Решение № 7862 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2016 г.

Решение № 7862 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2016 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, чрез юрк. Д. Г., срещу решение № 122 от 20.06.2016 г. по адм. дело № 360/2015 г. по описа на АС (Административен съд) - К., с което се отменя Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 с изх. № 02-100-6500/4366 от 15.10.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", по жалба на П. Д. П.. Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения за така заявените пороци и се моли решението да бъде отменено изцяло и постановено ново, с което да се остави в сила обжалваното Уведомително писмо като законосъобразно. Моли още да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на двете инстанции. О. П. Д. П. от гр. К., не заявява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение е правилно и обосновано, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице касационни основания, които да налагат отмяната му и същото следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК. С оглед датата на изпращане на касационната жалба чрез оператор на куриерски услуги BUL POST - 19.07.2016 г., настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 05.07.2016 г., и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 122 от 20.06.2016 г. по адм. дело № 360/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Кюстендилският административен съд, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4366 от 15.10.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която на П. Д. П. от гр. К., М. Н. път № 3 е отказана оторизация по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г. в размер на 11 868,57 лв. и в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период по мярка 214 "АЕП" с код АП06 в размер на 6266,38 лв. и с код АП08 - в размер на 5132,80 лв.; ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагането на закона и с трети диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА ответника Д. фонд "Земеделие", гр. С. да заплати на жалбоподателя П. Д. П. от гр. К., деловодни разноски за държавна такса в размер на 10 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата е допустима като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес и в предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна. Констатирал е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден. Уведомителното писмо (УП) е издадено и в предвидената от закона писмена форма, но без задължителни реквизити от съдържанието си и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Посочил е, че административният орган не е спазил императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на акта, като констатацията си за порок на уведомителното писмо съдът е обосновал след цялостна проверка на съдържанието, включително на данните в изготвените таблици и в разясненията към тях. Констатирал е, че изследването на съдържанието не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за отказаната оторизация по заявлението на жалбоподателя, а административният орган единствено е изброил възможните хипотези за отказ или частично намаляване на плащанията, без да е посочил коя е приложил в конкретния случай. Съдът е установил препращането към т. 6 и т. 7 от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със Заповед № РД 09-1117/17.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните, но е счел, че проверката на тези разпоредби също не позволява да се определи конкретното фактическо и правно основание за издаване на оспореното уведомително писмо. От неговото съдържание е невъзможно да се установи на кое базово изискване не съответстват процесните БЗС, респ. кой от ангажиментите по това направление "Биологично растениевъдство" кандидатът не е спазил. Съдът е подкрепил изводите си за липса на мотиви и от анализа на данните в таблицата на стр. 4 от УП и от разясненията към колоните в нея - 8-13 и е констатирал, че вписванията във всички колони са с нулеви стойности, поради което остава неясно основанието за недопустимост на финансовото подпомагане. До идентични констатации е стигнал и след преценка на базовите изисквания, предвидени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., защото се касае за много на брой задължения за земеделските стопани за поддържане на парцелите, но в УП не е посочено кое от разписаните изисквания жалбоподателят не е изпълнил. За пълнота на изложението си, като е отчел процесуалната недопустимост на такова средство за отстраняване и саниране на допуснато съществено нарушение на изискванията за форма, а именно заявено становище в съдебното производство от процесуалния представител на ответника - издател на административния акт, съдът е констатирал нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По-конкретно, ДФЗ е приел, че бенефициентът не се контролира и на основание т. 1.1.4. от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 АЕП, парцелите на жалбоподателя са счетени за наддекларирани поради неспазено основно изискване по направление "Биологично растениевъдство". Съдът е констатирал обаче, че тези доводи за неизвършени проверки на място през 2014 г. не се подкрепят от доказателствата по делото. В тази връзка съдът се е позовал на Отчет на инспекция, на писмо изх. № 11-58/09.02.2016 г. на МЗХ, писмо изх. № 13-284/20.04.2015 г. на МЗХ и е констатирал, че е налице нарушение на нормативните изисквания по чл. 68, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 37, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. и по чл. 68, ал. 3 от Наредбата, но от контролиращото лице "A Cert" АД, което е извършило инспекция на 15.06.2014 г., но не е въвело резултата от проверката в Системата за въвеждане на данни от външни институции. Установява се, че контролиращото лице е въвело данни за извършена проверка макар и извън срока, като е приложило "инспекторски доклад" в процедура за редакция на въведени данни със заявление за редакция от 17.12.2014 г. Съдът е приел, че вместо да констатира визираната неточност на процедурата, а и липса на законово основание за осъществяването й предвид изтеклия срок на сертификацията на контролиращото лице, сезираният държавен орган МЗХ е одобрил депозираното заявление за корекция на 20.01.2015 г. и го е изпратил на ДФЗ - РА с писмо на 20.04.2015 г. Съдът е счел, че е неправомерно предприета процедура за извършване на корекции по чл. 68, ал. 5 от Наредба № 11/2009 г., в която земеделският стопанин няма участие и не може да инициира, тоест неправомерното действие на административния орган незаконосъобразно е вменено във вина на жалбоподателя чрез лишаването му от финансово подпомагане. Според съда административният орган е бил длъжен да изиска коригираща информация от новоизбраното контролиращо лице "А. Б. Г." ГмбХ, за сключването на договор с което е надлежно уведомен от жалбоподателя и е следвало да процедира по начина, предвиден в чл. 68, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г. - да поиска от външните институции всички необходими документи, свързани с резултати от извършени през текущата година проверки. Съдът е посочил, че при надлежно изпълнение на изискването за служебно събиране на доказателства, биха се установили факти, различни от приетите, които съставляват материалноправното основание за постановяване на административния акт за оторизация. Поради допуснато нарушение на чл. 7 и чл. 9, чл. 35 и чл. 36 АПК от страна на административния орган, както и констатираното изпълнение на законовите изисквания по ЗПЗП и специалната Наредба № 11/2009 г. от земеделския производител, съдът е направил извод, че незаконосъобразно с обжалвания административен акт му е отказано финансово подпомагане. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. П. А. съд К. е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО МЯРКА 214 "АГРОЕКОЛОГИЧНИ ПЛАЩАНИЯ" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г., с изх. № 02-100-6500/4366 от 15.10.2015 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ж. Ж., при условията на делегиране на правомощия съгласно т. 2 от Заповед № ОЗ-РД /323/11.03.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ Р. П.. С това писмо адресатът П. Д. П., гр. К., ул. "М. Н. път № 3, с УРН: 399877, се уведомява за оторизирана субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., съгласно подадено Общо заявление за подпомагане с УИН: 10/190514/52310, и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2014 г., в размер на 4224.53 лева. Със същото писмо, за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2014 г. площи по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство", ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно посочени АЕП код 3 парцела. В същото писмо е отразено, че за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2014 г. животни по мярка 214 "АЕП", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", 2014 г. е втора година от последно поетия ангажимент по това направление. Пък със същото уведомително писмо са наложени санкции за бъдещ период съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за: АЕП код АП06 - 6266.38 лева и за АЕП код АП08 - 5132.8 лева. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо, оторизираната сума е изплатена, като е посочено намаление в размер на 11868.57 лева. Писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК, за което вече няма никакъв спор в съдебната практика. От процесното писмо с изх. № 02-100-6500/4366 от 15.10.2015 г. обаче действително не може да се разбере причината, поради която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане. Тази причина се изяснява едва в Молба - становище от пълномощника на ответника - издател на административния акт, приложена на стр. 186 от адм. дело № 360/2015 г. Правилно съдът е приел, че е недопустимо мотивите на акта да се посочват едва в съдебното производство, но въпреки това ги е обсъдил и стигнал до извода, че не съответства на действителността приетото, че "бенефициента не се контролира". Изложените в тази връзка подробни съображения се споделят напълно и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Приложима за случая е Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. в действащата към този момент редакция. Относим за кампания 2014 е и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г., както и Регламент № 65/2011 г. Видно от Заявление за подпомагане 2014 - Форма за физически лица от 12.05.2014 г., П. Д. П. е кандидатствал по: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за преразпределително плащане (СПП), по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП), по мярката "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони" (НР1), по мярката "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските райони" (НР2), по мярката Агроекологични плащания (АЕП) и по Схема за подобряване качеството на плодове и зеленчуци (СППЗ). Към заявлението са приложени Таблица на използваните парцели 2014 и Таблица за отглежданите животни 2014 (каракачански кон и други). Попълнено е и Приложение за кандидатствате по мярка 214 "Агроекологични плащания" 2014 за направление "Биологично растениевъдство" и за направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Според оспореното Уведомително писмо (УП), административният орган се е произнесъл само по мярка 214 "АЕП" "Агроекологични плащания", а по останалите схеми и мерки за подпомагане, вероятно е издадено друго уведомително писмо, което не е предмет на обсъждане по настоящото дело. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя или се намалява, когато "при административни проверки се установи, че заявен парцел по направление "Биологично растениевъдство" не се контролира от съответното контролиращо лице". Относими към конкретния казус са разпоредбите на чл. 68 от същата наредба. Съгласно ал. 1 - Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството и дирекциите на национални паркове "Р.", "П." и "Ц. Б." въвеждат данни за извършените през текущата година проверки. Контролиращите лица въвеждат данни за състоянието на парцелите към последната дата за подаване на заявление за подпомагане за съответната година съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В алинея 2 са посочени конкретни срокове за въвеждане на данните по ал. 1 в Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ). В ал. 3 е предвидено задължение за контролиращите лица, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството и дирекциите на национални паркове "Р.", "П." и "Ц. Б." да изпращат в Министерството на земеделието и храните заверена разпечатка на въведените в електронната система данни в седемдневен срок от изтичане на срока по ал. 2, а ако са допуснати технически грешки от страна на външните институции, отстраняването им се извършва по реда и в сроковете посочени в ал. 5. В ал. 6 е предвидена възможността Д. фонд "Земеделие" и Министерство на земеделието и храните да поискат от външните институции всички необходими документи, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани. В конкретния случая тази разписана процедура не е изпълнена докрай и то не по вина на кандидата за подпомагане. Безспорно е по делото, че първоначално за П. Д. П. контролиращо лице е "А СЕРТ Европейска организация по сертифициране" АД Гърция (Агенция за контрол и сертифициране на биологични продукти "A Cert" АД), а впоследствие след като на тази външна институция са били прекратени правомощията от Министъра на земеделието и храните, по точно разрешението за осъществяване на контрол е било изтекло и е отказано издаването на ново такова за извършване на сертификация на продукти), земеделският производител е сключил Договор за контрол с "А. Б. Г." ГмбХ (ТП А. Б. Г.), за Био-контрол съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Пропуските на всички изброени институции да осъществят задълженията си, разписани в чл. 68 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г., включително и от новото контролиращо лице, което не е въвело данни в Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ), не могат да се отразяват негативно на правата на кандидата за подпомагане. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на делото, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, въпреки че са поискани, а ответникът П. Д. П. има право на разноски за касационното производство, но такива нито са поискани, нито са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,