Решение № 5234 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13927/2017 г.

ВАСI отделение23.04.2018 г.докладчик т Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5832/18.10.2017 г. по адм. д. № 562/2017 г. на Административен съд - С. град в частта, с която е отменен РА № Р-22221316002518-091-001/06.10.2016 г. на ТД на НАП - С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 54 800,74 лв. за м. 8 - 12.2011 г. по 18 бр. фактури на "Р. 5" ЕООД, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "П. и." ЕООД против РА № Р-22221316002518-091-001/06.10.2016 г. на ТД на НАП - С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 54 800,74 лв. за м. 8 - 12.2011 г. по 18 бр. фактури на "Р. 5" ЕООД. ОСЪЖДА "П. и." ЕООД да заплати на НАП - ЦУ - Дирекция "ОДОП" - С. 4728,33 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5234 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13927/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Д. на Дирекция "ОДОП" - С. моли да бъде отменено решение № 5832/18.10.2017 г. по адм. д. № 562/2017 г. на Административен съд - С. град в частта, с която е отменен РА № Р-22221316002518-091-001/06.10.2016 г. на ТД на НАП - С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 54 800,74 лв. за м. 8 - 12.2011 г. по 18 бр. фактури на "Р. 5" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "П. и." ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22221316002518-091-001/06.10.2016 г. на ТД на НАП - С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 54 800,74 лв. за периода м. 8 - 12.2011 г. по 18 бр. фактури на "Р. 5" ЕООД. В РА право на приспадане на данъчен кредит не е признато на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като доставките на СМР по спорните фактури не са осъществени. За да отмени РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Р. 5" ЕООД, съдът необосновано е приел, че доставките по посочените фактури са осъществени. Изводите на съда не се подкрепят от събраните доказателства. За предмет на фактурите са посочени "СМР съгласно акт обр. 19", без да бъдат конкретизирани. Съдът се е позовал на копия на спорните фактури, банкови извлечения за плащане по банков път и договор от 03.07.2015 г., сключен между жалбоподателя и "Р. 5" ЕООД, с предмет изпълнение на обект "Жилищна сграда с подземни гаражи", УПИ VI-63, 63б, кв. 43, район "Овча купел", ул. "Б." № ... Съдът е приел, че след като в книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа на обекта са посочени 5 работника, които са назначени по трудови правоотношение при доставчика "Р. 5" ЕООД, то същите са работили на обекта на ревизираното лице. Съдът не е обсъдил посочените в РД насрещни проверки на физическите лица, работили по трудови правоотношения в "Р. 5" ЕООД, от които се установява, че нито едно от лицата не е работило на обекта на "П. и." ЕООД - гр. С., ул. "Б." № ... Още в хода на ревизионното производство е било констатирано, че жалбоподателят притежава необходимите ресурси - нает персонал в областта на строителството, с които сам да извърши фактурираните услуги. Съдът необосновано е кредитирал представените протоколи - акт образец 19 за установяване завършването и заплащане на натуралните видове СМР, подписани и подпечатани от управителите на двете дружества - "П. и." ЕООД и "Р. 5" ЕООД и съответстващи по стойност на издадените фактури. Част от тях не съответстват по дата на издаване на отделните фактури, поради което не могат еднозначно да бъдат обвързани с тях и да докажат настъпване на данъчно събитие. Неправилно са преценени и изготвените количествено-стойностни сметки за извършени СМР, подписани от възложителя и от ревизираното дружество като изпълнител, които са изготвени месеци преди протоколите обр. 19 за предаване на извършените СМР от "Р. 5" ЕООД на ревизираното лице. Количествено-стойностни сметки за извършени от ревизираното лице СМР на обекта установяват, изпълнение и предаване на СМР от ревизираното лице на неговите възложители значително преди спорните фактури и протоколи обр. 19, съставени между ревизираното лице и доставчика. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се упражни право на приспадане на данъчен кредит, получателят по фактурата трябва да разполага с фактура, доставката, по която е осъществена от издателя на фактурата. В този смисъл е решението по дела С-152/02 на СЕО, С-285/09 на СЕС и редица други. В случая осъществяване на доставки на СМР от "Р. 5" ЕООД не е доказано, поради което за ревизираното лице не възниква право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Решението като неправилно в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 54 800,74 лв. по фактурите на "Р. 5" ЕООД следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер 2420,07 лв. и 2308,26 лв. за касационната инстанция - общо 4728,33 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1