Решение № 3855 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11069/2013 г.

ВАСVII отделение19.03.2014 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 1231 от 04.06.2013 г. по адм. дело № 68/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация № 6 от 15.08.2012 г. на главен инспектор "МДТ" към община Родопи, мълчаливо потвърден от ръководителя на звеното за местни приходи при община Родопи, ИЗПРАЩА на ръководителя на звеното за местни приходи в община Родопи жалбата на "Аква Ком" ЕООД вх. N 53-170 от 13.09.2012 г. срещу акт за установяване на задължение по декларация № 6 от 15.08.2012 г. на главен инспектор "МДТ" към община Родопи за произнасяне В ЧАСТТА за задълженията за ТБО в размер на 19 731, 99 лв. и лихви в размер на 4 816, 24 лв., определени за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2011 г. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3855 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11069/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Аква Ком" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от управителя Катушев, чрез адв. Костов, срещу решение № 1231 от 04.06.2013 г., постановено по адм. дело № 68/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 6 от 15.08.2012 г. на главен инспектор "МДТ" към община Родопи, мълчаливо потвърден от ръководителя на звеното за местни приходи при община Родопи, по отношение на установените задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2009-31.12.2011 г. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът е извел неправилен извод относно компетентността на издателя на акта, тъй като по делото липсва изрична заповед на кмета на община Родопи, с която съставилият АУЗД главен инспектор да е определен за длъжностно лице с права и задължения на орган по приходите, като е представена единствено длъжностна характеристика на служителя. Твърди също така, че не била спазена процедурата по задължителното оспорване по административен ред на процесния АУЗД, тъй като в случая не бил назначен ръководител на звеното за местни приходи в община Родопи. Административният съд бил приложил неправилно и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като по делото не са представени каквито и да било доказателства, че услугата по поддържане чистота на териториите, както и тази по обезвреждане на битови отпадъци, е била предоставяна по отношение имота му, поради което такса за този вид услуги неправилно му е била начислена. Иска се отмяна на решението в оспорената част с пререшаване на спора по същество, като се отмени процесният административен акт. Ответникът - ръководителят на звеното за местни приходи при община Родопи, чрез процесуалния си представител адв. Кумчев, в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С оспореното решение Административният съд Пловдив е отменил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 6 от 15.08.2012 г. на главен инспектор към отдел "Финанси" при община Родопи, мълчаливо потвърден от ръководителя на звеното за местни приходи при община Родопи, в частта, с която на "Аква Ком" ЕООД за определени задължения за ТБО в общ размер от 26 381.36 лв. и прилежащи лихви върху тази сума в общ размер от 6 188.82 лв., за разликата над 19 731.99 лв. до пълния размер на задължението и за сумата на определените законни лихви над 4 816.24 лв. до пълния им размер, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Както се установява от протоколите на проведените съдебни заседания, като ответник в първоинстанционното производство е призован ръководителят на звеното за местни приходи в община Родопи. Върховния административен съд намира, че по административната преписка няма данни да е изпълнена процедурата по административно оспорване на процесния АУЗД, което е задължително с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима в настоящото производство чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. На основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. В случая процесният АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и противно на посоченото в него (стр. 63 от първоинстанционното дело), същият подлежи на обжалване пред директора на териториалната дирекция, който с оглед на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. Едва след като този правен ред е изчерпан и касационният жалбоподател не е удовлетворен от неговото решение, за него ще е налице правна възможност да оспори акта по съдебен ред. В случая "Аква Ком" ЕООД е сезирало с жалба вх. № 53-170 от 13.09.2012 г. (стр. 50 от първоинстанционното дело) кмета на община Родопи, който като некомпетентен да се произнесе и на основание чл. 146 от ДОПК е следвало да изпрати преписката на решаващия орган (ръководителят на звеното за местни приходи в община Родопи) в седмодневен срок за произнасяне. По делото липсват данни преписката да е изпратена на последния, следователно ръководителят на звеното за местни приходи в община Родопи въобще не е бил сезиран и изводът на административния съд за мълчаливо потвърждаване на оспорения по административен ред АУЗД е необоснован. Следователно, не е извършено задължителното обжалване на АУЗД по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за сезиране на административния съд, с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Първоинстанционният съд, вместо да прекрати съдебното производство и да изпрати жалбата вх. № 53-170 от 13.09.2012 г. на компетентния по-горестоящ административен орган, се произнесъл по същество и постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Предвид гореизложеното, налице са предпоставките на чл. 221, ал. 3, предл. 2 от АПК за обезсилване на първоинстанционното решение на Административен съд Пловдив в оспорената част, като жалбата на дружеството от 13.09.2012 г. ведно с цялата преписка се изпрати на ръководителя на звеното за местни приходи в община Родопи за произнасяне, а съдебното производство се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2