Решение № 12970 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11528/2019 г.

Решение № 12970 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11528/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Димитров, чрез адв. Василева, срещу Решение № 348/7.08.2019 г. на Административен съд – Враца по адм. дело № 217/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 230/19.02.2019 г. на кмета на община Враца, нареждаща премахването на строеж "Гараж с пристройка", находящ се в УПИ V-225, кв. 75 по плана на [ж. к.], [населено място], като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Ответникът – кметът на община Враца, не взема участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Строежът, предмет на потвърдената заповед, е от пета категория – чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ, и за извършването му на общо основание е било необходимо разрешение за строеж – чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата на разрешителен акт, чието издаване не се и твърди от оспорващия, обуславя незаконността на строежа в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и произтичащото от нея правомощие на кмета да разпореди премахването му – чл. 225а, ал. 1 от закона. Въпреки че административният орган не е мотивирал изрично противоречието с подробния устройствен план, заключението на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза удостоверява, че строежът не се запазва според застроителния план за УПИ V-225, кв. 75. В случая търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, правилно е изключена от съда. Доколкото съобразно данните по делото строежът е от 1982 г., по отношение на търпимостта му е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Постройката е изградена в противоречие с чл. 97, т. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. (отм. 1995 г.) – калканната й стена не се покрива напълно от калканна стена на заварена сграда в съседния парцел (вж. констатациите на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза). Това основание е достатъчно за отричане на търпимостта по действалите към момента на строителството нормативни правила. Алтернативно – строежът не е допустим и според ЗУТ поради несъответствие отново с правилата относно припокриването на калканните стени на постройки на допълващото застрояване със заварени или новопредвидени постройки или плътни огради в съседния урегулиран поземлен имот, когато са разположени на вътрешната граница на имота - чл. 42, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗУТ. При кумулативното отсъствие на разрешение за строеж и на предпоставките, обуславящи евентуалната му търпимост, премахването на строежа е било разпоредено законосъобразно, а с отхвърлящото жалбата против заповедта съдебно решение е приложен правилно материалният закон. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение