Решение № 6554 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6490/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Б. И. Б., чрез адв. С. Юрукова против решение 2651 от 20.04.2021 г. по адм. д. 11259/2019 г. по описа на Административен съд София- град. Навеждат се доводи за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението си за разпределяне на доказателствената тежест по делото, като неправилно е дал указания, че в тежест на ищеца е да докаже незаконосъобразно бездействие на ответника. Оспорват се изводите на АССГ, че след като достъпът до данните е бил осъществен посредством противоправно посегателство от трети лица, НАП не следва да носи отговорност. Счита, че представените от ответника писмени доказателства - указания, вътрешни правила, методики, политики, инструкции не доказват изпълнение на предписаните мерки, още по - малко тяхната ефективност. Твърди, че съдът не е изпълнил задължението си по чл.146, ал.2 ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК да укаже на ищеца за кои от твърдените факти не сочи доказателства. Излага съображения, че НАП не са оспорили факта на получен СМС с потвърждение за изтекли лични данни. Иска се отмяна на оспореното решение е постановяване на решение по същество на спора, с което се уважи изцяло предявения срещу НАП иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв., ведно със законната лихва. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък. Ответната страна - Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител юрк. Г. Иванова в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Иска решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Производството пред административния съд е образувано по предявен иск от Б. И. Б. НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. от бездействия на НАП, довели до неправомерно разпространение на личните му данни, от което ищецът претърпял неимуществени вреди, представляващи психически страдания, страх от злоупотреба с изтеклите данни, физически нападения, заплахи, изнудвания, отвличания и др. С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил изцяло така предявения от Борисов срещу НАП иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ като неоснователен. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че искът е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на служители на НАП, изразяващо се в неизпълнение на задължения, произтичащи от чл.59, ал.1 от ЗЗЛД, чл. 24 и 32 от Регламент 2016/679 и чл. 45, ал.1, т.6, чл. 59, ал.1, чл. 64, 66, ал.1 и ал. 2, чл. 67 и 68 от ЗЗЛД. Приел е за безспорно, че на 15.07.2019г. е осъществен неоторизиран достъп до обработваните от НАП база данни с лични данни, вследствие на хакерска атака, за което е образувано и досъдебно производство и няма данни да е приключило, както и че се касае за противоправно поведение от страна на трети лица, което е довело до негативния резултат. Според АССГ липсва каквато и да е презумпция за противоправно поведение, включително действие или бездействие на администратора на лични данни - НАП, което да е довело до установеното деяние. Съдът е извършил преглед на предприетите мерки за защита на сигурността на информацията в НАП на база представените от ответника заповеди на изпълнителния директор на НАП, Методика за оценка на риска, утвърдена политика по информационна сигурност, Инструкция 2/08.05.2019г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри и въз основа на представените доказателства е стигнал до извод, че не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на НАП, което да обоснове наличието на първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Въпреки това, съдът е изложил мотиви и относно твърденията в исковата молба за настъпили вреди за ищеца. От доказателствата по делото, съдът е стигнал до извод за пасивно поведение от страна на ищеца, въпреки притесненията му не е предприел действия по установяване на конкретни засегнати/разкрити/ лични данни и действия за предотвратяване на евентуална злоупотреба с тях. Предвид липсата на първите две изискуеми предпоставки за уважаване на иска, съдът е счел безпредметно обсъждането на причинна връзка между бездействието и твърдяното увреждане като е отхвърлил изцяло предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С разпореждане от 22.07.2020 г. са дадени указания на НАП, че следва да подаде писмен отговор в 14 - дневен срок, в който да посочи доказателствата и да направи доказателствени искания. С разпореждането е указано на ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като следва да установи: наличието на твърдените вреди; наличието на незаконосъобразно действие или бездействие на органа или длъжностно лице; пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между него и вредите. С оглед на така установеното, оплакването в касационната жалба за неправилно разпределена доказателствената тежест между страните е основателно. В съдебния процес всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ответникът следва да докаже изпълнението на действията, дължими от него по силата на закона, което следва от изричната норма на чл. 82, §3 ОРЗД, според която администраторът на лични данни следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е приел подходящи технически и организационни мерки в съответствие с регламента, така че да изключи всяка своя отговорност за събитието, причинило вредата. В процеса пред първоинстанционния съд, за тези обстоятелства са давани указания единствено на ищеца, с което на практика цялата доказателствена тежест е възложена върху него, без да се съобрази вида на нарушението. На ответника по иска не е указано, че в негова тежест е да установи, че съгласно чл. 24 § 2 и § 3 и чл. 32 ОРДЗ е положил всички усилия и е осъществил всички подходящи политики, взел е всички подходящи мерки за защита на личните данни на всички физически и юридически лица , които притежава и обработва в служебно качество, както и че се придържа към одобрените кодекси за поведение или одобрени механизми за сертифициране, както и че прилага конкретни подходящи технически и организационни мерки, съобразени с конкретните рискове. Освен това съдът не е съобразил и служебното начало в съдебния процес по административни дела, включително необходимостта от специални знания за изясняване на съществен въпрос по делото, а именно какъв е техническият механизъм на неоторизирания достъп до лични данни, осъществен на 15.07.2019г. Решението е и необосновано. При липса на дадени указания за доказателствената тежест и на събрани относими към спора доказателства, изводът на административния съд за неоснователност на иска е формиран при посочените по-горе съществени процесуални нарушения, които са довели и до необоснованост на съдебното решение. По делото не е установена причината, довела до нерегламентирано разкриване и разпространение личните данни на ищеца и не е осъществен контрол дали то не е следствие от неприлагането на подходящи мерки за защита. Нарушението на Регламента, респективно липсата на такова нарушение е това, което следва да бъде установено в съдебния процес пред административния съд, като самият факт, че е общоизвестен факт, че случая достъпът до лични данни, съхранявани от ответника от широк кръг от лица не води автоматично до извод, че е установено нарушение на правилата, въведени за защита на личните данни. Неразрешеното разкриване и достъп може да е следствие от нарушението, но това следствие, както и самото нарушение, респективно тяхната липса, трябва да бъдат доказани и това изисква използване на специални знания. Правото на обезщетение и отговорността за причинени вреди са предвидени в чл. 82, § 1 ОРДЗ, съгласно който всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на регламента, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. Администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава регламента. Съгласно § 6 от цитирания текст на ОРДЗ, съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение се образуват пред съдилища, компетентни, съгласно правото на държавата - членка, посочена в член 79, параграф 2. Националната нормативна уредба за защита правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в ОРДЗ, се съдържа в Закона за защита на личните данни - чл. 1, ал. 1 ЗЗЛД. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата им по този Регламент и по закона субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни - чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД. В чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД не се съдържа специална процесуална уредба относно реда за упражняване на правото на субекта да сезира съда за нарушените му права при обработване на личните му данни, а се препраща към общия административнопроцесуален закон за търсене на отговорност на всички администратори на лични данни- Глава единадесета "Производство за обезщетения" на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета. С оглед на изложеното следва извод, че всеки засегнат частноправен субект може да предяви иск за обезщетение, ако са нарушени правата му по този регламент и е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредите. Предметът на доказване по чл. 82 ОРДЗ изисква следните задължителни елементи: 1. Наличие на материална или нематериална вреда; 2. Доказано нарушение на ОРДЗ; 3. Причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на Регламента. Изложените от ищеца факти, изрично сочещи на допуснати от администратора на лични данни нарушения на задължения, които произтичат от чл. 24 и чл. 32 от Регламента за защита на данни, обуславят правна квалификация на иска по чл. 82, §1 вр. §2 от Регламента. В случая липсват доказателства по отношение на посочените елементи. Предвид изложеното настоящия състав намира, че решението следва да бъде отменено като неправилно, а предвид установените нарушения на съдопроизводствените правила следва бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на деловодни разноски, съобразно изхода на делото.. При новото разглеждане на делото, съдът следва да разпредели доказателствената тежест, като даде конкретни указания за доказателствата, която всяка от страните следва да представи. С оглед фактите, които твърди ищеца и при съобразяване на постановеното решение от 14.12.2023 г. по дело С-340/2021 г. на Съда на Европейския съюз, че разпоредбата на чл. 82, § 1 от ОРДЗ, трябва да се тълкува в смисъл че опасенията, които субект на данни изпитва, в следствие на нарушение на този регламент от потенциална злоупотреба личните му данни от трето лице (трета страна по смисъла на чл. 4, т.10 ) ОРДЗ, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда, като следва да бъдат представени доказателства за твърдените настъпили нематериални вреди. По отношение на ответника, за който не е спорно, че е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4 § 7 от ОРЗД и при обработването им следва да спазва принципите за законосъобразност и добросъвестност, залегнали в чл. 5 § 1 б. "а", както и по б. "е" ОРДЗ, при указване на доказателствената тежест съдът следва да съобрази приложимата правна уредба, предвид изложеното по-горе, както и постановеното в посоченото решение на СЕС, че принципът на отчетност на администратора по чл. 5, § 7, конкретизиран в член 24 ОРДЗ трябва да се тълкува в смисъл, че в исковото производство по чл. 82 от този регламент, администраторът носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по чл. 32 ОРДЗ са подходящи. При разглеждане на делото, следва да бъде съобразено, че дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, като от значение за преценката му каква е тя, съдът е обвързан само фактическите твърдения на ищеца, въз основа на които съдът е длъжен да определи вярната правна квалификация на иска, съобразявайки от кой нормативен акт произтичат претендираните от ищеца правни последици и какво е мястото му в йерархията на източниците на правото. В случая се твърдят нарушения на задължения, произтичащи пряко от чл. 24 и чл. 32 от Регламента, като въз основа на това се претендира обезщетение по чл. 82 ОРДЗ. Ето защо при формиране на изводите си за наличие или липса на нарушение по тези текстове, съдът следва подробно да обсъди представените от НАП писмени доказателства, при съобразяване на разпоредбата на § 3 на чл. 24 ОРДЗ, а освен това следва да съобрази освен събраните в хода производството доказателства и постановеното в посоченото по-горе решение на СЕС, относно тълкуването на посочените разпоредби на ОРДЗ, а именно, че неразрешеното разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трето лице по смисъла на чл. 4, т.10 ОРДЗ сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от ответника технически и организационни мерки не са подходящи по смисъла на чл. 24 и 32 ОРДЗ, а преценката следва да бъде направена като се вземат предвид рисковете, свързани със съответното обработване и естеството, обхватът и прилагането им, съобразно тези рискове, както и че администраторът не се освобождава от задължението си по чл. 82, § 1 и § 2 ОРДЗ за обезщетяване на претърпените вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на личните му данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на чл. 4, т.10 ОРДЗ. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе по отношение на разноските, съгласно чл.226, ал.3 АПК. На основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение