Решение № 11595 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5829/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Триадица, Столична община, чрез юрк. Стойкова срещу решение 2823 от 26.04.2024 г. постановено по адм. дело 1259/2024 г. от Административен съд София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба В. М. В., лично и в качеството си на законен представител на детето Б. С. Х., представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед РТР24-РД56-18/12.01.2024 г., издадена от кмета на район Триадица, с която е отказано предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, свързани с отглеждането и обучението на детето Б. С. Х. за учебната 2023/2024 г. по депозирано от В. М. В. Заявление РТР23-КМ01-447/16.11.2023 година. С обжалваното решение Административен съд София град е обявил за нищожен отказа на кмета на район Триадица, Столична община за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, свързани с отглеждането и обучението на детето Б. С. Х. за учебната 2023/2024 г. по депозирано от В. М. В. Заявление РТР23-КМ01-447/16.11.2023г., обективиран в Заповед РТР24-РД56-18/12.01.2024г. и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, подадено на 16.11.2023 г. от В. М. В. за изплащане на компенсации за извършените разходи за обучението и отглеждането на детето Б. С. Х. за учебната 2023/2024 г. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови съдебният акт АССГ е приел за установено следното: Производството пред административния орган е започнало по Заявление РТР23-КМ01-447/16.11.2023 г. от В. М. В. с искане за изплащане на компенсация за периода 01.11.2023 г. 31.12.2023 г. и до края на учебната 2023/2024 г. Посочено е, че за учебната 2023/2024 г. родителите на детето не получават на друго основание от държавния бюджет или за сметка на оперативни програми средства за подпомагане на обучението. Обучението на детето се осъществявало в частна детска градина Щастливата къща, за удостоверяване на което обстоятелство е приложен договор 75/01.11.2023г. и фактура за заплащане на сумата от 540 лева. По преписката е приложен препис-извлечение от Информационна система за обслужване на детските заведения, подготвителните групи в училищата и първи клас (ИСОДЗ), съгласно което детето Б. С. Х. на 01.09.2023 г. е класирано в ДГ 167 Малкият принц, в почасова организация към детското заведение. С оспорената Заповед РТР24-РД56-18/12.02.2024 г. на кмета на район Триадица, СО, на основание чл. 46 ЗМСМА и чл. 10 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места е отказал изплащане на компенсация по Заявление РТР23-КМ01-447/16.11.2023 г. по съображения, че детето Б. С. Х. е кандидатствало, класирано е и е записано в ДГ 167 Малкият принц, което противоречало на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата. По адм. дело 1259/2024 г. на л. 13 е приложена заповед СОА21-РД09-414/16.03.2021 г. на кмета на Столична община, с т. 2 от която е възложено на кметовете на райони в СО да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи, или за прекратяване на изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в наредбата. При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган. За да постанови този резултат съдът е изложил съображения, че производството по компенсиране на разходите, което е уредено в наредбата, е двустепенно. Първият етап се състои във вземане на решение за наличие на условията за компенсиране на разходите, а вторият етап е за определяне на размера на компенсациите за допустимите разходи за съответния период. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице със заповед определя размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи. Съдът е посочил, че в случая органът е извършил преценка дали са налице условията за получаване на компенсация на разходите за съответната учебна година, приел е, че същите не са изпълнени и е постановил отказ, т.е. произнесъл се е с акт, с който приключва първият етап от процедурата. Според съда кметът на район Триадица не притежава компетентност да извърши преценка дали са налице условията за получаване на компенсиране на разходите, т.к. нормативната уредба не му предоставя такива правомощия, както и в наредбата не е предвидена възможност за делегиране на тези функции от кмета на Столична община. Със заповед СОА21-РД09-414/16.03.2021 г. на кмета на Столична община кметовете на райони са оправомощени да издават заповеди за определяне на размера на компенсациите или за прекратяване на получаването им, но не и за преценка налице ли са изискванията по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Поради това съдът е приел, че административният орган е следвало да изпрати преписката на компетентния орган за произнасяне и едва след това да определи размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или мотивирано да откаже изплащането на компенсация за недопустимите разходи. При тези съображения съдът е достигнал до извод, че като е издал заповед по чл. 8, ал. 4 от Наредбата кметът на район Триадица е излязъл извън пределите на своята материална компетентност, поради което е обявил акта за нищожен. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Условията и редът за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите на родителите на деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас, пряко свързани с отглеждането и обучението им, когато децата не са приети в държавни или общински детски градини и училища поради липса на места за предучилищно образование в тях са уредени в Наредбата, приета с ПМС 76 от 05.03.2021 г., обн. ДВ, бр. 20 от 09.03.2021 г., по силата на законовата делегация в чл. 283, ал. 15 ЗПУО. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждането и обучението на децата им, ако едновременно са изпълнени условията, изброени в т. 1 6. Редът за изплащане на средствата за компенсиране на разходите е уреден в чл. 8 13 НУРПИС. В чл. 8, ал. 1 и 4 НУРПИС е предвидено, че родителите, които желаят да получават компенсиране при условията и по реда на тази наредба за извършваните от тях разходи, пряко свързани с обучението и отглеждането на децата им, за всяка учебна година подават заявление по образец съгласно приложение 1 в общината по настоящия адрес на детето. Когато не са налице условията по чл. 3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата за изплащане на компенсации родителите по чл. 8, ал. 3 подават искане в общината по настоящия адрес на детето. Общината проверява дали са налице изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2, 4 и 6, извършва проверка на подадените документи съгласно изискванията на чл. 4 8 и на допустимостта на разходите. Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице със заповед определя размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи. По делото е представена заповед СОА21-РД09-414/16.03.2021 г. на кмета на Столична община относно разпределението на функциите между кмета на общината и кметовете на кметствата и районите, с която изрично се възлагат на кметовете на райони в Столична община правомощия да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи, или за прекратяване изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в Наредбата. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена от кмета на Столична община на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, 8, 9 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във връзка със задълженията, възложени на общините с НУРПИС. В чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА е предвидена законова възможност за кмета на общината да възлага свои функции на кметовете на райони. Делегирането на правомощията на кмета на общината е извършено на основание законовата разпоредба, с която е дадена възможност за възлагане на широк кръг от правомощия, без посочване на ограничения, т. е. на по-голям обем от материална компетентност, независимо от начина й на придобиване (в случая придобита с разпоредба на подзаконов нормативен акт). В Решение 2488 от 05.03.2024 г. по адм. д. 4658/2023 г. на ВАС, V о., касационният съд е посочил, че в приложимата наредба не е изключено изрично приложението на общите правила относно организацията на работата на органите на местно самоуправление, а и не е необходимо изрично да бъде предвидена възможност за делегиране на правомощия от кмета на общината на кметовете на кметства и райони поради регламентацията на този правен институт в общия закон (ЗМСМА) по отношение на всички функции на кмета на общината като различен от обикновеното упълномощаване на длъжностно лице да изпълни конкретно правомощие вместо органа на власт. В подкрепа на тези доводи е правната уредба в нормативни актове със сходна материя напр. Постановление 213/01.08.2022 г. за определяне на реда и условията за предоставяне на средствата от държавния бюджет за компенсиране през 2022 г. на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли или яслени групи в общински и държавни детски градини (в сила от 05.08.2022 г., обн. Дв. бр. 62 от 5 август 2022 г., попр. Дв. бр. 69 от 26 август 2022 г., доп. Дв. бр. 99 от 13 декември 2022 г., изм. Дв. бр. 18 от 24 февруари 2023 г.) и в Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средствата от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места (в сила от 27.10.2023 г., приета с ПМС 206 от 23.10.2023 г., обн. Дв. бр. 90 от 27 октомври 2023 г.). В тези два нормативни акта изрично е предвидена възможността дори за упълномощаване на друго длъжностно лице, което да изпълнява правомощията на кмета за компенсиране на подобни разходи т. е. очевидно е разбирането за липса на каквато и да е изключителност на тези правомощията на кмета на общината или незаменимост при упражняването им. В тази насока е преобладаващата съдебна практика на касационната инстанция, според която разпоредбата на чл. 8, ал. 4 НУРПИС няма характер на специална норма, която да дерогира разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА, която се споделя и от настоящия съдебен състав. Предвид изложеното преценката на първоинстанционния съд за липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт е неправилна, съответно решението е постановено в нарушение на приложимата материалноправна норма на чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА. Решението е постановено и при съществени съдопроизводствени нарушения - частична липса на мотиви по чл. 172а, ал. 2 АПК, доколкото липсват мотиви относно отменителните основания по чл. 146, т. 2 - 5 АПК. Поради това решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ със задължителни указания за проверка на всички отменителни основания по чл. 146 АПК, при съобразяване на изложеното в предходния абзац относно компетентността на издателя на акта. По направеното искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да се произнесе втората първа инстанция на основание чл. 226, ал. 3 АПК, като вземе предвид изхода на делото по същество на спора. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,