Решение № 11285 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6855/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителят на Националния орган по Програма Интеррег Румъния България 2014 2020 г., седалище и адрес на управление гр. София, ул. Св. Св. Кирил и Методий 17-19, срещу Решение 132 от 19.04.2021 г. на Административен съд - Враца по адм. дело 651/2020 г. С обжалваното решение е отменено Решение РД-02-14-1103 от 23.11.2020 г. на ръководителя на Националния орган на Програмата Интеррег Румъния България 2014 2020 г., с което на Община Мездра е определена финансова корекция в размер на 156 312,09 лева с ДДС, представляващи 25% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор от 25.01.2019 г. с Пи Ес Пи ЕООД, за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател - ръководителят на Националния орган по Програма Интеррег Румъния България 2014 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е изложил мотиви по отношение на фактите, които се приемат за установени, липсва и анализ на обстоятелствата, относими към приложимото право. Счита, че строителните работи са започнали със закъснение, тъй като договорът с изпълнителя е сключен на 25.01.2019 г., разрешението за строеж е издадено на 24.04.2019 г., т.е. 3 месеца след подписване на договора, а откриването на строителна площадка, съответно старта на СМР е на 18.07.2019 г. (близо 6 месеца след подписването на договора и 3 месеца от издаването на разрешението за строеж). Намира, че националното законодателство не залага императивни срокове за започване на строителните работи, считано от издаване на разрешението за строеж по чл. 148 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), но самото разрешение е издадено 3 месеца след подписване на договора, т.е. самият възложител не е създал условия за започване на строителните дейности в кратки срокове. Липсата на официални доказателства, които да послужат като обективни основания за забавянето допълнително насочват към формирането на този извод. С бездействието си Община Мездра случайно или умишлено е забавила изпълнението на договора, въпреки важността на укрепвания общински път за жителите на близкото село. Според касатора, ако се прибави срокът на забавянето от 174 дни към срока, за който е приключена работата на обекта от 110 дни и като се има предвид заложения субективизъм при формиране на комплексната оценка, е налице вероятност другият участник в процедурата, предложил срок за изпълнение 300 дни, да бъде определен за изпълнител. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Община Мездра срещу обжалвания административен акт. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Община Мездра, счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 21.08.2018 г. между Управляващия орган на Програма Интеррег Румъния България 2014 2020 г. и Община Мездра (водещ бенефициер) е сключен Договор за субсидия от ЕФРР за изпълнение на проект Съвместни усилия срещу природни бедствия. На 02.11.2018 г. между Договарящия орган на Програма Интеррег Румъния България 2014 2020 г. и Община Мездра (партньор) е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по програма за трансгранично сътрудничество Интеррег Румъния България 2014 2020 г. за изпълнение на проект Съвместни усилия срещу природни бедствия. На 22.10.2018 г., с Решение 674 на заместник кмета на Община Мездра е проведено публично състезание за извършване на строителни дейности в обект Укрепване на свлачище в с. Игнатица, община Мездра. На 25.01.2019 г., в резултат на проведената процедура, е сключен договор за възлагане на обществена поръчка между Община Мездра и Пи Ес Пи ЕООД. В чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че срокът за изпълнение на СМР е 110 календарни дни, съгласно техническото предложение на изпълнителя, представено при участието му в процедурата за възлагане на обществена поръчка, считано от датата на подписване на протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа за строежи от техническата инфраструктура до съставянето и подписването на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, съгласно чл. 176, ал. 1 от ЗУТ. В срока не се включва времето, необходимо за приемане на изпълнените строително-монтажни работи от възложителя. Срокът спира да тече в посочените в ал. 5 случаи. На 24.04.2019 г. е издадено Разрешение за строеж 07, влязло в сила на 09.05.2019 г., с което на Община Мездра се разрешава да извърши строителството на Укрепване на свлачището в с. Игнатица, община Мездра, Програма Интеррег V-A Румъния - България 2014-2020". На 18.07.2019 г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура на процесния строеж. На 05.11.2019 г. е съставен констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа. На 19.11.2019 г. е съставен протокол за приемане на извършените СМР. На 03.11.2020 г. ръководителят на НО на Програмата Интеррег V-A Румъния - България 2014-2020" е уведомил Община Мездра за констатирани нарушения при провеждане на процедурата, обстоятелствата и причините за определяне на финансовата корекция, и размерът на евентуалната финансова корекция. На 17.11.2020 г. Община Мездра е представила възражение. На 23.11.2020 г. с Решение РД-02-14-1103 ръководителят на НО на Програмата Интеррег V-A Румъния - България 2014-2020" определя на Община Мездра финансова корекция в размер на 25% или 156 312,09 лева от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по договор от 25.01.2019 г. сключен с Пи Ес Пи ЕООД, за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ за нарушение на чл. 4, параграф 8 от от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) 1303/2013 г.) във връзка с чл. 30 от Регламент (ЕС) 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) 1605/2002 на Съвета (Регламент (ЕО) 966/2012), квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Представена е Заповед РД-02-14-191 от 26.02.