Решение № 93 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2520/2007 г.

Решение № 93 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2520/2007 г., IV г. о., докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 234 ГПК вр. с чл. 231, ал. 1, б. "а" и б. "е" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 12 ГПК. С решение от 19.04.2005 г. по гр. д № 2223/2001 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 12.08.1997 г. по гр. д. № 5303/1995 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от М. Г. Л. и И. Г. У. за признаване на установено по отношение на И. Г. В., С. М. Й., М. Г. Г., К. Г. М., Д. Г. В., Б. А. С., Т. А. В., С. Б. П., Д. К. Д., Б. К. Й., Т. В. К., В. В. Я., С. В. В., Х. К. Х., Л. Х. К., В. С. В., Т. С. Д., Д. Т. Д., В. Я. Б., В. Я. К., К. Х. Х. и Я. В. К., че В. П. Г., починал на 31.01.1955 г., е бил собственик към момента на внасянето им в ТКЗС на земеделски земи, в т. ч. на нива с площ от 2500 кв. м., находяща се в местността УГ"-Лозенец", землище на с. Ф.. С молба вх. № 1* от 19.01.2007 г., подадена от С. М. Й. се иска отмяна на основание чл. 231, б. "а" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр. д. № 2223/2001 г. в частта му, с която съдът се е произнесъл по отношение собствеността на нива с площ от 2500 кв., местност УГ"-Лозенец", землище на с. Ф.. Ответниците по молбата за отмяна М. Г. Л. и И. Г. У. я оспорват като считат, че е недопустима, а по същество - неоснователна. Ответниците С. В. В., Х. К. Х., Л. Х. К., Б. А. С., С. Б. П., Д. К. Д., М. Г. Г., Д. Г. В., К. Г. М., Б. К. Й., В. Я. К., В. Я. Б., В. В. Я., Т. С. Д., Т. В. К., Я. В. К., Д. Т. Д., К. Х. К. и конституираните в хода на процеса при условията на чл. 120 ГПК (отм.) наследници по закон на починалата на 07.10.2007 г. Тинка А. С. - Д. И. Д., Ц. Д. П., А. Д. И. и Б. А. С. изразяват становище, че молбата за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) е основателна. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна предвид следните съображения: С влязлото в сила решение от 19.04.2005 г. на Софийски градски съд на по гр. д № 2223/2001 г. е уважен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - признато е за установено между страните по делото, че В. П. Г., починал на 31.01.1955 г., е бил собственик към момента на внасянето и в ТКЗС на нива с площ от 2500 кв. м., находяща се в местността УГ"-Лозенец", землище на с. Ф. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение се поддържа, че е налице ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), което е от съществено значение за правилното решаване на делото - нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, том ХII, регистър 2490, дело 1949/1939 г., удостоверяващ обстоятелството, че през 1939 г. Владимир П. Г. се е разпоредил възмездно с нива в м. "Л" с площ от 5,290 кв. м. в землището на с. Ф., Софийска област в полза на лицето С. В. М. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, том ХII, регистър 2490, дело 1949/1939 г. не е представен в хода на производството по делото, поради което съставлява ново доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), но с оглед обстоятелството, че актът е съхраняван в публичен регистър, намиращ се е в публично учреждение, страната е могла да се снабди с този документ и да го представи в хода на инстанционното производство. При положена нормално дължима грижа за добро водене на делото, страната е следвало да извърши напълно възможна справка по официален регистър, при което да се снабди с документа своевременно. Непредставянето му в хода на съдебния процес по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е резултат на проявена небрежност при попълване на делото с доказателства, която не може да бъде преодоляна по пътя на извънредния способ по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) за отмяна на влязлото в сила решение. Независимо от изложеното, представеното писмено доказателство не е от съществено значение за изхода на делото. Документът удостоверява прехвърляне на имот в полза на трето, неучаствуващо по делото лице, от чиито права молителката не може да черпи доводи в своя полза. И на последно място: от представеният нотариален акт не може да се изведе извод за идентичност между имотът, предмет на прехвърлителната сделка - нива в м. "Л" с площ от 5,290 кв. м. в землището на с. Ф. и имотът, предмет на искът с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - нива с площ от 2500 кв., местност УГ"- Лозенец", землище на с. Ф. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение