Решение № 8981 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2017 г.

Решение № 8981 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Приморски"- община В. срещу Решение № 1209/05.07.2017 г. на Административен съд - В. по адм. дело № 805/2017 г., с което е отменена негова Заповед № 093/02.03.2017 г., нареждаща премахването от "Д. 2004" ООД на строеж "Метални опори и метални рамкови конструкции", находящ се в УПИ XI-3088, кв. 2 по плана на вилна зона "Траката" - гр. В., като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Ответникът "Д. 2004" ООД е на становище за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Решаващият извод на първоинстанционния съд за непринадлежността на наредените за премахване обекти към категорията на строежите съответства на материалния закон.

а. Критерият за разграничение между строежите и преместваемите обекти, дефинирани съответно в т. 38 и т. 80 на § 5 ДРЗУТ, се основава на въздействието на изградения (поставения) обект върху земята, респ. повърхността, върху която се поставя или от която се отделя. Строежите изменят трайно субстанцията или начина на ползване на имот или сграда, докато преместваемите обекти могат след отделянето им да бъдат премествани в пространството, без да губят индивидуализацията си и възможността за ползване на друго място със същото или подобно предназначение.

б. Съдебно-техническата експертиза, приета от административния съд, е констатирала, че конструкцията на обектите се състои от колони и сборна греда, а връзката между колоните и основите, както и между колоните и гредите, са болтови; двете части на всяка една от гредите са свързани помежду си също с болтови връзки, даващи възможност отделните колони и греди лесно да се демонтират и при необходимост да бъдат монтирани на същото или друго място.

в. Техническите характеристики на съоръжението са типични за категорията на преместваемите обекти. Без значение за определянето на вида на обектите е съществуването на единични бетонови стъпки, върху които са ситуирани колоните на конструкциите. Правно-релевантна е липсата на трайна връзка на конструкциите със земята (в случая теренът е площадка за спортни дейности). Отделните фундаменти изпълняват функцията да осигурят закрепването на обектите към повърхността, без да представляват част от тях и да осуетяват възможността за демонтирането им при запазване на тяхната индивидуализация.

г. След като металните опори и рамкови конструкции не са строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, спрямо упражненото със заповедта правомощие не е приложим нито реда по чл. 225а ЗУТ, нито основанията да се нареди премахването им по чл. 225, ал. 2 от закона.

2. Дори и да се приеме, че обектите не отговарят на всички елементи от понятието за преместваем обект по § 5, т. 80 вр. чл. 56, ал. 1 ЗУТ, те не се включват автоматично в категорията на строежите по аргумент за противното от цитираните разпоредби. Достатъчна за отменяемостта на заповедта е неправилната квалификация от административния орган относно вида на обектите, а тя е правоизключваща отрицателна предпоставка на волеизявлението.

3. Налице е и самостоятелен съществен процесуален порок на заповедта, пораждащ нейната незаконосъобразност.

а. Вещото лице е установило, че не съществува идентичност в индивидуализацията на обекта в първото приложение към констативния акт (въз основа на който е издаден административния) и този, предмет на заповедта, както и липсата на конкретно описание на елементите на "строежа", подлежащи на премахване.

б. Ненадлежната индивидуализация в разпоредителната част на заповедта, която е изпълняемата, на обективните предели на възложените върху адресата на изпълнителното основание задължения - чл. 267 и чл. 268, т. 1 АПК, е в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 5 от кодекса. Нарушението на изискването към формата на акта предпоставя и колизия с материалния закон поради неопределеността на самото съдържание на установеното с административния акт правоотношение (чл. 146, т. 2 и 4 АПК).

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение