Решение № 3865 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11535/2023 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие срещу решение 353/30.10.2023 г. на Административен съд Сливен по адм. д. 315 по описа за 2023 г., с което е обявен за нищожен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 02-200-6500/4425#25 от 01.08.2023 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва правните изводи на съда за противоречие на прогласения за нищожен индивидуален административен акт с предходно отменително съдебно решение, доколкото съдебният акт за отмяна на предишния АУПДВ не разрешавал спора по същество не бил формиран извод за липса на нарушение от кандидата. Според касационния жалбоподател производството по издаване на АУПДВ се инициира от административния орган, край на спора слагал влезлия в сила административен акт, а не съдебно решение, поради което не било осъществено основанието по чл. 177, ал. 2 АПК за нищожност на акта на администрацията. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация И. Цонков, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд Сливен АУПДВ е установено в тежест на И. Цонков задължение за плащане на сумата 37 674.12 лева, представляваща 40 % от изплатени на ползвателя на помощта суми по заявления за кампании 2013 - 2015 по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 2013 г. с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1/2). Фактическо основание за издаване на акта е пропускът на ползвателя на помощта да подаде заявление за плащане за кампания 2016 и прекратяването на поетия агроекологичен ангажимент на Цонков с акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 с изх. 02-200-6500/4425 от 07.08.2019 г. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. б във вр. с чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 ЗПЗП. С първоинстанционното решение АУПДВ е обявен за нищожен. По установяванията на първостепенния съд по заявления за подпомагане/плащане за 2013, 2014 и 2015 г. на жалбоподателя е изплатена безвъзмездна финансова помощ в общ размер 94 185.31 лева по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 2013 г. Прекратяването на агроекологичния ангажимент през 2016 г. е в четвъртата година от поемането му, поради което определената за възстановяване част от БФП е определена по правилата на чл. 18, ал. 4, б. б от Наредба 11. Прекратяването на ангажимента е по отношение на 74.08 ха от общо заявени по мярката 108.77 ха. Към установените факти с правно значение съдът е отнесъл този на отмяната с влязло в сила решение 297/30.12.2020 г. на Адм. съд Сливен по адм.д. 348/2020 г. на АУПДВ 02-200-6500/4425 от 13.08.2020 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който по отношение на И. Цонков е установено публично държавно вземане в размер 37 674.12 лева. Според съда при издаването на акта не са нарушени административнопроизводствените правила. Той притежава формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следва от заповед 03-РД/3203 от 14.07.2023 г., с която изпълнителен директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. В мотивите на съдебния акт са посочени разпоредбите от нормативните актове, представляващи правно основание за издаване на оспорения административен акт и са дефинирани фактическите основания, пораждащи спорното държавно вземане. Първостепенният съд е определил като порок на оспорения административен акт, обуславящ нищожността му, неговото противоречие с влязло в сила съдебно решение. Противоречието е очертано с констатация за идентичността на съдържанието, разпоредителната част, издателят и адресата на оспорения и на вече отменения АУПДВ. Като правно значимо е отбелязано обстоятелството, че с решение 297/30.12.2020 г. на Адм. съд Сливен по адм.д. 348/2020 г. след отмяната на АУПДВ не е разпоредено изпращане на преписката на компетентния административен орган. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. След новелата от ДВ бр. 91 от 2019 г. на ЗПЗП на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед 03-РД/3203 от 14.07.2023 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване на АУПДВ. Соченият в утежняващия административен акт източник на вземането е пропускът на подпомаганото лице да подаде заявлението за подпомагане по реда и в срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления и схеми по мерки за директни плащания във вр. с чл. 60 от Наредба 11 от 06.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от ПСРС 2007-2013 г. При действието на чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 последица от неизпълнението на задължението за подаване на заявление за подпомагане по време на поетия ангажимент е изключването от подпомагане по наредбата и възникването на задължение за земеделския стопанин за възстановяване на получената финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване е обусловен от годината на прекратяване на участието на земеделския стопанин по мерките. При прекратяване в четвъртата година се дължи възстановяване на 40% от получените до момента компенсаторни плащания. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са правните изводи на първостепенния съд за недействителността на оспорения пред него акт. С обжалването на АУПДВ се отнася пред съда спор за съществуването и размера на публичното държавно вземане и законосъобразността на акта за установяването му. С решение 297/30.12.2020 г. на Адм. съд Сливен по адм.д. 348/2020 г. е отменен АУПДВ 02-200-6500/4425 от 13.08.2020 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Това решение е оставено в сила с решение 9971/04.10.2021 г. на Върховния административен съд по адм.д. 1935/2021 г. АУПДВ от 01.08.2023 г. е повторно издаден, тъй като е със съдържанието на отменения едни и същи са фактическите основания за издаването на акта, както и разпоредените задължения. При действието на чл. 177, ал. 2 АПК е изключено повторно издаденият акт да породи правни последици. Преценката за законосъобразност на отменения АУПДВ е на посочените в него правни основания и за разпоредената с него правна промяна. Изборът на администрацията да издаде АУПДВ със същото съдържание е несъвместим с правилото на чл. 177, ал. 2 АПК. В тази връзка са неотносими доводите за основанието за незаконосъобразност на отменения АУПДВ и субекта на инициативата за издаване на новия от значение е тъждеството в съдържанието на двата административни акта. Обратно на убеждението на касатора, не с влязъл в сила административен акт, а с влязлото в сила съдебно решение се слага край на правния спор и в това се изразява неговото правоустановяващо действие. Повторно издаденият индивидуален административен акт е нищожен и прогласяването на нищожността с обжалваното решение и в съответствие с материалния закон. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 4396.72 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение