъвременяваме на пенсията за осигурителен стаж и възраст на касаторката. Счита за правилна преценката на съда, че не са налице предпоставките за нищожност на акта, както и за правилност на решението в прекратителната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество също е неоснователна. Правилен е формираният от първоинстанционния съд извод, че в частта, с която се настоява за отмяната на акта на ответника, като постановен в нарушение на административните правила, материални норми и необоснованост, жалбата като просрочена, се явява недопустима. Процесното Решение № 2153-15-11/11.01.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив е получено от жалбоподателката на 18.01.2019 г., като 14-дневният преклузивен срок за обжалването му е изтекъл на 01.02.2019 г., а жалбата срещу него е подадена в деловодството на съда на 05.02.2019 г. В проведено на 18.09.2019 г. съдебно заседание в първоинстанционното производство, процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че не разполага с доказателства, установяващи подаване на жалбата в рамките на законоустановения срок. Такива доказателства не са представени и пред настоящата касационна инстанция. В частната жалба липсват твърдения и доводи за спазване на срока. Съгласно чл. 159, т. 5 от АПК, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването е просрочено. Подаването на жалбата в преклузивния 14-дневен срок е положителна процесуална предпоставка за разглеждането й по същество, за която съдът следи служебно. След изтичането на цитирания срок правото на жалба се погасява. Посочените обстоятелства мотивират настоящия тричленен състав на ВАС да приеме за правилен и обоснован извода на съда за недопустимост на подадената пред Административен съд- Пловдив жалба в тази й част. От друга страна, правилен е изводът на съда за неоснователност на жалбата в частта, с която се претендира прогласяване на нищожност на акта. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени, т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на тази нищожност. Правилно решаващият съд е счел, че всички изложени от жалбоподателя доводи не са от такъв характер, че да опорочат акта до степен, при която той да не породи правни последици и да обоснове неговата нищожност. Обсъжданият административен акт е действителен и не са налице основания за обявяване на неговата нищожност. В случая не се установява актът да страда от такъв тежък порок, който да засяга валидността му. Не е налице липса на компетентност на издателя, нарушение на изискването за форма, неспазване на процедурата по начин, водещ до липса на формирано волеизявление или отсъствие на правно основание за издаването му. Не се установява и твърдяното от жалбоподателката противоречие с Решение № 10045 от 23.07.2018 г. по адм. д. № 8275/2017 г., VI отд. на ВАС. Предвид предмета на първоинстанционното производство, релевираните в касационната жалба оплаквания не попадат в обхвата на извършената от съда проверка за нищожност на административния акт. По тази причина ирелевантни са инвокираните касационни аргументи. В съдебното производство не могат да се поставят въпроси, чието разрешаване би довело до изместването му от неговите рамки на спор за нищожността на индивидуалния административен акт. С Разпореждане № [ЕГН]/02.11.2005 г. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, считано от 01.09.2005 г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от ІІ категория труд - 23 г. 07 м. 19 дни, от ІІІ категория - 13 г. 01 м. 05 дни и общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория по чл. 104 КСО – 42 г. 07 м. 21 дни, индивидуален коефициент 1, 451 при базисен период 01.01.1991 г. - 31.12.1993 г. и доход за същия период – 216 864, 00 лева и от 01.01.1997 г. - 15.11.2001 г. и доход за същия период - 6159, 77 лева. С Решение № 10045 от 23.07.2018 г. по адм. д. № 8275/2017 г., Върховният административен съд е отменил по жалба на П. Бистрекова Решение № 2153-15-211 от 17.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/ПР-1144 от 08.04.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с които е отменено Разпореждане № [ЕГН]/02.11.2005 г., с което от 01.09.2005 г., на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, на касационната жалбоподателка е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и всички последващи разпореждания. Видно от мотивите на цитираното решение на ВАС, Разпореждане № [ЕГН]/02.11.2005 г. е оставено в сила и е действащо, вкл. към настоящия момент, както правилно е установил и Административен съд - Пловдив в оспореното съдебно решение. Издаването на процесното Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 2150-15-6953 от 07.11.2018 г. на ръководител "ПО" към ТП на НОИ - Пловдив е в изпълнение на законоустановено задължение на административния орган за осъвременяване на отпусната пенсия по чл. 100 от КСО и предвид факта, че същото не е било извършвано през посочения в него период. За база са взети данните от разпореждането, с което е отпусната пенсията, като е индексиран размерът й в съответствие с нормативните изисквания и отменителното решение на ВАС. Ново получаващият се размер е по-благоприятен за лицето, носител на субективното право. Този факт се подкрепя и от заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза. Обстоятелството, че документите, съдържащи се в представените в хода на настоящото производство заверени копия от пенсионните досиета на касаторката, са били взети предвид от административния орган при издаването на разпореждането за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, обосновава формирането на изводи, идентични с тези на първоинстанционния съд. Представеното с молба от 16.06.2020 г. от процесуалния представител на касаторката Решение № 7372/12.06.2020 г. по адм. дело № 8355/2019 г. на ВАС е неотносимо към настоящия случай, тъй като е постановено в производство с различен предмет, а именно акт за възстановяване на неоснователно получени суми, какъвто не е процесният случай. Представените от ответника писмени доказателства не могат да служат за установяването на нови фактически обстоятелства досежно отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Бистрекова по влязло в сила Разпореждане № [ЕГН]/02.11.2005 г. С оглед изложените по-горе съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100/сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение,