Решение № 13254 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 278/2014 г.

Решение № 13254 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 278/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Инвекс трейдинг" АД моли да бъде отменено решение № 2520/19.11.2013 г. по адм. д. № 1594/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161204912/08.02.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта за вменена солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС в размер 98 176,59 лв като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 161204912/08.02.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив във частта за вменена солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС в размер 98 176,59 лв и в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 166,67 лв с 24,13 лв лихви. В частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит с начислени лихви решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразен извод за правилно приложение на чл. 177, ал. 1, 2 и 3, т. 1 и 2 ЗДДС в РА и законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в размер 98 176,59 лв. Обсъдени са възраженията и доводите на касатора, като съдът е достигнал до обосновани изводи за тяхната неоснователност. По делото е установено, че закупените от доставчика "Максфарма"АД две аптеки и два лекарски кабинета са осчетоводени в това дружество с подобренията на стойност 597 031,82 лв. Ревизираното лице в началото на 2011 г. предоставило в заем на "Максфарма"АД 200 000 лв с уговорен срок за връщане и неустойка. С нотариален акт от 1.08.2011 г. "Максфарма"АД прехвърлила на ревизираното лице собствеността на двете аптеки и двата лекарски кабинета на стойност 101 823,41 лв с начислен ДДС по чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС за имотите като нови в размер 98 176,59 лв върху стойност при придобиването на обектите от 490 882,98 лв. В нотариалният акт е посочено, че обектите се прехвърлят в изпълнение по договора за заем по чл. 65, ал. 2 ЗЗД. В РД е констатирано, че данъкът за м. 8.2011 г. е начислен в справката-декларация на доставчика, но не е внесен по данни от информационната система на НАП. След покупката на обектите ревизираното лице ги е препродало на трето лице за 230 000 лв с включен ДДС в размер 98 176,59 и стойност на обектите от 490 882,98 лв. Назначената ревизионна експертиза е определила пазарна цена на имотите от 261 558,33 лв, надвишаваща няколко пъти договорната цена от 101 823,41 лв. В РА е прието, че доставката е осъществена и са налице условията на чл. 177, ал. 1, 2 и 3, т. 1 и 2 ЗДДС за ангажиране отговорността на ревизираното лице за невнесения от доставчика данък, тъй като е закупило обектите на цени няколко пъти по-ниски от пазарната им стойност. Съдът е назначил експертиза, която е определила пазарна цена на имотите към датата на продажбата в размер 292 400 лв. При тази фактическа обстановка съдът обосновано е приел, че са налице законовите условия по чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на ревизираното лице за заплащане на данъка, начислен по доставката, който не е внесен от доставчика. Неоснователно е възражението на касатора, че в преписката липсват доказателства за факта, че данъкът не е платен. На л. 235 от делото е приложена справка от информационната система на НАП, от която е видно, че задължението по справката-декларация за м. 8.2011 г. на "Максфарма" АД не е внесено. С определение от 5.06.2013 г. в закрито заседание съдът е дал указания на касатора да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Препис от определението е връчено на служител на касатора. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си и доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Твърдението на касатора, че не е налице условието на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДДС данъкът да не е внесен от доставчика е недоказано. След приложената справка от информационната система в преписката, за да докаже твърдението си касаторът следваше да представи доказателства за внасяне на данъка от "Максфарма"АД, каквито доказателства по делото липсват. Правилна е преценката на съда и за наличие на обстоятелствата по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС - извършена е облагаема доставка на цена, която значително се отличава от пазарната. Законосъобразен е изводът на съда, че презумпцията в чл. 177, ал. 3 за знание, че данъкът няма да бъде внесен е приложима в случая след като са налице предпоставките на т. 1 и 2 от тази алинея. Неоснователен е доводът за разместване на доказателствената тежест от съда. Неоснователен е и доводът, че след като едната аптека е построена пет години и един месец преди продажбата, неправилно е определена данъчната основа в размер 490 882,98 лв по чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС. В този размер е определена данъчната основа по процесната продажба, върху нея е начислен данък 98 176,59 лв, в който размер ревизираното лице е ползвало данъчен кредит, въпреки, че данъкът не е внесен от доставчика. По същият начин е определена данъчната основа и във фактурата за последващата продажба на обектите, извършена от касатора на трето лице. Неоснователен е и доводът, че след като липсва протокол за приобщаване на справката от информационната система на НАП за задълженията на доставчика не е доказана липсата на плащане на данъка от доставчика. По чл. 49 ДОПК писмените доказателства са допустими за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс. В справката се съдържат данни за отрицателен факт, който не се доказва и следваше касаторът да представи доказателства за настъпване на положителния факт, от който черпи права - плащане на данъка от доставчика, каквито доказателства не са представени. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на допълнително юрисконсултско възнаграждение по делото поради промяната в чл. 7 и 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 1067,77 лв, тъй като останалата част от дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,