Решение № 6277 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4489/2018 г.

Решение № 6277 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4489/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на М. Б., подадена чрез юрисконсулт М. Л., срещу Решение № 270/21.02.2018 г., постановено по административно дело № 982/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменено Решение № 32-18212/23.01.2017 г. на Началника на М. Б., потвърдено с Решение № Р-242/32-72832/16.03.2017 г. на Директора на А. М., а в полза на "СИС И." ООД са присъдени съдебно-деловодни разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се потвърди оспорения административен акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение и сторените разноски по делото. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, а е кредитирал само твърденията на дружеството-жалбоподател. Оспорват се правните изводи, възприети в решението относно допуснато нарушение при вземане на пробата от процесната стока, като се твърди, че в случая били спазени изискванията, разписани в Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и акцизно третиране. На следващо място се оспорва приетото експертно заключение, като се твърди, че същото не може да послужи за изясняване на правния спор, тъй като съдържало голословни твърдения, които не се потвърждавали от доказателствата по делото. Ответната страна - "СИС И." ООД се представлява от адвокат С. К., която в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на касационното производство, за които представя списък и доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено като незаконосъобразно Решение № 32-18212/23.01.2017 г. на Началника на М. Б., потвърдено с Решение № Р-242/32-72832/16.03.2017 г. на Директора на А. М., с което е определен нов размер на митническо задължение в тежест на "СИС И." ООД, за стоката по Митническа декларация МРН 16BG001000H0052457/20161025, а именно мито в размер на 4 091,47 лева и ДДС за доплащане в размер на 818,29 лева, поради извършена промяна на кода за деклариране на стоката по КН, като вместо декларирания код 2009 61 10 00, стоката е класирана в код по ТАРИК 2204 30 10 00. За да промени декларирания от дружеството код, административният орган се е позовал на заключението на извършена в хода на административното производство митническа лабораторна експертиза (МЛЕ), съгласно което стоката е с действително алкохолно съдържание 1,11 % vol, тоест не се класира в декларирания в митническата декларация код, тъй като той се отнася за неферментирали сокове, чието алкохолно съдържание не следва да превишава 0,5 % vol. За да отмени оспореното пред него решение, съдът е приел, че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. До този извод съдът е достигнал извършвайки обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съобразно заключението по изслушаната съдебно-химическа експертиза. Приел е, че при вземане на процесната проба, въз основа на която е била изготвено заключението от митническата лабораторна експертиза, не са били спазени изискванията на утвърденото от Директора на Агенция "Митници" Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизни стоки. Установено е, че митническите органи са взели пробата чрез източване на течност от кран в долната част на цистерната, която е била налята в кофа, след това е прелят в бутилки, за които съдове не се установява със сигурност да са в състояние, което да обезпечи запазване на пробите в непроменен вид. Правилно съдът е установил, че в нарушение на регламентираните правила не е била взета сборна проба, образувана от еднакви количества горна, средна и долна локални проби, а е била взета само такава от дъното на цистерната. Тъй като процесът на ферментация започва от долу на горе, взетата проба не може да бъде показателна и представителна за цялото изследвано количество стока. Констатираните от съда нарушения при вземане на пробата, с оглед естеството на продукта и възможността за бърза промяна на характеристиките му при въздействие на външни фактори, са го мотивирали да приеме, че резултатите от тази проба са компрометирани и не могат да послужат като основа за промяна на тарифния код от страна на административния орган. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното съдебно решение е обосновано и постановено при правилно приложение на относимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката в зависимост от действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса в страната. Обоснован е изводът на съда, че изследваните в МЛЕ проби не са взети в съответствие с изискванията на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол. За да се класира стоката с код по ТАРИК 2204 30 10 00, следва по несъмнен начин да е установено от административния орган действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса, така, че същото да превишава 0,5 % vol. При оспорване от страна на декларатора на резултатите от проведеното от митническата лаборатория изследване в тежест на органа е да докаже това обстоятелство. В случая не е била налице "контролна проба", която да послужи за повторен анализ при възникнал съдебен спор. Затова липсата й не позволява да се изследва действителното алкохолно съдържание на продукта, за да се съпостави с резултатите в МЛЕ и да се прецени правилността на направения въз основа на нея извод за наличие на такова над 0,5 % vol. Освен това, безспорно е доказано описаното по-горе нарушение на изискването да се вземе сборна проба, образувана от еднакви количества горна, средна и долна локални проби, както и същата да се съхранява в стерилизирани съдове. Именно тази констатация е мотивирала съдът да отмени оспорения пред него акт, а не заключението по допусната от съда съдебно-химическа експертиза, което само е потвърдило същата. С оглед изложеното, правилно съдът е отменил решението на Началника на М. Б., с което е определен нов тарифен код на внесената стока и въз основа на това нов размер на митническите задължения. При този изход на спора и с оглед своевременно предявеното искане от ответника за присъждане на разноски за касационното производство, М. Б. следва да заплати такива в размер на 1 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение