Решение № 1813 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15923/2013 г.

Решение № 1813 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15923/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по касационните жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) със седалище гр. София и на "Енерго-Про Мрежи" АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез процесуалния представител - адв. Ст. Цаков, против решение № 12766 от 03.10.2013 г., постановено по адм. дело № 4737 от 2013 г. на Върховния административен съд - тричленен състав на четвърто отделение. И в двете касационни жалби са изложени подробни съображения по съществото на спора, като са наведени доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. З от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - "Агро Елит" ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Д. Стойчева, в два писмен отговора по двете касационни жалби поддържа становище за неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски като адвокатски възнаграждения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационните жалби. Петчленният състав на I колегия на Върховния административен съд, като съобрази, че касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, приема, че са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни при следните съображения: В производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ тричленният състав на Върховния административен съд е отменил по жалба на "Агро Елит" ЕООД със седалище гр. София решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са били определени, считано от 18.09.2012 г., временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел IV, т. 6. Съображенията на съда за това са били, че оспорваният акт е издаден от компетентния административен орган в законен състав и в пределите на нормативно установената компетентност, но при постановяването му са допуснати особено съществени процесуални нарушения, довели до определяне на временната цена за достъп по произволен и необоснован начин и до нарушаване на принципа по чл. 31, т. 1 от ЗЕ. Актът не отговарял и на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа фактическите основания за издаването му. Тези пороци съставлявали отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2, 4 и 5 от АПК и водели до отмяна на административния акт в оспорваната му част като незаконосъобразен. Решението е допустимо и законосъобразно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и с оглед възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Дружеството жалбоподател е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че е собственик на фотоволтаичен енергиен парк "Коларово" с обща инсталирана мощност 5000 кW и съгласно действащото законодателство е сключило договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, въвело е в експлоатация централата и е сключило договор за изкупуване на ел. енергия с "Е. ОН България Мрежи" АД за законово определен срок по определена от ДКЕВР преференциална цена, определена с решение № Ц-018 от 28.06.2012 г. С определените в раздел VI, т. 6 временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи пряко се засягат права и законни интереси на търговското дружество. Ето защо и правилно решаващият съд е приел наличие на правен интерес от оспорването. Както е прието в цитираното от касатора ДКЕВР решение № 5 постановено по КД № 11 от 2006 г. от КС на РБ, във всички случаи при съдебно обжалване както гражданите, така и юридическите лица следва да обосноват правния си интерес. Активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато административният акт засяга пряко права, законни интереси или създава за тях задължения. Ето защо са необосновани твърденията в касационната жалба, че "... между ДКЕВР и жалбоподателя не съществуват преки правоотношения...". Невярно е и твърдението, че търговското дружество не е страна в административното производство, в рамките на което е постановено оспорваното решение. Макар и да не е страна, "Агро Елит" ЕООД е адресат на оспорвания административен акт в качеството му на производител на ел. енергия от възобновяем източник с определена мощност, т. е. пряко се засягат права и интереси на търговското дружество. В този ред на мисли следва да се има предвид и Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, по силата на която решенията на регулаторните органи следва да са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол. Държавите членки, следва да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, с които всяка страна, засегната от решение на регулаторен орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да било правителство. Необосновано е и твърдението, че обжалваното решение на ДКЕВР е "междинен акт, постановен в хода на висящо административно производство, започнало по заявление на..." оператори на електроразпределителните мрежи. Решението за определяне на временни цени за достъп не е етап от административно производство по определяне на "окончателни" цени (защото и тази окончателност е временна), а е самостоятелен и индивидуален административен акт, с който пряко се засягат права и интереси на производител на ел. енергия от възобновяем източник. Ето защо подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. В този смисъл е постановен и влязъл в сила съдебен акт. В съответствие с доказателствата по делото е направеният от съда извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е изложил фактическите и правните основания за издаване на акта, не е обосновал определената с решението временна цена, което напълно лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. Възраженията за "служебно събрана информация" са обсъдени в мотивите на решаващия състав и тези мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. При това "служебно" събиране на информация са нарушени принципът на равнопоставеност на страните в административното производство и принципът за прозрачност, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно въз основа на какви източници, параметри и обстоятелства са определени цените. Мотивите за издаване на решението са най-общи и идентични с изложените в предхождащия го доклад и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система. Тричленният състав Върховния административен съд в пълен обем е анализирал действащата към датата на издаването на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определянето на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните изисквания към определянето на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и 24 ЗЕ, както и на принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, е обосновало правилния извод на съда, че постановяването на оспореното решение е в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. Ето защо са обосновани и законосъобразни правните изводи на решаващия тричленен състав, че установените нарушения съставляват основания за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК във връзка с направено възражение за прекомерност на търсените разноски, касаторите следва солидарно да заплатят на ответника 2000 лв. разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,