Решение № 14885 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2019 г.

ВАСVI отделение05.11.2019 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 655/05.02.2019 г. по адм. дело № 9017/2018 г. на Административен съд С. – град. ОСЪЖДА Ц. Ц., от [населено място] да заплати на ТП на НОИ С. – град сумата от 100, 00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно

Мотиви

Решение № 14885 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц., от [населено място] против решение № 655/05.02.2019 г. по адм. дело № 9017/2018 г. на Административен съд С. – град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 104, ал. 3 КСО и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ С. – град чрез юрисконсулт Петрова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 655/05.02.2019 г. по адм. дело № 9017/2018 г. Административен съд С. – град е отхвърлил жалбата на Ц. Ц. срещу решение № 2153 – 21 – 192/05.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ С. – град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 22.12.2017 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ досежно отказ за категоризиране по чл. 104, ал. 3 КСО на придобит осигурителен стаж в СО "Редки метали" – гр. Б. за периода 01.11.1983 г. – 01.11.1991 г. по искане за преизчисляване на отпуснатата ЛПОСВ. Решението е правилно. Съгласно чл. 104, ал. 3 КСО за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Разпоредбата на чл. 104, ал. 2 КСО регулира превръщането на осигурителния стаж от първа категория като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Разграничителният критерий е полагането на труда под земята. Обосновано административният съд е приел, че събраните по пенсионната преписка доказателства не установяват трудовата дейност на жалбоподателката за процесния период като "оператор" в Централна научноизследователска лаборатория да е била извършвана под земята, за да може да се приеме, че трудът може да се категоризира по чл. 104, ал. 3 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя на сумата от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1