Решение № 11512 от 13.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Пък-Х. Димитрова, чрез пълномощник адм. Банчева против решение 7341/07.12.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 6390/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед ФК-С1115-612169/21.06.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. С доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Иска да му бъдат присъдени направените разноски. Възразява и срещу приетата от съда мотивираност на срока на ПАМ и съответствието на същия с целта на закона. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Евтимов и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждние. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град /АССГ/ е била заповед ФК-С1115-612169/21.06.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Пък-Х. Димитрова е наложена ПАМ запечатване на търговски обект кафе-бар Баркли, находящ се в гр. София на ул. Княз Борис І 96, стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, изразяващо се в това, че търговецът използва фискално устройство, което не е от одобрен тип. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е, че заповедта отговаря на изискванията за форма, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания, както и че същата съдържа мотиви относно продължителността на срока. Изводът си за това, че от страна на ответника е доказано осъществяването на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС съдът е обосновал със следното: Фискалните устройства, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, трябва да отговарят на: 1. функционалните изисквания съгласно приложение 1; 2. техническите изисквания съгласно приложение 2. Според чл. 8, ал. 2 фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1. Сред функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в Приложение 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, в раздел ІІІ "Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с ФУ", в т. 4 е посочено, че фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение 1 и да съдържа задължително реквизита двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. Въпросният QR код според Приложение 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. представлява уникален двумерен баркод и се съдържа в края на всеки документ за продажба/сторно операция непосредствено преди текста "ФИСКАЛЕН БОН"/"СИСТЕМЕН БОН", а в случаите на издаване на ДУБЛИКАТ на фискален/системен бон непосредствено преди текста "СЛУЖЕБЕН БОН". С нормата на § 71, ал. 1 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, обн. ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г. е въведено задължение за лицата по чл. 3, с изключение на лицата, използващи ЕСФП и ИАСУТД, които са регистрирани по ЗДДС, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в срока до 31.03.2019 г. Текстът е допълнен с "и софтуер за управление на продажби" след "ИАСУТД", обн. ДВ бр. 26 от 2019 г. в сила от 29.03.2019 г. От протокола за извършена проверка в търговския обект на 13.07.2019 г. и приложения фискален касов бон 001122 от същата дата се установява, че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си по § 71, ал. 1 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ да приведе дейността си в съответствие с изискванията й относно фискалните устройства. Видно от приложения към протокола от проверката фискален бон от 13.07.2019 г. същият не съдържа QR код. Процесното ФУ не отговаря на функционалните изисквания към ФУ, тъй като същото по смисъла на наредбата ( чл. 8, ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 2) не представлява одобрен тип ФУ, независимо, че е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология с издадено свидетелство 536/08.02.2011 г. и е вписано в публичния регистър по чл. 10, ал. 9 от наредбата, а към 13.07.2019 г. регистрацията му не е прекратено. Това е така, защото за да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния регистър), то да отговаря на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По аргумент от чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не са от одобрен тип. Безспорно в случая от доказателствата по делото (писмените протокола за извършена проверка и фискален касов бон 0034200 л. 26 от делото ) се установява, че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си по § 71, ал. 1 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ да приведе дейността си в съответствие с изискванията на наредбата. От приложения към протокола от проверката фискален бон от 11.05.2021 г. се установява, че същият не съдържа QR код, а изискването фискалната касова бележка да съдържа такъв код, представлява едно от функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в Приложение 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ - раздел ІІІ, т. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 16 от същата наредба. Доколкото процесното ФУ не отговаря на функционалните изисквания към ФУ, същото по смисъла на наредбата (чл. 8, ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 2) не представлява одобрен тип ФУ, независимо, че е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология. Както по-горе се посочи, за да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно, освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния регистър), и да отговаря на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Освен това по аргумент от чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не са от одобрен тип. Относно срока на мярката съдът е приел, че той съответства на тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, както и на преследваната с ПАМ цел, а именно да се предотврати възможността за извършването на ново нарушение. Съобразено от страна на административния орган при определянето на срока е неправомерното поведение на оспорващия при отчитането на продажбите чрез използване на фискално устройство от неодобрен тип. Настоящият касационен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Правилни са изводите на административния съд за това, че оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за налагането на ПАМ, както и за това, че от страна на административния орган в изпълнение на задължението му по чл. 170, ал. 1 АПК е доказано наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. В съдебното решение, предмет на касационната проверка, са изложени изключително подробно фактите, които съдът е приел за установени въз основа на обсъдените от него доказателства, както и правните му изводи за наличието на основанието по чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за налагане на ПАМ. На основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК същите не следва да се преповтарят отново. Според чл. 186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ "се прилага" на лице, което извърши някое от изброените нарушения. При установено по съответния ред от административния орган нарушение, той налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него", но преценява продължителността на срока на мярката с оглед всички факти и обстоятелства, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Следователно, освен проверката на посочените в конкретната материалноправна норма граници на оперативната самостоятелност, проверката за законосъобразност включва и спазването на принципите на административния процес и особено принципите на законност и пропорционалност /съразмерност/, регламентирани в чл. 4 и чл. 6 АПК. Конкретните факти по спора правилно са преценени от първостепенния съд като такива, обосноваващи продължителност на срока 14 дни, т. е. половината от максимално допустимия. Установено е неизпълнение на регламентирано в правна норма задължение от страна на търговеца към датата на проверката 11.05.2021 г., т. е. повече от две години след като е изтекъл даденият в нея срок и осъществяване на търговска дейност през този период от време, при която се използва фискално устройство, неотговарящо на техническите и функционалните изисквания по чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., съответно се издават фискални бонове, неотговарящи на изискването на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, а именно да са издадени от одобрен тип фискално устройство. По така изложените съображения решението на административния съд като обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение