Решение № 5651 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 148/2010 г.

Решение № 5651 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 148/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йоанна Николова Краева от с. Гложене, обл. Ловеч, срещу решение № 128 от 27.11.2009 г. по адм. дело № 248 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Ловеч, с което е отхвърлено оспорването на заповед № 683/04.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Тетевен, потвърдена с решение № ПН 04-31/01.07.2009 г. на Директора на РДСП, гр. Ловеч. Посочените пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Тетевен, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура e дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Ловеч е заповед № 683 от 04.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. Тетевен, потвърдена с решение № ПН 04-31 от 01.07.2009 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП), гр. Ловеч, с която на Йоанна Николова Краева от с. Гложене е отказано отпускане на еднократна социална помощ за инцидентно възникнала здравна потребност на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане). За да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна, Административен съд - Ловеч незаконосъобразно е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на уредената в чл. 27 от ППЗСП процедура и съдържа изложение на фактическите и правните основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Необоснован е изводът на съда за невъзникнала инцидентна потребност от здравословен характер като предпоставка за отпускане на еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Административното производство пред ДСП Тетевен е започнало по молба-декларация вх. № 683/16.05.2009 г., подадена от Йоанна Николова Краева от с. Гложене, обл. Ловеч, за еднократна социална помощ за "лекарства за лечение за физиотерапия". Към молба-декларацията са приложени 10 бр. амбулаторни листове, издадени през периода 04.11.2008 г. - 22.04.2009 г., медицински направления, фактури за закупени лекарства и ДР. В социалния доклад № 683/16.05.2009 г., изготвен за резултатите от социалната анкета, представените доказателства за здравословното състояние на заявителката въобще не са описани и не са обсъдени. Социалната анкета е проведена при допуснато нарушение на допълнителната разпоредба на § 1, т. 11 на Закона за социално подпомагане (редакция - ДВ, бр. 14 от 2009 г.), която изисква от социалния работник да проучи документацията по случая. Нарушен е и чл. 35 от АПК, задължаващ административния орган да издаде административния акт едва след изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Оспорената заповед за отказ за отпускане на еднократна социална помощ не съдържа обосноваващите я фактически съображения, което съставлява съществено нарушение на административнопроцесуалната разпоредба на чл. 13, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган не е подложил на преценка здравословното състояние на лицето с оглед на представените медицински и счетоводни документи, а се е ограничил с извода, че "няма констатирано наличие на инцидент, довел до невъзможност за справяне със собствени средства или подкрепа на близки". Така изложените мотиви индикират неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, която предвижда отпускане на помощ не при възникнал инцидент, т. е. настъпило произшествие и последвало травматично увреждане, а при инцидентно възникнала потребност от жизненоважен характер, в случая здравословен. Преценката за наличието на потребност от здравен характер, която е възникнала инцидентно, т. е. неочаквано, и е наложила непредвидени допълнителни разходи за задоволяването й, е изцяло извън мотивите на оспорения административен акт. Неподкрепен от доказателства е мотивът, че заявителката може да се справи със собствени средства или подкрепа на близките си. В обратен смисъл е представената в съдебното производство писмена декларация от задълженото за издръжка лице Радослава Георгиева (дъщеря), която е обяснила, че заплаща някои битови сметки на майка си и й помага с дрехи, но няма материални възможности да я издържа изцяло, защото изплаща голям ипотечен кредит. Заявителката Краева е лице с месечен доход 40 лв., от което следва изводът, че не може да си осигури необходимото лечение със собствени средства. Обстоятелството, че тя е задължително здравно- осигурено лице, е ирелевантно при положение, че НЗОК не е поела разходите за лекарства и физиотерапия. Издаването на оспорената заповед в нарушение на изискването за мотивиране по чл. 13, ал. 3 от ЗСП във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК представлява съществено административнопроизводствено нарушение, което нарушава правото на защита на адресата, възпрепятства съдебния контрол и обуславя материална незаконосъобразност. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката бъде върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените в настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Наличието на потребност от здравен характер е една от изрично изброените жизненоважни потребности в хипотезиса на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. При новото произнасяне административният орган следва да има предвид, че съществуването на заболявания с хроничен характер, в която насока е даденото в съдебното производство заключение от съдебно- медицинската експертиза, не изключва инцидентното възникване на здравна потребност по смисъла на чл. 16 от ППЗСП, която подлежи на задоволяване на посоченото основание. (В същия смисъл Решение № 12109 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8090/2009 г., VI о., . Решение № 15369 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2009 г., VI о., Решение № 5861 от 8.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2840/2007 г., VI о. и ДР.). По отношение на жалбо- подателката са установени диагностицирани за първи път в края на 2008 г. заболявания "щракащ пръст" на дясна ръка (04.11.2008 г.) и "гонартроза" на ляво коляно (23.12.2008 г.), които са наложили неотложно медикаментозно лечение и физиотерапия, за да се преодолеят предизвиканите болки и затрудненията в двигателните способности на лицето. Видно от заключението на вещото лице - лекар ортопед-травматолог, в издадения на 18.09.2009 г. амбулаторен лист личният лекар е отразил като водещо страдание неизлекувания с консервативни средства "щракащ пръст" и като придружаващи заболявания "гонартроза" на ляво коляно и "язва на дванадесетопръстника". Издаването на заповед при спазване на административно- процесуалните правила и точно прилагане на материалния закон е предпоставка за нейната законосъобразност. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,