Решение № 11019 от 1.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция Гранична полиция към МВР, представлявана от директора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Стефанова-Тошева, срещу Решение 1980 от 24.03.2022 г., постановено по адм. дело 5679/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция Гранична полиция към МВР да заплати на Т. Бабич, гражданин на Украйна, с адрес: гр. Рила, [улица], обезщетение за имуществени вреди в размер на 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/, вследствие на издадено незаконосъобразно Наказателно постановление 250 от 20.11.2018 г. на Началник ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД 6516/2019 г. по описа на Софийски районен съд. Със същото решение е осъдена Главна дирекция Гранична полиция към МВР да заплати на Т. Бабич, гражданин на Украйна, с адрес: гр. Рила, [улица], разноски по делото в размер на 415 лв. /четиристотин и петнадесет лева/. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на решението касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалва решението изцяло. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявения иск с произтичащите от това правни последици. Претендира и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът сочи, че липсва безспорно доказателство за реално заплатен адвокатски хонорар от ищцата. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Е. Стефанова-Тошева, която поддържа касационната жалба, както и искането за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът, Т. Бабич, чрез пълномощника си адвокат М. Божурин, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът сочи, че обжалваното решение е постановено в съответствие с Тълкувателно постановление 2/19.05.2015 г. т.д. 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС. Ответникът претендира разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание ответникът Т. Бабич, чрез пълномощника си адвокат М. Божурин, поддържа писмения отговор, намира касационната жалба за неоснователна, а решението на административния съд за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила, като се поддържа и искането за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като намира, че решението на административния съд е недопустимо, в който смисъл сочи практика на Върховен административен съд по идентични случаи. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция Гранична полиция към МВР да заплати на Т. Бабич, гражданин на Украйна, с адрес: гр. Рила, [улица], обезщетение за имуществени вреди в размер на 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/, вследствие на издадено незаконосъобразно Наказателно постановление 250 от 20.11.2018 г. на Началник ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД 6516/2019 г. по описа на Софийски районен съд, както и е осъдена Главна дирекция Гранична полиция към МВР да заплати на Т. Бабич, гражданин на Украйна, с адрес: гр. Рила, [улица], разноски по делото в размер на 415 лв. /четиристотин и петнадесет лева/. За да стигне до този правен резултат, Административен съд София-град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административнонаказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е основателен и доказан по размер. Допуснатата техническа грешка в мотивите на обжалваното решение на стр. 2 от решението, че по същество исковата претенция е частично основателна, не се отразява на крайния извод на административния съд, който е уважил иска за имуществени вреди изцяло в претендирания от ищцата с исковата молба размер от 830 лв., за което са изложени подробни мотиви. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо по следните съображения: Към адм.д. 5679/2021 г. по описа на Административен съд София-град е приложено НАХД 6516/2019 г. по описа на Софийски районен съд, съдържащо и КНАХД 8196/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Видно от приложеното НАХД 6516/2019 г. по описа на Софийски районен съд, съдържащо и КНАХД 8196/2020 г. по описа на Административен съд София-град, към датата на последното съдебно заседание, проведено по КНАХД 8196/2020 г. по описа на Административен съд София-град 12.02.2021 г., както и към датата на постановяване на първоинстанционното решение 23.04.2020 г. по НАХД 6516/2019 г. по описа на Софийски районен съд, вече е била в сила тогава новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, която в приложимата редакция /обн. в ДВ бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./ предвижда, че в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, поради което и с Решение 1728 от 17.03.2021 г. по КНАХД 8196/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено в сила Решение от 23.04.2020 г. по НАХД 6516/2019 г. по описа на Софийски районен съд, са присъдени в полза Т. Бабич разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. Предвид изхода от спора по НАХД 6516/2019 г. по описа на Софийски районен съд, оставено в сила с Решение 1728 от 17.03.2021 г. по КНАХД 8196/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Наказателно постановление 250 от 20.11.2018 г. на Началник ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, ищцата Т. Бабич е имала правната възможност в проведеното на 12.02.2021 г. пред касационната инстанция съдебно заседание да претендира присъждане на всички, сторени от нея разноски в административнонаказателното производство. Като не е поискала платената от нея сума за адвокатско възнаграждение в административнонаказателното производство, ищцата няма материалноправната възможност и процесуалното право да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като към момента на приключване на административнонаказателното съдебно производство вече съществува друг законов ред за присъждането им. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е предвиден в приложимата редакция на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.), тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменено наказателно постановление в съдебното производство по отмяната му. Отговорността за тези разноски в случая може да се осъществи само в рамките на административнонаказателното производство по отмяна на НП, но не и с отделен иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Като е приел, че предявеният пред него иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд София-град е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд по сходни казуси, които вече са приключени с окончателен съдебен акт: Решение 7173 от 14.06.2021 г., постановено по адм.д. 1299/2021 г. по описа на ВАС, трето отделение, Решение 10499 от 18.10.2021 г., постановено по адм.д. 4973/2021 г. по описа на ВАС, трето отделение. В изпълнение на задължението си по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България за еднакво приложение на законите, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде споделена цитираната по-горе практика на Върховния административен съд. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение за двете инстанции е основателно и следва да бъде уважено. Следва в полза на касатора да бъде присъдена сума в размер на 200 лева, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, за процесуално представителство от юрисконсулт пред двете инстанции. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение