Решение № 10627 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8373/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ФИШ ИНВЕСТ" ООД, представлявано от управителя А. Р., чрез адв. Терзийска, срещу решение №22423/04.06.2026 година на Административен съд – София-град (АССГ) по адм.д. № 72/2026 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът допуснал съществени процесуални нарушения като не извършил реална и самостоятелна проверка на спорните факти и правни въпроси; не обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност; като поведението на съда било в противоречие с принципа на служебното начало в чл.9 АПК. Съдът неправилно приложил материалния закон в частта досежно всяко от твърдените нарушения. И като заключение направил неправилен извод за осъществяване на сочените нередности с всички елементи от фактическия им състав. Неправилен бил и изводът му относно размера на корекцията. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Решение № МДР-СД-01-72/26.08.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на (РУО) на Програма за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020г., а при условията на евентуалност след отмяна на решението на АССГ делото да се върне на друг съдебен състав за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът, ръководителят на Управляващия орган на (РУО) на Програма за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020г., чрез главен експерт Михайлов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт подлежащ на съдебен контрол за правилност пред настоящата инстанция. Предмет на контрол пред АССГ е Решение № МДР-СД-01-72/26.08.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на (РУО) на Програма за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020г., с което на "ФИШ ИНВЕСТ" ООД е определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите средства от ЕСИФ/ЕФСУ, представляващи засегнати от нарушението и поискани от бенефициера за възстановяване суми по договор от 27.01.2023г. с „АТИ КОНСУЛТ“ ЕООД. За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт с правна квалификация чл. 73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Възражението на касатора за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения е неоснователно. На основание чл. 168, ал.1 АПК съдебният състав е осъществил контрол за законосъобразност върху оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Изводите му от фактическа и правна страна са въз основа на анализ на събраните доказателства. Дали същите са при правилно приложение на закона, е въпрос по съществото на спора. Досежно правилното приложение на материалния закон: Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Решение № МДР-СД-01-72/26.08.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на (РУО) на Програма за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020г. е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. В тази част съставът на ВАС препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Спорът пред касационната съдебна инстанция се състои в това: 1. Осъществени ли са нарушенията на: - чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ; - чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 13, т. 2 от Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/01.07.2016 г.); - на чл. 3, ал. 7, т. 2 и т. 3, буква „б“ от ПМС № 160/2016 г.; - на чл.8, ал.3, т.3 от ПМС № 160/2016 г.?; 2. Осъществяват ли те съставите на нередности съответно по т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) за първите три и по т. 14, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за четвъртото нарушение? 3. Правилно ли е определен размера на финансовата корекция? Страните не спорят по следните факти: „ФИШ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 111032534, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, гр. София, район „Оборище“, бул. „Васил Левски“ №109, е бенефициер по Проект № BG14MFOP001-5.017-0005 - „Модернизация на съществуващо предприятие”, по процедура чрез подбор на проекти №BG14MFOP001-5.017 „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури” от Програма за морско дело и рибарство 2014 - 2020 (ПМДР 2014 – 2020). Дружеството е страна по административен договор за безвъзмездна финансова помощ № МДР-ИП-01-56/21.08.2023 г., изменен с допълнително споразумение № МДР-ИП-01-56/21.12.2023 г. В изпълнение на този договор е провело процедура за избор на изпълнител, финализирала с Договор от 27.01.2023 г. с „АТИ КОНСУЛТ“ ЕООД по процедура „Изграждане на система от възобновяеми енергийни източници за получаване на електроенергия за собствено потребление“. РУО констатира нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ; нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 13, т. 2 ПМС № 160/2016 г.; нарушение на чл. 3, ал. 7, т. 2 и т. 3, буква „б“ ПМС № 160/2016 г. и нарушение на чл.8, ал.3, т.3 ПМС № 160/2016 г., допуснати от бенефициера в хода на процедурата по избор на изпълнител, по отношение на които състава на АССГ прави обоснован извод за осъществяването им от фактическа и правна страна. При анализ на приложимото право във връзка с доказателствата и установените въз основа на тях факти, и като взе предвид становищата на страните, касационният състав намира изводите на АССГ в частта за осъществените нарушения за правилни. Нарушенията на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ и на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 13, т. 2 от Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. са осъществени чрез поставяне съответно на две ограничителни условия в критериите за подбор: 1. Изискан размер на застраховката по чл. 171 ЗУТ в размер по чл. 5, ал.2, т.2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, за строежи от втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ЗУТ – 400000 лв., при издадено Разрешение за строеж №85/15.09.2022 година за строителство от шеста категория.; 2. Изискан опит в строителството еднакво или сходно с предмета на поръчката през последните 3 приключили финансови години, при нормативна възможност за доказване на този опит пред последните 5 години считано от датата на подаване на офертата. Както правилно е установил съставът на АССГ, страните не спорят, че такива условия в критериите за подбор са поставени. Спорът е дали чрез поставянето им е нарушен чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, съответно чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 13, т. 2 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 160 на МС от 1.07.2016 г.? Съгласно чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ - Бенефициерите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата, както и информация, насочваща към конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент или друго подобно, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти, а когато предвид спецификата на предмета това е обективно невъзможно, след посочването им се добавят думите "или еквивалентно". В случая административният орган е мотивирал нарушенията с поставяне на критерии за подбор, които са ограничителни, тъй като необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Правилни са изводите, както на съда, така и на РУО, че съгласно чл. 171, ал. 1 ЗУТ, проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им, като според ал. 2 с. з. условията и редът за задължително застраховане на лицата по ал. 1, включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии, се определят с наредба на Министерския съвет. В разпоредбата на чл. 5 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38 от 24.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г. (НУРЗЗПС) са разписани минималните застрахователни стойности, като е видно, че същите следват категорията строеж по чл. 137, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл и доколкото в предмета на поръчката не е включен строеж от втора категория, застрахователната стойност на професионалната застраховка е необходимо да съответства на предвиденото за шеста категория, какъвто е предметът на поръчката. Следователно изискването, че участникът трябва да е застрахован с покритие съгласно чл. 171 ЗУТ, несъответстващо на обема и характера на поръчката, напълно не отговаря на нормативните предписания на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, което опровергава тезата на касатора за недопуснато необосновано ограничение на конкуренцията. Изводите на АССГ за осъществено нарушение са правилни. Съгласно чл. 3, ал. 13, т. 2 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 160 на МС от 1.07.2016 г., в случай че в публичната покана са включени изисквания за технически възможности и/или квалификация на кандидатите, бенефициерът може в зависимост от характера, количеството и обекта на процедурата да изиска от тях да представят списък на изпълненото строителството, сходно с предмета на поръчката, най-много за последните 5 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, придружен от препоръки за добро изпълнение; тези препоръки посочват стойността, датата и мястото на строителството, както и дали то е изпълнено в съответствие с нормативните изисквания. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 3, ал. 13, т. 2 ПМС № 160/2016 г. дава правомощие на възложителя да определя изисквания за техническите възможности на кандидатите, свързани с наличието на сходен с предмета на поръчката опит. Анализът на цитираната норма сочи, че условието включва три взаимно свързани компонента, формиращи в съвкупност едно изискване за актуален и успешен професионален/технически опит, а именно - изпълнени идентични или подобни на възлаганите дейности (списък на изпълненото строителство); времето, в което са изпълнени (най-много за последните 5 години от подаване на офертата); оценка на начина на изпълнение (препоръка за добро изпълнение). Доколкото не излиза от рамката на нормативно зададения максимален петгодишен период, няма пречка възложителят да фиксира по-кратък такъв. Съобразявайки редакцията на разпоредбата обаче, правилно АССГ и РУО приемат за ограничително поставено условие годините опит като срок да не се броят от датата на подаване на офертата. Оперативната самостоятелност на възложителя при въвеждането на процесното изискване не е безгранична и безконтролна. Неин коректив и критерий за законосъобразност е имено съответствието на поставеното