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Националния орган на Програма Интеррег V-A Румъния - България 2014-2020". Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът счита, че законодателната уредба не предвижда задължителен срок за започване на строителството след сключване на договора за строителство. Първоинстанционният съд не приема изводите на административния орган за бездействие на общината, която се твърди, че не е положила дължимата грижа за започване на строителството в по-кратки срокове, тъй като съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ, разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, т.е. издаването на процесното разрешение е извън правомощията на кмета на общината или оправомощено от него лице. В случая разрешението за строеж е издадено на 24.04.2019 г., договорът за строителен надзор е сключен на 17.06.2019 г., а договорът за авторски надзор - на 01.07.2019 г. Съдът намира, че строителството е започнало в срока по чл. 153, ал. 2 ЗУТ, като Протокол обр. 2а е издаден на 18.07.2019 г. и не е налице вторият елемент от фактическия състав на нередността", а именно действие или бездействие, което да води до нарушаване на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане. Въз основа на изложеното, съдът прави извод, че обжалваният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Като правно основание за издаване на обжалвания административен акт, органът сочи освен чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и чл. 30 от Регламент (ЕС) 966/2012. Регламент (ЕС) 966/2012 не е бил приложим към датата на сключване на административния договор. Този регламент е отменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012, който се прилага от 02.08.2018 г. чл. 282, параграф 2. Съгласно чл. 279, параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 и Делегиран регламент (ЕС) 1268/2012 продължават да се прилагат по отношение на правните задължения, поети преди влизането в сила на настоящия регламент, какъвто не е настоящият случай. Не намират приложение и изключенията по чл. 282, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. По изложените съображения, в административния акт неправилно е посочена като правно основание разпоредбата на чл. 30 от Регламент (ЕС) 966/2012. В съответствие с принципа на доброто финансово управление установените в Регламент (ЕС) 1303/2013 правила имат за цел да гарантират, че средствата от структурните фондове се използват законосъобразно и без нередности, така че от една страна, да се защитят финансовите интереси на Съюза и от друга страна, да се осигури ефективно изпълнение на оперативните програми. Полученият от бенефициера публичен финансов ресурс трябва да е използван по начин, който да гарантира постигането на поставените цели, като проектът бъде изпълнен в съответствие с уговореното между страните и в предвидения срок. В чл. 9, ал. 2 от Договор за предоставяне на национално съфинансиране е посочено, че срокът за изпълнение на проекта съгласно Основния договор (Договорът за субсидия от ЕФРР) е 30 месеца. В параграф 2, т. 2 от Основния договор е предвидено изпълнението на проекта да започне в деня след датата, на която договорът влиза в сила, като договорът за субсидия влиза в сила на датата на подписването му от последната страна (параграф 2, т. 1 от Основния договор). С оглед изложеното, 30 месечния срок за изпълнението на проекта е започнал да тече на 13.09.2018 г., тъй като последната страна го е подписала на 12.09.2018 г. Както правилно приема първоинстанционният съд, националната законодателна уредба не предвижда задължителен срок за започване на строителството след сключване на договор за строителство. В съответствие с чл. 157, ал. 1 ЗУТ, за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга. В случая разрешението за строеж е издадено на 24.04.2019 г., като в периода между него и протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура от 18.07.2019 г., са сключени договорът за строителен надзор от 17.06.2019 г. и договорът за авторски надзор от 01.07.2019 г. Следователно правилно първоинстанционният съд обосновава извод за липса на твърдяното от органа бездействие на бенефициера, което е основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. На 05.11.2019 г. е съставен констативния акт за установяване годността за приемане на строежа образец 15. Дори да се приеме, че е налице забавяне от страна на бенефициера в изпълнението на договора, то това забавяне по никакъв начин не се е отразило на целите на проекта, тъй като последните са постигнати в рамките на уговорения 30 месечен срок за изпълнение на проекта. Гореизложеното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради неправилно приложение на материалния закон. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. С оглед на изхода от спора и на основание чл. 228 във връзка с чл. 143 АПК на ответника се дължат разноски, но искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като по делото няма доказателства ответникът да е представляван от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд