Решение № 3688 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5415/2010 г.

Решение № 3688 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5415/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Наталия Илиева Стоянова срещу решение № 06-00-199/05.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което й се отказва признаване на висше образование по специалността "Международни отношения" от Киевския национален университет "Тарас Шевченко" - Република Украйна. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Жалбоподателката Наталия Илиева Стоянова е подала заявление вх. № 94 НН-5 от 04.01.2005 г. до министъра на образованието и науката за признаване на придобитото висше образование по специалност "Международни отношения", степен "бакалавър", завършено в Киевския национален университет "Тарас Шевченко" Украйна. Към заявлението са представени диплома за завършено средно образование, диплома ДI № 017926, издадена на 29.06.2004 г. и приложения - извлечение от изпитна и зачотна ведомост. С писмо изх. № 94 НН-5 от 11.04.2005 г. председателят на Комисията за признаване на висше образование към МОН (сега МОМН), на основание чл. 8, ал. 2 (отм.) от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ, наредбата), в приложимата редакция, е изискал Стоянова да представи копие от един от следните документи: студентска книжка, виза за обучение в страната, издала дипломата, документ за адресна регистрация в населеното място, където е проведено обучението или друг документ, удостоверяващ, че обучението е проведено в страната, издала дипломата за висше образование. С молба от 11.08.2005 г. жалбоподателката е представила в МОН заверено копие от първа и последна страница на студентската си книжка от КНУ "Тарас Шевченко" и справка № 048/11-249 от 05.05.2005 г., издадена от висшето учебно заведение в уверения, че е провела задължителен стаж в катедрата "Международни отношения и външна политика" през периода 01.02.2004 г. - 30.04.2004 г.. Комисията за признаване на висше образование към МОМН, с решение по протокол № 74/21.01.2010 г. е приела решение да се откаже признаване на придобитото висше образование в чуждестранно висше училище на жалбоподателката. С оспореното решение, на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от НДИППВОЗПОЧВУ във вр. § 4, ал. 1 от ДР на Закона за висшето образование и чл. 2 от наредбата министърът на образованието, младежта и науката е отказал признаване на висше образование на Наталия Симеонова по специалност "Международни отношения" на образователно - квалификационна степен "бакалавър" от Киевския национален университет "Тарас Шевченко" Украйна. В обстоятелствената част на решението е посочено, че заявителката не е представила изисканите доказателства, че обучението й е проведено в КНУ "Тарас Шевченко" на територията на Украйна, а не в търговско дружество, което представлява университета на територията на Р България и следователно се е обучавала в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на страната. Недоволна от оспорения отказ, жалбоподателката поддържа, че е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази насока излага доводи, че при разглеждане на документите й, в нарушение на чл. 10, ал. 1 от наредбата не са извършени необходимите справки по надлежния ред във връзка с представената диплома и приложенията към нея и въпреки това административният орган е постановил оспорения отказ в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, приложима в случаите когато след извършена проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Релевира оплаквания, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на националното законодателство и с принципите и правилата на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (т. нар. Лисабонска конвенция) Спогодбата между Правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от ЗВО, министърът на образованието и науката организира легализацията и признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина. Редът и условията за признаване на висше образование на лица, завършили в чужбина са регламентирани в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. В чл. 7, ал. 2 от наредбата (редакция към датата на издаване на оспореното решение) е предвидено, че процедурата по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се организира и провежда от комисия, назначена със заповед на министъра на образованието и науката. Съобразно функциите й, визирани в чл. 9 от наредбата, комисията е помощен орган към министъра на образованието и науката. Административното производство по разглеждане на документите на лицата от комисията включва: 1. проверка на автентичността на документите по чл. 8; 2. сравняване на данните от дипломата и другите представени документи с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България; 3. вземане на решение за признаване на образователно-квалификационна степен на висшето образование с професионална квалификация или за отказ то да бъде признато; 4. издаване на удостоверение по образец съгласно приложението. Комисията заседава най-малко веднъж на 2 месеца и приема становището си с обикновено мнозинство, като в 7-дневен срок от провеждане на заседанието, на което са разгледани съответните документи, изготвя доклад относно представените за признаване дипломи. Министърът на образованието и науката въз основа на този доклад взема решение за признаване на висшето образование или за отказ то да бъде признато. Основанията за отказ са регламентирани в чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 и те са: т. 1 - при установени съществени различия между данните от представените документи и установените изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските висши училища; т. 2 - дипломата е издадена от чуждестранно висше училище, което не е признато от компетентен държавен орган на съответната страна за част от системата й за светско висше образование; т. 3 - след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган (арг. заповед № РД-09-181/15.02.2010 г.) и в предписаната от закона форма. Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на административната процедура при издаване на обжалвания отказ. Видно от материалите по административната преписка, комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата е провела редовно заседание, при спазване на изискванията за кворум за разглеждане и приемане на решения по заявленията на лицата, завършили в чужбина за признаване на висше образование и професионална квалификация. Доводите във връзка с примата на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион и приложението на текстовете й към разглеждания казус са встрани от предмета на спора по делото. Нормите на Лисабонската конвенция регламентират признаването на квалификации за висше образование при сравняване на обучението на различните национални образователни системи и доколкото в настоящия случай този етап от процедурата не е проведен от компетентните органи, визираните от жалбоподателката правила на общностното право и въпросът дали са спазени не подлежат на обсъждане в това производство. Административният орган и комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата не са се занимали с въпроса дали придобитото от жалбоподателката висше образование в чужбина съответства на изискванията за придобиване на висшето образование по същата и/или сродна специалност съгласно българското законодателство. По аналогични съображения са неоснователни и доводите във връзка със Спогодбата между Р България и Украйна за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания. С оглед установените фактически обстоятелства и приложимите нормативни правила, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения: По преписката няма данни ответникът да е изследвал дали представената диплома е издадена от Киевския национален университет "Тарас Шевченко" в Украйна. Комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата, след като е разгледала документите, подадени от жалбоподателката, в решението си не е изложила съображения по тяхната автентичност в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, на която е основан оспореният отказ. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата изисква да се установи по безспорен начин, че представеният документ от лицето за завършено висше образование не е издаден от съответното чуждестранно училище. В случая автентичността на дипломата, издадена от Киевски национален университет не е била поставена под съмнение, обстоятелства в тази насока не са обсъждани и констатирани от помощния орган, следователно не е налице фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата за отказ да се признае придобитото от жалбоподателката висше образование в учебното заведение. В оспорения отказ фактическите основания са субсумирани в нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО за провеждане на обучение на територията на страната от поделение на чуждестранно висше училище и на общата разпоредба на чл. 2 от наредбата, която гласи, че право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение. Доводите на процесуалния представител на ответника, релевирани в хода на съдебното производство за това, че съгласно ЗВО чуждестранни ВУЗ не могат да извършват обучение на територията на Р България чрез споразумения с търговски дружества не са подкрепени с доказателства по делото. По делото не се установява обучението на жалбоподателката да е проведено в местно юридическо лице, ангажирано с извършване на образователна дейност на територията на Република България (обучение на студенти), която има за цел като краен резултат получаване на диплом за завършено висше образование. Забраната по § 4, ал. 1 ДР на ЗВО не касае процедурата по признаване на дипломи за висше образование, издадени от чуждестранни висши учебни заведения, независимо на чия територия е проведено обучението. Ако компетентният орган е считал, че обучението е проведено в нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ЗВО не е имало пречка да изиска от учебното заведение или от компетентните органи на държавата допълнителна информация за начините, методите и организацията на обучението на студентите. При отсъствието на конкретни данни в тази насока, не може да се направи обоснован извод за действително допуснато нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ЗВО от Киевски национален университет "Тарас Шевченко". От новелата на чл. 2 от наредбата, която дава обща регламентация кои лица и при какви условия имат правото на признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища, също не може да се извлече основание за отказ да се признае такова на жалбоподателката. На първо място, лицето е български гражданин, което се е обучавало в чуждестранно висше училище и на следващо - не е било спорно, че Киевски национален университет е създаден и функционира по законоустановения ред на Р Украйна. Предвид изложеното, юридическите факти, на които се е позовал административният орган не покриват елементите на фактическите състави на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата и § 4, ал. 1 от ЗВО във вр. чл. 2 от наредбата, поради което постановеният отказ се явява незаконосъобразен. Оспореното решение следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган, който следва да установи начина, методиката и логистиката при провеждане на учебния процес и оценяване на обучаващите се. Тук трябва да се отбележи, че в действащата редакция на наредбата, след изм. обн. ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г., е предвидена изрична процедура по § 12 ПЗР на ПМС № 150/26.07.2010 г., вр. с чл. 7а, ал. 1, т. 2, която има за цел именно установяване начина на провеждане на обучението и легитимността на структурите, издали съответната диплома за завършена степен на обучение, след провеждането на която административният орган, при спазване на етапите на проверка по чл. 10 от наредбата да реши въпроса по същество дали съответства придобитото от жалбоподателката висше образование в чуждестранно висше училище на националните норми и образователни изисквания и признае дипломата й, издадена от Киевски славистичен университет или постанови отказ. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,