изискване с принципите, ограниченията и забраните по чл. 50, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 ЗУСЕФСУ, респ. - чл. 3, ал. 13 ПМС № 160/2016 г. Самата норма на чл. 3, ал. 13 ПМС № 160/2016 г. обвързва възможността на възложителя да поставя изисквания за техническите възможности на кандидатите с характера, количеството и обекта на процедурата, но и със срок за изпълнение на сходните дейности, като изрично посочва откога следва да се брои този срок. По начина на формулирането му условието за сходен опит е в противоречие със сочената норма, и поради това е и необосновано ограничително и препятства участието на повече заинтересовани лица в процедурите. Съгласно чл. 3, ал. 7, т. 2 и т. 3, буква „б“ от ПМС № 160/2016 г., в публичната покана бенефициерът посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно подадените оферти и да осигурява на кандидатите за изпълнител достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от оценителите с конкретна стойност чрез експертна оценка. Правилни са изводите на РУО и на състава на АССГ, че използваната методика за оценка на офертите от възложителя по подпоказател А „Подход на работа, етапи и организация на строителната площадка“ и по подпоказател Б „Организация на работа“ не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно подадените оферти и не осигурява на кандидатите за изпълнител достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Анализът на критериите по тези подпоказатели обосновава вярното заключение, че така изработената система на оценяване не дава достатъчно информация на участниците за подхода на оценяване при анализ на изискването за „подробно представяне“ или „ясно описание“, или „описание на конкретиката“, или „описание на спецификата“. Правилен е изводът на АССГ за осъществено нарушение по посочената квалификация. Съгласно чл.8, ал.3, т.3 от ПМС № 160/2016 г. оценителите предлагат за отстраняване от участие в процедурата кандидат, който не отговаря на обявените изисквания за икономическо и финансово състояние, технически и професионални способности. В случая е било обявено изискване за застраховка по чл. 171 ЗУТ „Професионална отговорност“ в размер за 2-ра категория строеж, а определеният за изпълнител е предложил застрахователна полица за застраховка „Професионална отговорност“ за 3-та категория, което безспорно не отговаря на поставените от възложителя изискване. Правилен е изводът на състава на АССГ за осъществяване на нарушението по посочената квалификация. По поставения въпрос, осъществяват ли така реализираните нарушения съставите на нередности съответно по т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) за първите три и по т. 14, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за четвъртото нарушение, и правилно ли е определен размерът на финансовата корекция, съставът на ВАС намира изводите на АССГ за съответни на правилното приложение на закона и за обосновани: С оглед извода за осъществяване и на четирите нарушения следва да бъде обсъден и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, а именно – вредата. Еднопосочна е практиката на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз (СЕС), че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (вж. например: решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005: 548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011: 867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015: 660, т. 24; както и решение Wrocуaw, EU: C: 2016: 562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т. к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. В решението си РУО е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател, при съобразяване на принципа на некумулиране на процентните показатели. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор. В тази насока, правилен е изводът на състава на АССГ, че -нарушението на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ осъществява състава на нередността по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.); -нарушението на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 13, т. 2 ПМС № 160/01.07.2016 г. осъществява състава на нередността по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.); -нарушението на чл. 3, ал. 7, т. 2 и т. 3, буква „б“ ПМС № 160/2016 г. осъществява състава на нередността по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.); -нарушението на чл. 8, ал. 3, т. 3 ПМС № 160/2016 г. осъществява нередността по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.). За всяка от нередностите е определен съответен на приложимия норматив процентен показател корекция (съответно 10% за първите три и 25 % за четвъртата нередност), като при съобразяване на принципа на некумулиране на процентните показатели и на основание чл. 72, ал.4 ЗУСЕФСУ законосъобразно е определен процентен показател корекция от 25%. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат съдебно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, „Фиш Инвест“ ООД, ЕИК 111032534, следва да бъде осъдено да заплати на Министерство на земеделието и храните разноски в размер на 200 (двеста) евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение