Решение № 4418 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10110/2012 г.

Решение № 4418 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10110/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Строй финанс" ЕООД, представлявано от Маруся Ангелова Темелкова, против Решение № 2592/14.05.2012 на Административен съд София - Град, Първо отделение, 15 състав, постановено по адм. дело № 6330/2011 по описа на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 20001007283/13.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1001/13.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за отделните данъчни периоди от 20.02.2009 г. - 30.04.2010 г. в общ размер на 812 504,83 лв. по фактури, издадени от "Б. Г. Къмпани" ЕООД, "Мистик Транс 09" ЕООД и "Интерстрой 99" ЕООД. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП) е оспорил жалбата чрез процесуалния си представител гл. юрк. Манчева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 20001007283/13.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1001/13.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за отделните данъчни периоди от 20.02.2009 г. - 30.04.2010 г. в общ размер на 812 504,83 лв. по фактури, издадени от "Б. Г. Къмпани" ЕООД, "Мистик Транс 09" ЕООД и "Интерстрой 99" ЕООД. За да отхвърли жалбата на "Строй финанс" ЕООД, административният съд е приел, че валидният данъчен акт е издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на констатациите на органите по приходите. Според първостепенният съд законосъобразно не е признато право на данъчен кредит по ф-ри, с предмет доставка на стоки и строителни материали, издадени от "Б. Г. КЪМПАНИ" ЕООД, "Мистик Транс 09" ЕООД и "Интерстрой 99" ЕООД. По-нататък в мотивите на обжалваното решение е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка, като са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените в административната и в съдебната фази на спора писмени доказателства, както и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. В мотивите на решението е посочено, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка е прието, че доказателствената тежест на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните доставки на материали, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е направено от жалбоподателят, вследствие на което е прието, че липсва реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. Постановеното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. Обосновано е прието, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В касационната жалба не се сочат доводи, различни от формулираните по време на първоинстанционното производство, които да не са разгледани в решението. Съдът, обсъждайки доказателствата, е посочил, че не е установено доставчиците действително да са извършили доставка на стоките и на строителните материали, описани в издадените фактури. Депозираният отчет не дава информация относно доставчика "Б. Г. Къмпани" ЕООД за количеството и стойността на получените материали и изписаните /вложени или продадени/ от РЛ, както и за съответните наличности към съответният период. За установяване действителното изпълнение на договора, /според ССЕ/, са представени протоколи за доставени стоки и материали, фактури за предходни доставчици, договор за наем на склад в с. Мрамор и договор със "Строй транс ЧП" ЕООД. Първоинстанционният съд е обсъдил противоречията между срока на договора за наем и датата на предаване на държането на наетия склад, липсата на категорични доказателства кое е дружеството - наемател; несъответствието между предмета на договора за възлагане на превоз и задължението на изпълнителя да окаже консултантската услуга, липсата на данни в "Строй транс ЧП" ЕООД да са работили лица по трудов договор на длъжност шофьор. По делото не са посочени доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика - не е и спорно, че в дружеството липсват лица, назначени по трудов договор. Не е отстранена неяснотата за местоскладирането на стоките преди да бъдат предадени на жалбоподателя, респективно за начина, по който в предприятието на РЛ, е била организирана дейността по осигуряване на строителни материали. Относно доставчикът "Мистик Транс 09" ЕООД жалбоподателят е представил отчет по журнала на операциите за периода 1.06.2009 г. - 31.07.2009 г., в който липсва приключване към края на м. юни 2009 г., информация за материални наличности към периода, за количеството и стойността на получените и изписани материали. От разчетно - платежната ведомост на жалбоподателя през м. декември 2009 г. до април 2010 г., за януари 2010 г., е видно, че е заплащано възнаграждение на шофьор. Подписи на главен счетоводител и на касиер обаче не са налични. Депозирането на договор за наем на склад в гр. Костинброд, който съдържа противоречие между началната дата на срока и датата на предаване държането на имота, договор за транспортна услуга с "Мидекс 56" ЕООД, без данни за наличие на транспортни средства и правоспособен водач, и неясният отчет по журнала на операциите, съставен от страна РЛ по доставчика едва в рамките на съдебното производство, представляват доказателства, които ценени в съвкупност с отсъствието на достоверна дата, обуславят извод за неустановено съществуване и изпълнение на договор за транспортна услуга и за ползване на складово помещение. Анализирани ведно с липсата на работници, назначени по