Решение № 10049 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15897/2008 г.

Решение № 10049 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15897/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Ваньо Христов Иванов от гр. Мездра, против решение № 25/7.11.2008 г. на Административен съд - Враца, постановено по адм. дело № 230/2008 г., с което e отхвърлена като неоснователна, жалбата му против заповед № ДК-09-4/17.04.2008 г. на началника на РДНСК-Враца, обективирала забрано ползването на строеж "ЖСК Балкан 2, 3 и 4", находящ се в гр. Мездра, ул. "Любен Каравелов" № 30. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява, депозирана е по делото писмена защита от процесуалния му представител адв. Върбанов. От ответните страни - Александър Николов Йолов се представлява от адв. Красимиров, останалите, редовно призовани не се явяват и представляват. Процесуалният представител оспорва жалбата, счита решението правилно, по съображения, изложени във възражение и писмени бележки, претендира разноски по делото. Началникът на РДНСК - Враца, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия си състав, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. За да приеме горепосочения резултат, първоинстанционният административен съд правилно е съобразил наличие на правен интерес за Иванов от оспорване на процесния индивидуален административен акт, тъй като жалбоподателят ползва ап. 2, от секция 2, на въпросния строеж - със забраната е засегната правната му сфера, а от друга страна е изрично посочен като адресат на акта. Съдът е спазил съдопроизводствените правила и не е нарушил материалния закон. Събрани са и са обсъдени всички относими е доказателствата, становищата на страните и приложимите законови разпоредби. Изводите му за неоснователност на оспорването съответстват на фактически установеното и няма основание да не бъдат възприети изцяло от настоящата инстанция. Съгласно изричната норма на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи, или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 1 ЗУТ. Затова, при липсата на доказателства, че процесната сграда е била въведена в експлоатация от органа по чл. 177 от ЗУТ, законосъобразно Началникът на РДНСК - гр. Враца е издал заповедта на основание чл. 222, ал. 1, т. т. 6 и 7 ЗУТ. Самият жалбоподател не оспорва нито фактите, нито императивната законова норма. Но доводите му, че общината е допуснала данъчно облагане на апартамента, че са издадени разрешителни за външно водопроводно захранване, електроснабдяване и заустване на отпадните води, че въпросното е единствено жилище, са несъотносими към предмета на спора - съдът разполага с компетентност само по отношение на законосъобразността на издадената заповед, а това дали строежът отговаря на условията за въвеждане в експлоатация, е в компетентността на съответните административни органи. Затова, макар и установени, тези факти и обстоятелства не рефлектират върху правилната преценка за законосъобразност на заповедта. С оглед изложеното, не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Без основание обаче АС - Враца е конституирал като заинтересовани страни в процеса община - Враца и физическите лица - Александър Николов, Илия Николов и Петър Велчев, по отношение на които не е установено наличие на правен интерес по спора. Административното производство се развива само между издателя на контролирания акт и засегнатите от неговото действие. В тази му част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като за тези лица заповедта не поражда нито права, нито задължения, поради което и те не са активно легитимирани както да я обжалват, така и да участват в производството по оспорването й (чл. 147 АПК). Трите физически лица живеят на други адреси, не са доказали да имат жилища в процесната ЖСК или други права в този имот, Велчев дори е посочил адрес в гр. Варна, а това, че по тяхна жалба е направена проверката от служителите на РДНСК, не ги прави заинтересовани страни в процеса - жалбата им има характера на сигнал, който дори не обвързва органите на Дирекцията, РДНСК действа служебно. С оглед така изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,