Решение № 5363 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10952/2024 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби, подадени против решение 7509/04.06.2024 г., постановено по адм. дело 4004/2018 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба на П. Д. Й., И. П. Й. и Д. П. Й., подадена чрез адвокат Д. Андреева, се обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен както за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, така и за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лева, а именно сумата от 8867,52 лева, изчислена за периода от 25.07.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба 20.06.2017 г., като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски. В касационната жалба на Българска народна банка, подадена чрез адвокат М. Войнова, се обжалва решението в частта, с която съдът е осъдил БНБ да заплати на П. Д. Й., И. П. Й. и Д. П. Й. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2017 г., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за частична основателност на иска и се иска решението в оспорената му част да бъде отменено. Претендира се заплащането на направените разноски. Подадена е и частна жалба от Българска народна банка, чрез адвокат. М. Войнова, против определение 18494/01.10.2024 г., постановено по адм. дело 4004/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена молбата на БНБ за допълнение на решението в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна, като бъде уважена молбата за изменение на решението. Всяка една от страните представя отговор по ответната касационна жалба, като се изразяват становище за неоснователност. Подаден е и отговор от страна на П. Д. Й., И. П. Й. и Д. П. Й., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, подадена от БНБ и се моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Не са налице касационни отменителни основания. Решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби и частната жалба са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от П. И. Й. против Народно събрание на Република България и Българска народна банка (БНБ) с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода 25.07.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба и законната лихва върху същата сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за уговорената договорна лихва върху сумите по влоговите му сметки в размер на 5 447,43 лв. изчислена за период 27.01.2014г. 19.06.2014г. върху наличната сума по сметка му, за уговорената договорна лихва върху сумите по влоговите му сметки в размер на 1468,75 евро изчислена за период 27.01.2014 г. 19.06.2014 г. върху наличната сума по евровата сметка на ищеца, както и за 8 000 лв. представляващи лихва за забава за периода 25.07.2014 г. 04.12.2014 г., настъпили в резултат на твърдяно незаконосъобразно бездействие на двамата ответници по прилагането на Директива 94/19/ЕО от страна на първия ответник и неосигуряване спазване на правото на ЕС и прилагане на норма от националното право, която нарушава нормите на приложимото право на ЕС, от страна на ответника БНБ. Поради това, че П. И. Й. починал по време на съдебния процес, на основание чл. 227 ГПК, и по изрична тяхна молба, като ищци по делото са конституирани наследниците му П. Д. Й., И. П. Й. и Д. П. Й., които направили уточнение, че поддържат иска само по отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 8000 лв., определено в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантирано вземане в размер на 196 000 лв. за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата за обезщетение; обезщетение за претърпени от наследодателя им неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.; законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв., а именно сумата от 8867,52 лв., изчислена за периода от 25.07.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба 20.06.2017 г.; дължимата законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Претендират се и вреди, причинени вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на неналични депозити в КТБ АД. Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на наследниците на П. И. Й. - П. Д. Й., И. П. Й. и Д. П. Й., обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2017 г., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. В останалата част съдът е отхвърлил исковата молба както за присъждане на неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., така и иска за законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв., а именно сумата от 8867,52 лв., изчислена за периода от 25.07.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба 20.06.2017 г., като неоснователен и недоказан. В частта, с която исковата молба е отхвърлена за сумата над 5624,38 лева до пълния размер на иска от 8000 лева претендирани като претърпени имуществени вреди вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Посочил е, че съгласно Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнал да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва 04.12.2014 г. също липсва причинно следствена връзка. По отношение на претендираните неимуществените вреди, изразяващи се в преживян стрес, притеснения, разочарование и здравословни проблеми, влошаване на отношенията между наследодателя на ищците П. И. Й. и съпругата му П. Д. Й., претърпени вследствие на непрестанния стрес от неизплащането на гарантирания депозит в рамките на установените срокове, административният съд приел, че заболяванията на Й., по повод на които приема и лекарства, датират от преди изпадането в несъстоятелност на КТБ, което се потвърждава от датата на отпускането им с рецептурната книжка на ищеца. Прието е още, че и въз основа на гласните доказателства, събрани по делото, също не се установява претърпени неимуществени вреди, поради и което искът в тази му част е изцяло отхвърлен. Решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от административния съд мотиви. По делото е установено, че наследодателят на ищците П. И. Й. е бил титуляр на безсрочен депозит в лева, открит на 27.01.2014 г., и безсрочен депозит в евро, открит на 27.01.2014 г. И двата депозита се олихвяват веднъж годишно, с клауза за капитализиране на лихвата към главницата. На 06.11.2014 г. на П. И. Й. е изпратена информация за подлежаща на изплащане сума в размер на 196 000 лв. към Фонда за гарантиране на влоговете в банките в съответствие с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗГВБ, отменен считано от 14.08.2015 г. В посочената сума се включват и начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл. 23, ал. 1 ЗГВБ. След изплащането на гарантирания размер на влога, подлежащата на възстановяване останала сума на Й. е включена в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика на КТБ в несъстоятелност , вземания, по които не са направени възражения, обявен в търговския регистър. На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на КТБ АД. След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ АД Управителният съвет на Фонда с Решение 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. По делото не се спори, че лихвеният процент до 01.07.2014 г. е съгласно договорените условия, а за периода 01.07.2014 г. 06.11.2014 г. съгласно Решение 82/30.06.2014 г. на БНБ. С Решение 1443/03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на ищцата. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението за относимия исков период. Развитите от БНБ доводи за липса на вреда в случая, заради изплатена договорна лихва, са неоснователни. Действително, видно от доказателствата по делото за периода, в който КТБ е била поставена под специален надзор, П. И. Й. е получавал договорни лихви за вложенията си в тази банка. Договорната и законната лихва обаче се дължат на различни фактически и правни основания, като целта им е различна. Договорните лихви са възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период. Те имат характера на граждански плод на капитала. Законната лихва има санкционен характер и се начислява за закъсняло изпълнение на парично задължение. Поради това не може да се приеме, че начислената на ищеца договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ АД. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба на наследниците на П. И. Й. - П. Д. Й., И. П. Й. и Д. П. Й.. Правилно административният съд е отхвърлил исковата молба в частта, касаеща претендираните неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, както и законната лихва върху тази сума в размер на 8867,52 лева. Настоящата инстанция споделя доводите на административният съд, поради и което не счита за нужно да ги приповтаря. Правилно е прието, че твърдените като понесени от стреса болести от страна на П. И. Й. са диагностицирани много по-рано от датата на фалита на КТБ АД, като същите не са доказани и от събраните по делото гласни доказателства. Неоснователна е и частната жалба, подадена против определение 18494/01.10.2024 г., постановено по адм. дело 4004/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ разноските се заплащат от ищеца, ако искът бъде отхвърлен изцяло. Правилно административният съд в оспореното определение е посочил, че нормата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (Нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.) е неприложима в настоящето производство съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), който предвижда приложение на закона за искови молби, подадени след влизането на закона в сила, а разгледаният в настоящото производство иск е предявен на 05.12.2017 г. Поради това, и определение 18494/01.10.2024 г., постановено по адм. дело 4004/2018 г. по описа на Административен съд София-град следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, подадените от П. Д. Й., И. П. Й. и Д. П. Й., в качеството им на наследници на П. И. Й., и БНБ касационни жалби са неоснователни, а решение 7509/04.06.2024 г., постановено по адм. дело 4004/2018 г. по описа на Административен съд София-град, в обжалваните части е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователна е и частната жалба на БНБ, поради което определение 18494/01.10.2024 г., постановено по адм. дело 4004/2018 г. по описа на Административен съд София-град следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство, направеното от касационния жалбоподател БНБ искане за присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд е неоснователно. Разноски не се дължат и на касационните жалбоподатели П. Д. Й., И. П. Й. и Д. П. Й. предвид изхода на делото пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,