трудов договор в спорните периоди, както и за формиран стоков поток в полза на прекият доставчик, респ. за последваща реализация на полученото по спорните фактури, обуславят извод за законосъобразност на РА и в разглежданата част. По отношение доставчикът "Интерстрой 99" ЕООД, според информационната система на НАП, е констатирано, че той не разполага с шофьори, а са сключени трудови договори с лица на длъжност "продавач - консултанти". Не са ангажирани доказателства за транспортиране на строителните материали от описаният склад до РЛ. Отчетът по журнала на операциите е изготвен некоректно, без информация за движението по сметка 304. Съдът е изследвал подробно материално - техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците, като в тази връзка е направил обоснованият и верен правен извод, че в случаят не е доказана обективната им възможност да доставят на жалбоподателя строителни материали и конструкции в обекти по сключените договори. Последните са с рамков характер. За целта съдът е проследил взаимоотношенията на преките доставчици по повод сключените договори, установявайки редица несъответствия, както в клаузите на договорите, така и във фактически неустановените релевантни факти и обстоятелства, относно реалното ползване на съответните складови бази, наличие на транспортни средства, респ. назначен персонал и прочие. Проследявайки недоказаната техническа и кадрова обезпеченост на продажбата на строителни материали, по отделно за всеки един доставчик, както и съобразявайки обстоятелството, че жалбоподателят не реализирал доказателствената си тежест да установи последващото им реализиране или влагане в строителството, съдът е направил обоснован и коректен правен извод за липса на достатъчно и убедителни доказателства относно реалното изпълнение на облагаеми доставки, по които впоследствие е претендиран данъчен кредит, тоест за законосъобразност на РА. Оплакванията от касационната жалба са неоснователни. В мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени както писмените доказателства, събрани в ревизионното производство, (всеки един от протоколите от извършените насрещни проверки и доказателствата към него), така и тези, ангажирани в съдебната фаза на спора, включително основната и допълнителната ССчЕ. Съдът е взел предвид представеният в съдебната фаза договор за наем на склад и останалите писмени доказателства, послужили за изготвяне на заключенията по ССчЕ, представени в съдебното производство, посочвайки защо не кредитира част от тях. Последните остават изолирани във връзка с установяване на материалната обезпеченост на доставчика, то не е подкрепено от останалите доказателства. Подробно са описани събраните по време на делото документи, съответно правилно е формулиран основният спор между страните - дали строителните материали и стоките, предмет на процесните фактури, са действително доставени от доставчиците "Б. Г. Къмпани" ЕООД, "Мистик Транс 09" ЕООД, "Интерстрой 99" ЕООД. Обосновани са изводите на съда, изразяващи се в следното: поради непредставянето на доказателства от "Строй финанс" ЕООД не може да се установи начина на транспортиране на договорените материали и съответно прехвърляне на собствеността върху тях. Тези обстоятелства законосъобразно са мотивирали съдът да приеме, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства, не опровергават констатациите на приходните органи, поради което не може да бъде прието в случаят, че разглежданите фактури, документират реални облагаеми доставки. Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция. Само наличието на сключени договори и издадени фактури не установяват изпълнение на доставките, а единствено наличието на облигаторно правоотношение. Административният съд е посочил аналогични изводи, които следва да бъдат споделени. Правилни са мотивите, че доставчиците не разполагат с материален и кадрови ресурс за изпълнение на доставките, поради което същите реално не са извършени от тях. Оплакването на касатора, че тези констатации на органа по приходите са изградени при липса на цялостен анализ на доказателствения материал, не може да бъде възприет. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК непредставянето на доказателства, изискани по реда на аления трета, създава право за приходният орган да приеме, че те не съществуват. Горната разпоредба правилно е преценена от административния съд в контекста на приобщеният доказателствен материал и това е обусловило точните правни изводи. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, според които събраните по делото доказателства установяват извършването на доставките. Наличието на сключени договори и издадени фактури не установяват изпълнение на доставките, още повече, че доставчиците по представените рамкови договори, не са открити на декларираните данъчни адреси по време на ревизионното производство. С оглед на това настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение, счита че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до неговата отмяна. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Разноски: Съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение на Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП за касационното производство, тъй като възнаграждението в дължимия съгласно резултата по делото размер, вече е било присъдено от административния съд. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,