Решение № 3193 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11779/2018 г.

Решение № 3193 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11779/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1748 от 30.07.2018 г., постановено по адм. д. № 3551/2017 г. Административен съд - Пловдив, по жалба на "Симекс" ЕООД е отменил РА № 16000917000970-091-001 от 18.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта относно допълнително начислен данък по ЗДДС, в размер на 31 690, 16 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 8 616, 08 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2014 г., в размер на 15845. 08 лв., ведно с лихви в размер на 3 973, 15 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Д "ОДОП"-Пловдив. Изложени са подробни съображения по отношение на обстоятелството, кога едно събитие може да се квалифицира като непреодолима сила. Иска се да се отмени решението на Административен съд - Пловдив и вместо него да се постанови друго такова, с което да се отхвърли жалбата срещу Ревизионния акт в обжалваната му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на "Симекс" ЕООД, решението е влязло в сила. Ответникът по касационната жалба - редовно призован, чрез своя процесуален представител адв. Симеонов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Пловдивският административен съд, е отменил РА № 16000917000970-091-001 от 18.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта относно допълнително начислен данък по ЗДДС, в размер на 31 690, 16 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 8 616, 08 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2014 г., в размер на 15845. 08 лв., ведно с лихви в размер на 3 973, 15 лв. Съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на спора. Приел е, че не е спорно, че в дейността си "Симекс" ЕООД използва строителни материали-дървен материал и шперплат, които съхранява в двора на "бивше училище" в с. Зимзеленлен, общ. Кърджали. Предмет на инвентаризация са всички налични в дружеството ДМА и МЗ находящи се в негова складова база. Не е спорно и обстоятелството, че фактическото основание за извършване на инвентаризация са паднали поройни дъждове към издаване на заповед № 17 от 25.10.2014 г. на л. 164 от д. Не е спорно, че инвентаризацията е извършена през периода на заповедта 1.11.2014-31.12.2014 г., но за резултата е съставен доклад от 15.01.2015 г., одобрен със заповед на управителя на дружеството от същата дата. Закупените краткотрайни активи са на стойност 158 450, 82 лв. по фактура № 10... ЗЗ/28.02.2013 г. с издател [фирма]. Приходните органи са счели, че дружеството не е положило грижа на добър търговец за съхранение на големи количества дървен материал и шперплат, т. к. са съхранявани в "двора на бивше училище" и не са предприети действия по преместването им в закрито помещение при данни за паднали проливни дъждове. Ревизиращите органи са намерили за неприложими изключенията по чл. 80, ал. 2 ЗДДС - непреодолима сила, авария, катастрофа или бедствие. Прието е, че ревизираното дружество не е ангажирало доказателства, че не е могло да предвиди, че наличието на значително количество валежи представлява събитие от извънреден характер. Административният съд е възприел извода, че са налице изключенията по чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДДС. За целта е изследвал легалните определения за "непреодолима сила" по чл. 306, ал. 2 ТЗ, Приел е, че значителното количество валежи е увредило дървения материал и шперплата, вследствие на което същите не са могли да бъдат използвани по предназначение за крепежни и подпорни дейности при строителство на сгради, поради което е намерил РА за незаконосъобразен и у отменил установените задължения по ЗДДС за м. 12.2014 г., в размер на 31 690, 16 лв., ведно с лихви в размер на 8 616, 08 лв. и на допълнително определени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 15 845, 08 лв. и лихви в размер на 3 973, 15 лв. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържа тезата за липса на изключващо основание по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС - корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. За целите на данъчното облагане, съдържанието, което се влага в понятието "непреодолима сила" следва да се извлича от разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ - непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. За да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила същото трябва да има извънреден характер за данъчно задълженото лице, да е случайно по своя произход, непредвидено и непредвидимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето, да не се дължи на причини, за които последното отговаря. Съществен елемент на понятието е, че събитието и неговите последици биха настъпили и при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от добрия търговец в дадена сфера на дейност. Не е налице непреодолима сила когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно. Твърди се, че дружеството е предприело всички необходими мерки, които обичайно се изискват в търговската практика за предпазване от престъпни посегателства. По така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, основният спор между страните е по тълкуването и прилагането на материалния закон и по специално налице ли е изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, според което корекциите по чл. 79 от закона не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. Даденият положителен отговор на спорния въпрос от страна на административния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Предвид липсата на легална дефиниция на понятието "непреодолима сила" решаващият съд правилно се е насочил към дефиницията, дадена в нормата на чл. 306, ал. 2 ТЗ, според която непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора, на база на която разпоредба е изградил извод, че това понятие е свързано с настъпването на природни събития от извънреден характер - земетресения, наводнения, силен снеговалеж, буря, чийто определящ белег е това, че самите събития, както и вредоносните последици настъпват случайно, вън и независимо от волята на дадения субект и са извън възможностите на дадения субект да ги предвиди. Видно от данните по делото с протокол за брак от 15.12.2014 г. са бракувани шперплат 1 222 мм; 298 кв. м. на стойност 12 840, 82 лв., шперплат 2 400 мм; 794 кв. м. на стойност 51610 лв. и дървен материал 235 кв. м. на стойност 94 000 лв. Съдът правилно е приел, че лошите метереологични условия и ураганен вятър имат характер на непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС и ревизираното дружество правилно не е извършило корекция и начислило данък в размер на ползвания данъчен кредит за стоките погинали при стихийните бедствия. С оглед доказателствената тежест в процеса "Симекс" ЕООД е доказал наличието на изключението на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС за неприлагане на чл. 79, ал. 3 ЗДДС Установено е, че материалите са съхранявани под специално изграден навес с покрив от ламарина и сградни стени от шперплат на вътрешната страна на който е положена хидроизолация. Данните сочат за полагани грижи за процесната стока. По делото е представено писмо № 17 от 14.07.2017 г. от Националния институт по метерология и хидрология към БАН, филиал Пловдив, съгласно което количеството валежи, паднали в района надвишават месечната норма за м. ноември 2014 г. със 159 %. Чрез гласни показания е установен ураганен вятър. Тези факти показват, че бракуваната продукция е похабена вследствие на непреодолима сила. Обсъждайки фактите по делото правилно съдът е приел, че са налице установени обстоятелства, които да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт и го е отменил, Административен съд - гр. Пловдив. е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците на касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1400 лв. Водим от горното и на чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,