Решение № 4986 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2015 г.

Решение № 4986 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Йончев Събев срещу решение № 1214/4.03.2015 г., постановено по адм. д. 223/2015 г. на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция"- Министерство на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1214/4.03.2015 г., постановено по адм. д. 223/2015 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на Атанас Йончев Събев против Заповед № 6569/23.09.2014 г. на директора на ГДГП, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността - младши разузнавач в група ОИД на ГПУ - София от Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари. Административният съд е приел, че е налице цитираното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение, защото служителят е нарушил виновно етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. 7 и т. 8, което е установено от дисциплинарнонаказващият орган при спазване на предвидената процедура. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно без допуснати процесуални нарушения. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че са налице предпоставките на чл. 194, ал. 2, т . 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. При съобразяване със събраните по делото доказателства обосновано АССГ приема за установено по категоричен начин, че жалбоподателят Атанас Събев на 20.03.2014 г. при изпълнение на служебните си задължения като младши разузнавач (04 РУП) в 03 група "Издирване" на 03 сектор "Издирване" на отдел "Противодействие на криминалната престъпност" при СДВР е получил протокол за доброволно предаване от Георги Христов Георгиев - управител на магазин за мобилни телефони, намиращ се в гр. София, бул. "Христо Ботев" № 22 осем броя мобилни телефони, като от 14.04.2014 г. до 15.09.2014 г. неправомерно е задържал четири от тях (два броя с марка "Vertu Ascent" с IMEI 356282010035693 и IMEI 356282010446528, един брой "Samsung S 4" с IMEI 359544050819899 и един брой "Samsung Galaxy Note 2" с IMEI 355696058764453, с което виновно е нарушил т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства и напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. В случая фактът, че жалбоподателят при изпълнение на служебните си задължения е получил с протокол за доброволно предаване от Георги Христов Георгиев осем броя мобилни телефони, като от 14.04.2014 г. до 15.09.2014 г. неправомерно е задържал четири от тях, несъмнено сочи, че поведението му е насочено към извършване на правонарушение. Това поведение е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция. Действията на Събев са основание да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на гражданин и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Изводите на съдебния състав за спазване на административната процедура и за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните в съдебната фаза доказателства, които са обсъдени задълбочено и последователно, като се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Изрично следва да бъде посочено, че дисциплинарното наказание е наложено поради извършени фактически действия от жалбоподателя, които представляват нарушения на Етичния кодекс. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Ответникът не е направил разноски за пред настоящата инстанция, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане касационният жалбоподател му дължи сумата 400 лв. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,