Решение № 12932 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7081/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 (ОПРР), чрез пълномощник, против решение 2891 от 29.04.2024 г., постановено по адм. д. 8694/2022 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение РД-02-36-777/29.08.2022 г. за определяне на финансова корекция на Министерството на образованието и науката. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за липса на констатираните с акта нарушения. Счита за неправилни изводите за липса на соченото в акта нарушение и навежда доводи, че същото е безспорно установено и представлява нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от Министерство на образованието и науката жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Министерство на образованието и науката (МОН), чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно. Съдът е посочил, че във връзка с изпълнението на сключен между страните административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. по процедура чрез директно предоставяне Подкрепа на професионалните училища в Република България бенефициерът МОН е провел открита процедура по реда на чл. 73, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) с предмет Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР за модернизация на образователната инфраструктура на 101 професионални гимназии в системата на МОН, одобрени за финансиране по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, процедура BG16RFOP001-3.002 Подкрепа за професионалните училища в Република България по 46 обособени позиции (ОП). По ОП 35 с предмет Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР за модернизация на образователната инфраструктура на Професионална гимназия по механотехника Професор Цветан Лазаров, гр. Пловдив и на професионална гимназия Цар Иван Асен II, гр. Асеновград е сключен договор с избрания изпълнител. Ръководителят на УО, след извършена проверка на проведената поръчка по отношение на конкретната обособена позиция, е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-36-777/29.08.2022 г., с което е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, посочено като нередност по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредбата), за която е определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по договора с изпълнителя по ОП 35. Според съда решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че правната квалификация на едно нарушение по чл. 116, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП е невъзможна, тъй като ал. 5 не е относима към ал. 1, т. 1 ЗОП. Посочил е, че дори твърдяното от органа незаконосъобразно удължаване на срока за изпълнение на договора да е в нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП, то същото не съставлява нередност по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Мотивирал е извод и за липса на нарушение на разпоредбите на чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП, доколкото е налице яснота и липса на двусмисленост в поставеното от бенефициера условие за удължаване на срока на изпълнение на договора при условията на чл. 2, ал. 3 и чл. 47, ал. 4 от същия. Обосновал е краен извод за липса на основание за определяне на финансова корекция на МОН, поради което първоинстанционният съд е отменил акта като материално незаконосъобразен. Решението е правилно. Правилен е изводът, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и при спазване на изискуемото административно производство. Спорът е по приложението на материалния закон. По делото не е спорно че с допълнително споразумение от 28.08.2020 г. срокът на договора за изпълнение по ОП 35 е удължен до 31.10.2021 г.; а с допълнително споразумение от 01.11.2021 г. срокът е удължен до 17.02.2022 г. Според ръководителя на УО е налице незаконосъобразно съществено изменение на договора за обществена поръчка по смисъла на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП, тъй като с изменението въвежда условия, които ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати и биха позволи допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, съответно биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата, и което води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата. Според УО строителството не е изпълнено в заложения в договора срок от 238 календарни дни, а за 773, поради което е налице съществена забава, съответно е допуснато незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка в нарушение на чл. 116, ал. 1 ЗОП, като нарушението е съществено. Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП (в приложимата редакция) договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни, когато промените са предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената или опции; обхватът и естеството на възможните изменения или опции, както и условията, при които те могат да се използват, не трябва да води до промяна в предмета на поръчката или на рамковото споразумение. Нарушение на сочената хипотеза изисква да се установи липса на правните предпоставки за нейното осъществяване или поради тяхната недоказаност. Разпоредбите на чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП (в приложимата редакция) изискват изменението на договора за обществена поръчка да се смята за съществено, когато въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата, или ако изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата. Предвид приетата относима регламентация обосновани са изводите на съда, че законовата дефиниция е относима за хипотезата на т. 7 от ал. 1 на чл. 116 ЗОП досежно съществеността на измененията. Въпросът за съществеността на измененията не е относим към хипотезата на чл. 116, ал. 1 ЗОП. Квалифицирайки твърдяното нарушение едновременно като такова по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП и по чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП, предвид неотносимостта на ал. 5 към хипотезата на ал.1, т. 1, органът е незаконосъобразно е установил нарушението от правна страна и, както правилно е посочил първоинстанционният съд, посочената в акта правна квалификация е невъзможно да бъде осъществена. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Като не е сторил това, органът е постановил незаконосъобразен акт. В този смисъл е правилен първоинстанционният извод за материална незаконосъобразност на акта. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на МОН следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд