Решение № 14099 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2012 г.

Решение № 14099 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Иван Трендафилов Тодоров от гр. София против решение № 1392 от 15.03.2012 г., постановено по административно дело № 7042/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчаливият отказ на началника на Пътна полиция - СДВР да извърши регистрация на лек автомобил "Ауди" 80, рег. № 312Н 319 по искане на Тодоров с вх. № 17940/10.06.2011 г. по описа на отдел ПП - СДВР. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Шумен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за процесуално допустима, разгледана по същество - за неоснователна. Предмет на съдебното производство пред АССГ е мълчаливият отказ на началника на пътна полиция - СДВР да извърши регистрация на лек автомобил "Ауди" 80, рег. № 312Н 319 по искане на Тодоров с вх. № 17940/10.06.2011 г. по описа на отдел ПП - СДВР. За да отхвърли оспорването, съдът е приел за установено от фактическа страна, че първоначалното съдържание на номера на рамата на автомобила е изрязано по механичен начин и на неговото място е заварена планка с видим номер WAUZZZ8CZNA001703 /протокол № 49/20.08.2003 г. на експерт при 07 РПУ - СДВР/; управителят на дружеството - продавач АУТО ШЕРЕР е потвърдил в писма до пълномощник на купувача и пред германските полицейски органи, че преди да бъде продадено на Иван Тодоров, закупеното през 1992 г. - 1993 г. превозно средство е имало повреди по предната част, които наложили възстановяването и реновиране на рамата. Свидетелството за регистрация на автомобила, издадено във ФРГ, не съдържа отразяване в цитирания смисъл, нито на обстоятелството, че автомобилът е претърпял основен ремонт. Изисканата от Дирекция "МОПК" - МВР по образуваното досъдебно производство справка показва, че автомобил с марка, модел и номер на рама като процесния не фигурира като издирван. Според съда установените по делото факти препятстват обосноваване на извод, че по преписката е установен автентичният идентификационен номер на превозното средство, поставен от завода - производител, а цитираната предпоставка е съществена регистрацията му. Без изявление на орган, овластен с удостоверителна компетентност, че поради техническа повреда /или друга причина/ поставеният от производителя номер на рама е заличен и на негово място е поставен нов номер, но със същото съдържание, цитираното обстоятелство не може да приеме за установено по несъмнен начин. Поради това съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си задача по чл. 170, ал. 2 АПК да установи, че са налице предпоставките за регистриране на превозното средство, чиято собственост е придобил, респ. че мълчаливият отказ противоречи на закона и на неговата цел. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер. Тълкуването на нормата обуславя извод, че исканата от жалбоподателя административна услуга може да се извърши при кумулативното наличие на две предпоставки - автентичен идентификационен номер, поставен от производителя, и установено право на собственост върху движимата вещ, индивидуализираща се по правило с марка, модел, номер на двигател и шаси. Съгласно чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. По делото няма спор за факти. Същите са пространно изложени и коментирани в първоинстанционното решение, поради което и не следва да се излагат повторно. В съответствие с доказателствата по делото и становищата на страните съдът е приел, че идентификационният номер на автомобила не е установен по безспорен начин, тъй като липсва волеизявление на оторизиран орган в тази насока. В хода на административното производство е установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя - първоначалното съдържание на номера на рамата на автомобила е изрязано по механичен начин и на негово място е заварена планка с видим номер - дали това е същият идентификационен номер, поставен от производителя не е установено по безспорен и категоричен начин по делото. Ето защо АССГ правилно е приел, че не са налице предвидените в чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗДвП предпоставки за регистрация на автомобила. При така установеното от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ на началника на Пътна полиция - СДВР да извърши регистрация на лек автомобил марка "Ауди 80" рег. № 312 Н 319. При отсъствие на наведените касационни основания, решението на Административния съд - София град следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение