Решение № 14362 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2018 г.

Решение № 14362 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от А. Д. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. С., против решение № 36 от 06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 186/2017 г. от Административен съд - Л., с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 295 з-924/11.05.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР Л., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Директорът на Областна дирекция на МВР Л. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на А. Д. срещу заповед № 295 з-924/11.05.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР Л., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР вр. т. 15 и т. 68 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Приет със Заповед № 8121 з-348 от 25.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.), и служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено друго, по-тежко дисциплинарно наказание. За да постанови този резултат съдът, въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства и възраженията на страните е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на материалния закон, което води до неговата отмяна и решаване на спора по същество на базата на събраните по делото доказателства. Фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение съответстват на събраните по делото доказателства, които са напълно логични и последователни и не се оспорват от страните: Не е спорно, че повод за извършване на дисциплинарната проверка срещу държавния служител от МВР са два файла, получени по време на дежурството му на 23.02.2017 г. на служебната електронна поща от името на И. Мусков, които той изпраща на дежурните части на районните управления в гр. Л., гр. Т., гр. Т., гр. Л. и гр. Я. Не се спори също, че в хода на проверката е установено, че файловете представляват "... писмо до министъра на вътрешните работи с предложения за подобряване на трудовите правоотношения на служителите в МВР и таблица за подписка на служителите от ведомството" в тази връзка. Установена е и целта на писмото: "... намаляване на напрежението във ведомството, породено от повишените възнаграждения на служителите, чиито служебни правоотношения по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и предложение да бъде преустановена създалата се пряка дискриминация, чрез спешно повишаване на възнагражденията на останалите служители в МВР, което да бъде осъществено в рамките на съществуващата законова и подзаконова нормативна уредба... и че напрежението е натрупано в резултат на необмислени административни реформи в МВР, които могат да доведат до срив в системата на МВР, за което не може да бъде търсена отговорност на служителите". Тези факти административният орган и първостепенния съд неправилно квалифицират като нарушение на т. 15 и т. 68 от Етичния кодекс. П. писмо има характер на писмено предложение по смисъла на чл. 107, ал. 3 от АПК за усъвършенстване на организацията и дейността на МВР, както и за решаване на въпрос, който е в компетентността именно на министъра на вътрешните работи. Производството по подадени предложения и сигнали е разписано подробно в Дял втори, Глава осма, Раздел І на АПК. Съгласно чл. 109 и чл. 108, ал. 2 от АПК всеки гражданин или организация... може да подава предложение или сигнал и никой не може да бъде преследван само заради подаване на предложение или сигнал. Действията на държавния служител от МВР по "препращане" на предложение, на което самият той не е и автор, не представляват нарушение на правилата на Етичния кодекс и служебната дисциплина, както неправилно е приел решаващият съд. Служителите от МВР трябва да имат свободата да правят предложения и да отправят сигнали до осъществяващите публични функции административни органи без да се притесняват, че за тези си действия ще бъдат санкционирани служебно. Следователно първоинстанционното решение следва да се отмени, както и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените по делото писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който е видно, че за процесуалното представителство пред АС Л. адв. Стоянов е получил в брой 400 лева. Жалбоподателят е заплатил и 10 лв. държавна такса за завеждане на делото. За процесуално представителство пред настоящата инстанция не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение, а само такива за заплатена държавна такса в размер на 5 лева. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,