Решение № 15338 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2019 г.

Решение № 15338 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка със Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на С. Стефанов от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Тончев, срещу решение № 9318 от 18.06.2019 г. по адм. д. № 9389/2018 г. на ВАС, тричленен състав на Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 8121 К - 6535 от 25.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 14 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на С. Стефанов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на С. Стефанов на длъжност "главен експерт" в отдел "Индустриално в МВР като полицейски инспектор VI степен в група "Транспортна полиция" Надежда, сектор "Охранителна полиция" към 02 Районно управление (РУ) – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). С касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в противоречие със закона и събраните доказателства съдът е приел, че при издаване на оспорената пред него не са допуснати нарушения от категорията на съществените, а именно твърди, че наказанието е наложено след изтичане на предвидените в чл. 195 и чл. 196 от ЗМВР срокове. Твърди и неправилност на извода за наличие на материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед, като напротив твърди липсата на такива. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповед № 8121 К – 6535 от 25.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Претендира разноски. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Райкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, състав на ВАС, Пето отделение е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при издаването й не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Приел е, че жалбоподателят е бил надлежно запознат с обобщена справка относно извършената проверка, поради което не му е било нарушено правото на защита. Приел е, че не е допуснато нарушение на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, тъй като е спазен преклузивният двумесечен срок по тази разпоредба от откриване на нарушението, като е приел, че същото се счита открито за дисциплинарно – наказващия орган към момента на запознаването му с всички събрани в административната преписка доказателства за установяване на нарушението. Приел е, че това е станало на 15.05.2018 г. и съответно издадената на 25.05.2018 г. заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Приел и че оспорената заповед е материално законосъобразна, издадена в съответствие с чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР, според която дисциплинарно наказание "уволнение" се налага, когато в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗМВР се установи, че преди налагането на наказанието служителят е извършил друго нарушение, за което се налага същото или по – тежко наказание. Приел е, че със заповед № 8121 К – 2650 от 13.07.2016 г. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", като установените в срока на действие на тази заповед като такива по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР по оспорената заповед, системни нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда налагане на същото наказание, предполагат наличието на предпоставките по чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР. Поради и това е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. На първо място неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението, поради неправилното приложение на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 г. от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. С оглед на изложеното в процесния случай дисциплинарното нарушение се смята за открито съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР, когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при министъра на вътрешните работи. Неоснователно е възражението, че този момент е момента, в който е издадена заповед за образуване на дисциплинарно производство от 14.07.2017 г., тъй като тя слага началото на производството, в което следва да се установи дали действително е извършено нарушение и от кой, като това се установява и от съдържанието на тази заповед. В тази връзка правилно в оспореното решение е прието, че при налагане на дисциплинарното наказание е спазен срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. На второ място неправилно в оспореното решение е прието, че са налице материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Същата е издадена на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 14, а именно за тежко нарушение на служебната дисциплина. За да постанови оспорената заповед органът е приел, че в периода 02.06.2016 г. - 27.06.2016 г. жалбоподателят е извършил пет отделни дисциплинарни нарушения, за които се предвижда дисциплинарно наказание "порицание", но тъй като тези нарушения са системни по смисъла на § 1, т. 22 ЗМВР за тях се предвижда наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години. Тези дисциплинарни нарушения са установени в срока на изтърпяване на дисциплинарното наказание по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", а са извършени преди налагане на това наказание на 13.07.2016 г., поради което се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 14 ЗМВР, поради което за тях се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Нормата на чл. 203, ал. 1, т. 14 ЗМВР предвижда, че "Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са: когато в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 и 5 се установи, че преди налагане на наказанието служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание". В настоящия случай на първо място от оспорената заповед е видно, че са установени пет нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. 4 от ЗМВР – "за неизпълнение на разпореждане на преките ръководители", за всяко от което е прието, че по чл. 200, ал. 1, т. 11 – "за неизпълнение на заповед" е предвидено дисциплинарно наказание "порицание", т. е. за установените нарушения не е предвидено по – тежко или същото наказание. В заповедта е прието и друго, а именно, че тъй като се касае за пет нарушения, т. е. системни такива по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, което е приел пак за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 пред. 4, като вече го е квалифицирал като "системни нарушения на служебната дисциплина" по чл. 201, ал. 1, т. 2 о е налице, за което е приел, че се налага същото наказание, каквото вече изтърпява жалбоподателя, а именно "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Посоченото води до вътрешно противоречие в оспорената заповед, като не става ясно точно какво е приел административния орган, а именно дали се касае за нарушения, за които се налага наказание "порицание", по – леко от вече наложеното, при което не е приложим текста на чл. 203, ал. 1, т. 14 ЗМВР, или такова, за което се налага същото като вече наложеното наказание. Това противоречие в заповедта води до съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като нарушава правото на защита на наказаното лице, отразявайки се на възможността еднозначно да разбере какво е вмененото му нарушение и съответно следващото се наказание, респективно на преценката на съда досежно наличието на предпоставките по чл. 203, ал. 1 т. 14 ЗМВР. Дори обаче да се приеме, че се касае за установено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 пред. 4 във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР, а именно "системни нарушения на служебната дисциплина", за които се следва същото наказание, каквото вече е наложено на жалбоподателя със заповед от 13.07.2016 г., то пак не са налице предпоставките по чл. 203, ал. 1, т. 14 ЗМВР. Видно от посочената разпоредба същата изисква в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 и 5 да се установи, че преди налагане на наказанието служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се налага същото или по – тежко наказание. Предпоставките са да има извършено друго нарушение, преди налагане на наказание. Разпоредбата обаче изисква и това установяване да бъде направено в срока на изтърпяване на вече наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 и 5 ЗМВР. В случая не е спорно, че на жалбоподателя е било наложено наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" със заповед № 8121 К – 2650 от 13.07.2016 г., като от тази дата 13.07.2016 г. е започнало изтърпяването на посоченото наказание, което, тъй като е за една година е изтърпявано до 13.07.2017 г. Наказанието по заповедта от 13.07.2016 г. е изтърпявано в посочения период, въпреки оспорването на тази заповед от Стефанов пред съда, тъй като съобразно чл. 211 ЗМВР в относимата редакция към издаването на тази заповед (ДВ бр. 14/2015 г.) обжалването не спира изпълнението. След като обжалването на заповедта от 13.07.2016 г. не е спряло нейното изпълнение, то наложеното наказание е изтърпявано до 13.07.2017 г. В срока на изтърпяване на наказанието, посочен по – горе не е налице установяване на другите предходни нарушения. Най – ранния срок, в който те биха могли да се приемат за установени, макар това да е в противоречие с чл. 196, ал. 2 от ЗМВР е датата на образуване на дисциплинарното производство, което е станало на 14.07.2017 г., т. е. след изтичане на изтърпяването на предходното наказание. Във връзка с изложеното установените със Заповед № 8121 К – 6535 от 25.05.2018 г. нарушения на служебната дисциплина не са извършени в срока на изтърпяване на наказанието "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Щом процесните нарушения не са извършени и не са установени в срока на изтърпяване на наказанието по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, то и тяхната квалификация като тежки нарушения на служебната дисциплина е незаконосъобразна. В тази връзка настоящият състав намира, че в настоящия случай не са били налице предпоставките по чл. 203, ал. 1, т. 14 ЗМВР, поради и което оспорената заповед е незаконосъобразна. Като е достигнал до обратен извод, съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповед № 8121 К – 6535 от 25.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски, като същото като доказано следва да бъде уважено. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на Върховния административен съд